Буф

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За другото село в Гърция, което днес се казва Акритас, вижте Владая.

Буф Ακρίτας
Местоположение
Буф Буф на картата на Дем Долно Клещино, Ном Лерин
Данни
Област:	Западна Македония
Ном:	Лерин
Дем:	Долно Клещино
Географска област:	Пелистер
Население:	134 (2001)
Надм. височина:	972 м
Геогр. положение:	40° 49' 0" сев. ш. 21° 18' 0" изт. д.
Пощ. код:
Тел. код:

Буф или понякога книжовно Бух (на гръцки: Ακρίτας, Акритас, в превод граничар, до 1955 Μπούφι, Буфи) е село в Република Гърция, в Дем Долно Клещино (Като Клинес), Ном Лерин (Флорина), Област Западна Македония със 134 жители (2001). Селото е разположено на 17 километра северозападно от номовия център Лерин и на 10 километра югозападно от демовия Долно Клещино в широка котловина в подножието на планината Пелистер.

Съдържание

1 История
- 1.1 В Османската империя
- 1.2 В Гърция
2 Родени в Буф
3 Бележки

[редактиране] История

[редактиране] В Османската империя

Селото е основано през 15 век, според преданието от лъжичари. В местността Градище има остански от крепост. В османски данъчни регистри на християнското население от 1611-1612 година то е отбелязано под името Буфи с 19 джизие ханета (домакинства)^[1]. В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Буф като българско село.^[2] В 1872 година е построена селската църква „Свети Николай“. В 1889 Стефан Веркович пише, че в селото живеят 104 български семейства (521 души).^[3] В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Боф е посочено като село с 40 домакинства с 115 жители българи.^[4] Гьорче Петров пише в 1894 година за Буф, че е село с 200 български къщи с 2 120 жители.

Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 Бухъ (Буфъ) има 1 900 жители българи.^[5] Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в 1905 година в селото има 1400 българи екзархисти и функционира българско училище.^[6] Селото остава вярно на Екзархията до Балканската война, когато в него влизат гръцки войски.

След 1900 година се засилва емиграцията на жителите на Буф в САЩ. Според данните на българския търговски агент в Битоля Андрей Тошев Буф е селището в Битолска, Леринска и Костурска каза с най-много емигранти отвъд Атлантика. През 1904 година те са 350 души^[7]. Част от емигрантите в САЩ са временни и се завръщат в селото.

[редактиране] В Гърция

След Междусъюзническата война Буф остава в Гърция. Преброяването от 1913 година показва 2 288 жители, това от 1920 - 299 семейства с 1 709 жители, а това от 1928 - 1 760 жители. В 1932 в Буф живеят 340 българофонски семейства, 310 от които с "изявено българско съзнание". Секретен доклад на жандармерийския началник в Лерин от април 1940 година посочва Буф заедно със Загоричани, Мокрени и Екши Су като едно от селата с най-голяма концентрация на "българомислещи" в региона. Между двете световни войни около 60 буфски семейства се изселват в Битоля, където формират Буфска махала.

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през пролетта на 1941 година на 17 юни жителите на Буф подават молба до окупационните власти, за утвърждаване на български общински съвет, в която се казва, че селото има 308 къщи с 2 307 жители, всички до един българи.

През 1945 година в селото има 2 007 българогласни, от които 1 000 с "негръцко национално съзнание", 37 с гръцко и 970 с "неустановено национално съзнание". Селото пострадва силно в Гръцката гражданска война и 189 семейства с 686 души се изселват в Югославия, а 96 семейства с 400 души в другите социалистически страни.

В 1955 година селото е прекръстено на Акритас в 1955 година на името на андартския капитан Костас Акритас, псевдоним на генерала от гръцката армия Константинос Мазаракис.^[8] Преброяването от 1951 година показва 766 души, а тези от 1961, 1971 и 1981 - съответно 723, 281 и 190 души. Сривът на населението се дължи на масовата емиграция отвъд океана.

Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“ и „македонският език“ в него е запазен на средно ниво.^[9]

[редактиране] Родени в Буф

Доне Пановски, есеист, журналист и литературен критик от Република Македония
Константин Буфски, български революционер
Наум Петров Буфчето (1878 - 1903), български революционер
Силян Пардов (? - 1903), български революционер
Спас Хаджипопов (? - 1926), сърбоманин журналист

[редактиране] Бележки

↑ Турски извори за българската история, т. VІІ, София 1986, с. 180
↑ Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
↑ Стефан Веркович. „Топографическо-этнографический очерк Македонии“. СПб, 1889.
↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 84 - 85.
↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.249.
↑ D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, р.176-177.
↑ Миграционни движения на българите 1878-1912, т. 1, София 1993, с. 312, 314
↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"

Дем Долно Клещино (Като Клинес)
Долно Клещино (Като Клинес) \| Битуша (Парорио) \| Буф (Акритас) \| Горно Каленик (Ано Калиники) \| Горно Клещино (Ано Клинес) \| Долно Каленик (Като Калиники) \| Клабучища (Полиплатано) \| Кладороби (Кладорахи) \| Негочани (Ники) \| Неос Кавкасос \| Обсирено (Етнико) \| Орта Оба (Месокамбос) \| Раково (Кратеро) \| Сакулево (Марина) \| Света Петка (Агия Параскеви) \| Хасаново (Месохори) Исторически села: Рахманли (Елеуса)