Дейвид Хюм

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Дейвид Хюм шотландски философ

Роден:	26 април 1711 Единбург, Великобритания
Починал:	25 август 1776 Единбург, Великобритания

Дейвид Хюм (на англ.: David Hume) е шотландски философ и историк. Заедно с Адам Смит той е една от най-влиятелните личности в Шотландското просвещение. Мнозина смятат, че Хюм е третият и най-радикалният от така наречените Британски емпирици, след англичанина Джон Лок и англо-ирландеца Джордж Бъркли.

Смята се, че основните черти на философията на Хюм са скептицизма и натурализма. Именно върху тези две различни концепции се изграждат и различните тълкувателни школи върху Хюм. Едната, която акцентира върху скептицизма, е с главни представители Томас Рид, Грийн и логическите позитивисти, а другата, която акцентира върху натурализма, се представлява от Дон Гарет, Норман Смит и Гален Стросън.

[редактиране] Основни идеи

Дейвид Хюм е известен със своята критика на каузалността (причинно-следствената връзка), както и с анализа на проблема за индукцията.

Възприятията. Според него цялото познание произтича от възприятията. А те от своя страна се състоят от впечатления и идеи.

Впечатленията. Впечатления са всички видове усещания (сетивните данни получени отвън) и рефлексии (впечатления върху вътрешни състояния). По такъв начин впечатленията са по-живи от идеите и ги предшестват - "И най-живата мисъл отстъпва пред най-слабото усещане", "всички наши идеи или по-слаби възприятия са копия на нашите впечатления или на по-живите възприятия" (от "Изследване върху човешкия разум", гл ІІ, За произхода на идеите).

Идеите. Идеите са просто спомени от впечатления. Когато впечатленията се възпроизвеждат от паметта или въображението, то тогава се формират прости идеи. А от съчетанието на прости идеи, посредством законите за асоцииране на идеите, се създават сложните идеи. Принципите за асоциация на идеите са три: сходство, близост по време или място, причина (действие).

[редактиране] Книгопис

„A Treatise of Human Nature: Being an Attempt to introduce the experimental Method of Reasoning into Moral Subjects“ („Трактат за човешката природа“; в три тома; 1739–40)
„An Abstract of a Book Lately Published: Entitled, A Treatise of Human Nature, etc., Wherein the Chief Argument of That Book Is Farther Illustrated and Explained“ (1740)
„Essays Moral and Political“ („Есета за морала и политиката“; 1741–2)
„A Letter from a Gentleman to His Friend Containing Some Observations on Religion and Morality“ (1745)
„An Enquiry Concerning Human Understanding“ („Изследване върху човешкия разум“; 1748)
„An Enquiry Concerning the Principles of Morals“ („Изследване върху принципите на морала“; 1751)
„Political Discourses“ („Политически беседи“; 1752)
„The History of England“ („История на Англия“; 1754–62)
„Four Dissertations“ (1757)
„A Concise and Genuine Account of the Dispute Between Mr. Hume and Mr. Rousseau“ (1766)
„The Life of David Hume, Esquire, Written by Himself“ (1777)
„Dialogues Concerning Natural Religion“ (1779)