Вануату

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Република Вануату


(знаме)	(герб)

Национален девиз: Let us stand firm in God

Официален език бислама, френски, английски

Столица

Порт Вила

Най-голям град Порт Вила

президент Калкот Матаскелекеле

министър-председател Хам Лини

Площ
- oбщо на 156-то място
12,220 км²

Население
- oбщо (2005)
- гъстота на 184-то място
205,754
16/km² д/км²

БВП
- общо (2005)
- на човек на място
$ 726 ,000 млн
$ 3 350

Валута Вату (VUV)

Часова зона UTC+11

Независимост от Великобритания, Франция
30 юли 1980

Национален химн Yumi, Yumi, Yumi (Ние, ние, ние)

Интернет домейн .vu

Телефонен код +678

Герб на Вануату

Вануату е държава в югоизточната част на Тихия океан, разположена на островите Нови Хебриди, с координати 16°34′ ю. ш. и 168°18′ и. д. ^(GoogleMap). Архипелагът е разположен на 1 750 км. източно от Австралия, на 500 км. от френската територия Нова Каледония, западно от Фиджи и южно от Соломоновите острови

[редактиране] История

Първият достигнал до островите европеец е Педро Фернандес де Кирос. На 1 май 1606 г. той им дава името Аустралия дел Еспириту Санто (южна земя на Светия дух), обявява територията за владение на испанския крал и основава селище, което нарича Нов Йерусалим.

В последствие на 22 май 1768 г. до острова достига и френският мореплавател Луи Антоан де Бугенвил, който развенчава мита за земята-континент доказвайки, че това е само остров, при това неголям. Бугенвил открива още два острова от архипелага, на когото дава името Големи Цикладски острови.

През 1774 г. Джеймс Кук посетил архипелага и го прекръстил на Нови Хебриди – поради сходството с релефа на Хебридските острови в Атлантическият океан.

В средата на 19 век на островите се появяват английски и френски плантатори и между Великобритания и Франция започва борба за архипелага. През 1887 г. влиза в сила конвенция за съвместното владение на територията, а през 1906 г. владението било преобразувано в кондоминиум.

На 30 юли 1980 е провъзгласена независимостта на Нови Хебриди, като страната получава името Република Вануату.

[редактиране] Политика

Съгласно Конституцията, приета на 30 юли 1980, Вануату е парламентарна република. Главнокомандващ на военните сили на страната е президентът, който се избира от избирателна колегия за срок от 5 години. Първите президентски избори са проведени на 4 юли 1980 г. и са спечелени от Ати Джордж Сокаман. Законодателната власт принадлежи на еднокамарен парламент - Националната асамблея, състояща се от 54 члена и избиран за срок от 4 години. Изпълнителната власт се осъществява от правителството, начело с министър-председател , избиран от парламента. Вануату е независима република в състава на Общността на нациите, а от 1981 год. е член на ООН.

[редактиране] Административно деление

Територията на Вануату е разделена на 6 провинции - Малампа, Пенама, Санма, Тафея, Торба и Шефа.

Vanuatu national statistics office

[редактиране] География

Общата територия на Вануату е 12 200 км² и включва 83 острова (12 са по-големи), а островите Еспириту Санто и Малекула заемат почти половина от нея.

Островният архипелаг условно се подразделя на три групи - северна група, състояща се от Банкс и Торес, централна група - Амбрим, Амбае, Пентекост, Еспириту Санто, Маево, Ефате, Малекула и Епи, и южна група - Ероманго, Тана, Анива, Футуна и Анейтюм. Преобладават кораловите острови и островите с вулканичен произход.

На територията на страната има около 80 вулкана, 9 от които действащи. Сред тях най-известни са Ясур, Манаро, Гарет, Марум и Бенбоу. Кратерите на някой от тях са запълнени с вода и образуват кратерни езера, като Вуи и Летас. Земетресенията са често явление, но са сравнително слаби.

Бистрите морски води, великолепните плажове, клисурите, планините покрити с тропически гори и удивителните пещерни системи оформят красивата природа на Вануату.

[редактиране] Климат

Климатът на Вануату е тропичен и влажен. През лятото (януари – февруари) средномесечните температури достигат до 27-29°С, а през зимата (юли – август) температурата се понижава до 22-24°С (в планините са възможни понижения до 10°С). Силните югоизточни пасати в периода май – октомври леко понижават температурите. Температурата на водата е 24°С през януари и 28°С през юли.

Количеството валежи варират от 1 000 мм. в южните части на страната, до 3000 мм. в северните. В зависимост от тях се наблюдават два сезона – сух (май – октомври) и дъждовен (ноември – април), по време на който ежедневно падат силни дъждове. ^[1]

В периода декември до март-април територията на Вануату е застрашена от мощни тропически урагани. Счита се, че Вануату е най-засегнатата от стихиите страна в южните части на Тихия океан.

[редактиране] Иконoмика

Основният поминък във Вануату е селското стопанство (26%) в което е заето 80% от трудоспособното население. Значителни площи заемат плантациите за кокосови палми. Отглеждат се още кафе, ямс, какао, памук, различни плодове. Развива се животновъдството (едър рогат добитък, свине, овце) и риболовът. Промишлеността е слабо застъпена (12%), като предприятията са главно за обработка на дървесина, производство на хранителни продукти и текстилни изделия. На остров Ефате се добива манганова руда, а от 1988 г. на островите Малекула и Еспириту Санто започва промишлен добив на диаманти, злато и сребро.

През последните години добре се развива международният туризъм, който обезпечава значителна част от бюджетните постъпления. Сферата на услугите заема 62% от икономиката на страната, а БВП за 2002 год. е бил 563 мил. USD. Принос в националният доход има и банковото дело. Страната разполага с търговки флот, като под флага ѝ плават включително кораби на 11 държави. Главни пристанища са Форари (Ефате), Порт Вила и Еспириту Санто. Функционира национална авиокомпания „Еър Вануату” с 32 аеропорта.

През 2002 год. Вануату реализира износ за 79 млн. USD главно на копра, какао, кафе, говеждо месо и дървен материал за Индонезия, Тайланд, Република Корея, Япония и Индия. За същата година е осъществен внос за 138 млн. USD, главно на горива, машини и оборудване, както и хранителни продукти от страни като : Австралия, Нова Зеландия, Сингапур, Фиджи, Япония и Индия.

[редактиране] Население

Населените острови в архипелага са 65, като населението наброява приблизително около 205 754 души и принадлежи към меланезийския антропологичен тип. Столицата Порт Вила /около 34 000д./ се намира на о-в Ефате. Официалните езици са бислама /пиджин/, английски и френски. Религията е застъпена съответно: протестанти (55 %), католици (17 %), англикани (15 %) и др.

[редактиране] Култура

Национален празник на страната е Деня на независимостта. Най-големите издания на островите са: ежедневният правителствен вестник „Вануату уикли”, който се издава в 1700 екземпляра на трите официални езика и ежедневникът „Трейдинг пост”, който излиза в 2000 екземпляра на английски език.

Първата в света подводна пощенска станция е открита на именно на Вануату. Тя се намира в открито море в близост до малкия остров Меле (Хайдеуей) в залива Меле, недалеко от столицата Порт Вила. Съградена е в нишата на коралов риф, около който плават огромно количество разноцветни и разнообразни риби. Тази напълно функционираща четвърта пощенска станция е построена от стъкловлакна с дебелина 3 м. и е напълно оборудвана за подводна работа. В магазините на столицата се продават специални непромокаеми картички, а водни марки може да се закупят направо от пощата.

С това събитие правителството на страната ознаменува 23 годишнината от придобиването на статута "рай за гмурците и водолазите" от малкия архипелаг. Целта на акцията е да се запознаят туристите с богатството и разнообразието на подводния живот в архипелага, както и да се рекламират подводните забележителности достъпни за тях.