Аполо

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Американски серийни космически кораби "Аполо" 1961 - 1975 г. (на английски: Apollo - "Аполон") с тричленен екипаж и основна мисия за достигане, меко кацане и завръщане от Луната.

Съдържание 1 История 2 Космически мисии по програмата Аполо 3 Космически кораб "Аполо" 4 Вижте също 5 Външни препратки

[редактиране] История

Програмата "Аполо" е приета в началото на 60 те години на ХХ век от президента на САЩ Джон Кенеди. Тя се явява продължение на американската космическа програма Джемини в надпреварата със СССР по времето на Студената война за усвояването на Космоса и достигането на Луната. В реч произнесена на 12 септември 1962 г. в Университета Райс президентът Кенеди заявява: "...ние избрахме да стъпим на Луната през това десетилетие, а и да направим други стъпки, не защото те са лесни, а защото са трудни." По този начин той иска от Конгреса на САЩ да одобри финансирането с допълнителни 22 милиарда долара проекта Аполо.

След утвърждаването на мисията и поставянето на нейната основна цел - достигането и кацане на човек на Луната преди космонавтите на СССР, НАСА предприема разглеждането и разработката на няколко варианта за постигането ѝ. Разгледани са четири плана за пътуване и кацане до Луната:

• Директен полет - планът Direct Ascent предвижда изстрелването на Космически кораб който директно достига, каца на Луната и се завръща на Земята. Проекта изисква ракета носител с много по-голяма мощност и запас от гориво от съществуващият и разработван проект по това време - проект Nova.
• Среща на околоземна орбита - планът Earth orbit rendezvous (EOR), предвижда изстрелването на две космически ракети носители Сатурн V, първата с космическия кораб а другата с горивото необходимо за полета. На околоземна орбита космическият кораб се скачва и напълва резервоарите си с гориво от втората ракета носител, след което отново цял както в първият проек достига, каца и се завръща от Луната.
• Среща на лунната повърхност - планът Lunar Surface Rendezvous предвижда изстрелването на два космически кораба който достигат до лунната повърхност. Първият, без екипаж на борда, на автоматичен режим първи каца на Луната, а вторият с екипаж на борда каца на Луната , зарежда с гориво от резервоарите на първият кораб и се завръща на Земята.
• Среща на окололунна орбита - планът Lunar Orbit Rendezvous (LOR) предложен от Джон Хоуболт (John Houbolt) пенсиониран космически инженер , предвижда модулен космически кораб съставен от ракета носител Сатурн V, Команден / Сервизен модул (Command / Service Module) (CSM) и Лунен модул (Lunar Module) (LM). Командносервизния модул (CSM) е предназначен за тричленен екипаж изведен на околоземна орбита с ракета носител, отделящ се от нея при достигане на подходяща скорост и петдневно пътуване до Луната. При достигане на естественият земен спътник CSM преминава в окололунна орбита като двама души от екипажа се отделят и кацат на Луната с LM. С завръщащата се степен на LM астронавтите се скачват с CSM и се завръщат на Земята. Планът е приет и разработен от НАСА и по него продължава цялата програма "Аполо" за изпращане на човек на Луната.

[редактиране] Космически мисии по програмата Аполо

Тук са представени всички безпилотни и пилотирани мисии проведени по хронологичен ред в периода от 1961 - 1975 г. Поради използването на различни ракети-носители, някой от мисиите могат да бъдат разместени хронологично в представените по-долу таблици.

Мисия	Ракета	Номер	Командир	Старши пилот	Пилот	CM	LM	Старт	Час	Време траене	Бележки
SA-1	Сатурн I	S-101	—	—	—	—	—	27 октомври, 1961	15:06 UTC	15м00с	Тест на ракета Сатурн I
SA-2	Сатурн I	S-102	—	—	—	—	—	25 април, 1962	14:00 UTC	2м56с	Изследване на радио предаване във високата атмосфера при определени метео условия.
SA-3	Сатурн I	S-103	—	—	—	—	—	16 ноември, 1962	17:45 UTC	4м53с	Повторение на мисия на SA-3
SA-4	Сатурн I	S-104	—	—	—	—	—	28 март, 1963	20:11 UTC	15м00с	Тест на ефекта от преждавременно изключване на двигателите при излитане.
SA-5	Сатурн I	S-105	—	—	—	—	—	29 януари, 1964	16:25 UTC	791д	Първи полет с двустепенна ракета Сатурн I.
A-101	Сатурн I	AS-106	—	—	—	—	—	28 май, 1964	17:07 UTC	3д 8ч	Тестване на структорната пригоденост на CM и LM
A-102	Сатурн I	AS-107	—	—	—	—	—	18 септември, 1964	17:22 UTC	3д 15ч	За първи път на борда работи програмиран компютър.
A-103	Сатурн I	AS-109	—	—	—	—	—	16 февруари, 1965	14:37 UTC	4961д	Извежда на орбита микрометеоритния сателит Пегас A
A-104	Сатурн I	AS-108	—	—	—	—	—	25 май, 1965	07:35 UTC	5275д	Извежда на орбита микрометеоритния сателит Пегас A
A-105	Сатурн I	AS-110	—	—	—	—	—	30 юли, 1965	13:00 UTC	1466д	Извежда на орбита микрометеоритния сателит Пегас A
QTV	Литъл Джо II	QTV	—	—	—	—	—	28 август, 1963	13:05 UTC	5м 00с	Тест на ракета Литъл Джо II
A-001	Литъл Джо II	A-001	—	—	—	—	—	13 май, 1964	13:00 UTC	5м 50с	Тестване на LES при свърхзвукова скорост
A-002	Литъл Джо II	A-002	—	—	—	—	—	8 декември, 1964	15:00 UTC	7м 24с	Тестване на LES на максимална височина
A-003	Литъл Джо II	A-003	—	—	—	—	—	19 май, 1965	13:01 UTC	5м 02с	Тестване на LES
A-004	Литъл Джо II	A-004	—	—	—	—	—	20 януари, 1966	15:17 UTC	6м 50с	Тестване на LES с максимален товар
Pad Abort Test-1	—	PA-1	—	—	—	—	—	7 ноември, 1963	16:00 UTC	2м 45с	Тестване на LES
Pad Abort Test-2	—	PA-2	—	—	—	—	—	29 юни, 1965	13:00 UTC	1м 52с	Тестване на LES
AS-201	Сатурн IB	AS-201	—	—	—	—	—	26 февруари 1966	16:12 UTC	37м 19с	Тест на ракета Сатурн IB
AS-203	Сатурн IB	AS-203	—	—	—	—	—	5 юли, 1966	14:53 UTC	6ч	Изследване на ефектта от безтегловност на резервоарите на S-IVB
AS-202	Сатурн IB	AS-202	—	—	—	—	—	25 август, 1966	17:15 UTC	1ч 33м 2с	Суб орбитален тест на Аполо с CSM
Аполо 1	Сатурн IB	AS-204	Грисъм	Уайт	Чафи	—	—	21 февруари, 1967 (Плануван)	—	—	Екипажа загива при тренировки на 27 януари 1967
Аполо 4	Сатурн V	AS-501	—	—	—	—	—	9 ноември, 1967	12:00 UTC	8ч 36м 59с	Първи тест на Сатурн V
Аполо 5	Сатурн IB	AS-204	—	—	—	—	—	22 януари, 1968	22:48 UTC	11ч 10м 00с	Тест на Сатурн IB с LM
Аполо 6	Сатурн V	AS-502	—	—	—	—	—	4 април, 1968	16:12 UTC	9ч 57м 20с	Тест на Сатурн V
Аполо 7	Сатурн IB	AS-205	Шира	Ейзел	Кънингам	—	—	11 октомври, 1968	15:02 UTC	10д 20ч 09м 03с	Първи полет с екипаж около Земята
Аполо 8	Сатурн V	AS-503	Борман	Ловел	Андърс	—	—	21 декември, 1968	12:51 UTC	06д 03ч 00м 42с	Първи полет с екипаж до Луната с ракета-носител Сатурн V
Аполо 9	Сатурн V	AS-504	Макдивит	Скот	Швайкарт	Гъмдроп	Спайдър	3 март, 1969	16:00 UTC	10д 01ч 00м 54с	Първи полет с екипаж около Земята използвайки лунния модул
Аполо 10	Сатурн V	AS-505	Стафорд	Йънг	Сернан	Чарли Браун	Снупи	18 май, 1969	16:49 UTC	08д 00ч 03м 23с	Първи полет с екипаж около Луната използвайки лунния модул
Аполо 11	Сатурн V	AS-506	Армстронг	Колинс	Олдрин	Колумбия	Ийгъл	16 юли, 1969	13:32 UTC	08д 03ч 18м 35с	Първи полет с екипаж кацнал на Луната в Морето на спокойствието
Аполо 12	Сатурн V	AS-507	Конрад	Гордън	Бийн	Янки Клипър	Интрепид	14 ноември, 1969	16:22 UTC	10д 04ч 36м 24с	Първо планирано кацане на Луната в Океана на бурите
Аполо 13	Сатурн V	AS-508	Ловел	Суйгърт	Хейз	Одисей	Акуариус	11 април, 1970	19:13 UTC	05д 22ч 54м 41с	Първи екипаж претърпял авария извън земна орбита, успял да се завърне благополучно на Земята след обиколка около Луната.
Аполо 14	Сатурн V	AS-509	Шепърд	Роуза	Митчъл	Къти Хоук	Антарес	31 януари, 1971	21:03 UTC	09д 00ч 01м 58с	Първо използване на товарна "Рикша" от астронавтите.
Аполо 15	Сатурн V	AS-510	Скот	Уордън	Ъруин	Индевър	Фалкон	26 юли, 1971	13:34 UTC	12д 07ч 11м 53с	Първи използват Лунен Роувър
Аполо 16	Сатурн V	AS-511	Йънг	Матингли	Дюк	Каспър	Орион	16 април, 1972	17:54 UTC	11д 01ч 51м 05с	Първо кацане на Планински лунен терен Descartes Highlands
Аполо 17	Сатурн V	AS-512	Сернан	Ивънс	Шмит	Америка	Чаленджър	7 декември, 1972	05:33 UTC	12д 13ч 51м 59с	Последна пилотирана мисия на Луната, първо нощно кацане и първи учен - геолог
Аполо 18			Гордън	Бранд	Шмит			юли, 1972			Анулиран полет от Конгреса на САЩ
Аполо 19			Xейс	Поуг	Карр			февруари, 1973			Анулиран полет от Конгреса на САЩ
Аполо 20			Роуза	Лузма	Линд			декември, 1973			Анулиран полет от Конгреса на САЩ
Скайлаб 1	Сатурн INT-21	AS-513	—	—	—	Скайлаб	—	14 май, 1973	17:30 UTC		Извежда в орбита Скайлаб
Скайлаб 2	Сатурн IB	AS-206	Конрад	Уйтц	Кервин	Скайлаб 2	—	25 май, 1973	13:00 UTC	28д 00ч 49м 49с	Първи екипаж на Скайлаб
Скайлаб 3	Сатурн IB	AS-207	Бийн	Лузма	Гариът	Скайлаб 3	—	28 юли, 1973	11:10 UTC	59д 11ч 09м 34с	Втори екипаж на Скайлаб
Скайлаб 4	Сатурн IB	AS-208	Карр	Поуг	Гибсън	Скайлаб 4	—	16 ноември, 1973	14:01 UTC	84д 01ч 15м 31с	Трети екипаж на Скайлаб
Аполо - Союз (Apollo 18)	Сатурн IB	AS-209	Стафорд	Бранд	Слайтън	Аполо	—	15 юли, 1975	12:20 UTC	05д 22ч 30м 54с	Полет по проекта Аполо - Съюз
Мисия	Ракета	Номер	Командир	Старши пилот	Пилот	CM	LM	Старт	Час	Време траене	Бележки

[редактиране] Космически кораб "Аполо"

Виж Космически кораб Аполо

Космически кораб Аполо с основно предназначение за достигане на човек до Луната и модифициран по късно за доставяне на екипаж на американската космическа лаборатория Скайлаб, както за съвместният полет и скачване със съветският космически кораб "Союз" 19. Корабът е извеждан в орбита от ракета носител Литъл Джо II, Сатурн I, Сатурн IB, и Сатурн V. Състои се от три основни части - Команден модул (СМ), Сервизен модул (SM) и Лунен модул (LM), както и Аварийна система за спасение (Launch Escape System) (LES) и Космически адаптор на Лунния модул (Spacecraft Lunar Module Adapter) (SLA). Максималното стартово тегло на кораба е около 74 тона с обем на жилищните сектори от 12,70 м³, а максималното време за пребиваване на Луната е около 75 часа.

Общият брой на мисиите от 1961 г. по програмата "Аполо" е тридесет и три. От 1968 до 1975 г. са изстреляни 15 космически кораба от серията "Аполо" с екипаж на борда. От тях девет са достигали до Луната, успешно са се прилунили шест, като на Луната са се разхождали общо 12 астронавта.

Виж Списък на лунни астронавти

[редактиране] Вижте също

• Космически кораб Аполо
• Сатурн V
• Списък на лунни астронавти
• Съмнения за фалшификация на стъпването на човек на Луната

[редактиране] Външни препратки

• The Apollo Spacecraft - A Chronology
• Apollo Lunar Surface Jurnal
• Project Apollo Drawings and Technical Diagrams
• Apollo - The Moon Missions
• Project Apollo Image Gallery