от Уикипедия, свободната енциклопедия
Андроник II Палеолог е византийски император (1282 - 1322) от династията на Палеолозите (от Михаил VIII Палеолог до Йоан V – 1261 до 1391 г.). Набожен и миролюбив, отменя през 1282 г. унията с Римската църква, сключена от баща му Михаил VIII през 1274 г. През 1285 г. прекращава финансирането на малката военна флота. Стреми се да присъедини към Византия отново Тесалия и Епир (отделили се след Четвъртия кръстоносен поход), както и Морея. Неуспешното му вмешателство в борбата между Венеция и Генуа води в началото на 14 век до засилване на влиянието на венецианците в империята. Наема каталонски войски начело с Рожер де Флор в борбата с турците, завзели почти цяла Мала Азия (1303). Каталонците имат успех, но опустошават Мала Азия и Тракия, превзимат Тесалия и други области (1303 – 1305). Аристокрацията издига през 1321 г. на престола внука му Андроник III Палеолог, който избягва в Тракия. Андроник II е принуден да му отстъпи Тракия и Македония. След дълга борба за престола е принуден да абдикира и е заточен през 1322 г. за известно време в манастир. През 1321 - 1328 г. във Византия бушуват граждански войни. Османите завземат почти всички земи около Цариград и могат да се сражават с по-силни противници - България, Сърбия и Унгария. През 1325 г. Андроник III обсажда Цариград и принуждава Андроник II го признае за регент и император. През третата гражданска война между Андроник Старши и Андроник Младши последният побеждава войската на дядо си при Мавропотамо, превзема Цариград и сваля дядо си, като му оставя императорските титли. царского достоинства. Андроник II заболява скоро, заставен е да се отрече от престола и стане монах.
Известна е подарената на Охридски архиепископ плащаница, за употреба при благослужението в църквата Св. София (Охрид). На нея има извезан надпис на гръцки - в превод: "Пастирю на българите, спомни си при жертвоприношенията за владетеля Андроник Палеолог".
