от Уикипедия, свободната енциклопедия
Андроник III Палеолог (на гръцки: Ανδρόνικος Γ' Παλαιολόγος) e византийски император (1325 – 1341). Син на Михаил IX, внук на Андроник II Палеолог, с когото води успешна борба за престола.
През 1329 г. султан Орхан обсажда и превзема Никея (1331). Походът на Андроник III е неуспешен и той бързо отплува обратно за Цариград. 1337 г. пада и Никомедия. Възползвайки се от напрежението в България, Андроник III превзима крепостите на границата. Българският цар Иван Александър обсажда успешно крепостта Русокастро - битката при Русокастро, 18 юли 1332). Андроник III не попада в плен само заради великодушието на Иван Александър, който му предлага мир (Григора 10.1). Българският цар възвръща земите между р. Тунджа и Черно море, получaва (1344) Пловдив, 8 крепости в Родопите и по време на военния поход завоюва през 1343 г. твърдината Перперикон (край Кърджали), но скоро византийците я превземат обратно. Татарите опустошават Тракия и пленяват 500 хил. византийски поданници. През 1337 г. Андроник превзима Епир, но се връща болен в столицата и скоро умира.
