90377 Седна

от Уикипедия, свободната енциклопедия

**90377 Седна**
Откриване ^A

Художествено представяне на Седна на R. Hurt (НАСА/ JPL-Калифорнийски технологичен институт)
Открит от	Майкъл Браун, Чадуик Тружило, Дейвид Рабиновиц
Дата	14 ноември 2003 г.
Предварително означение	2003 VB₁₂ ^B
Категория	Транс-нептунов обект
Орбитални параметри ^C Епоха 10 януари 2005 г. (юлиански ден 2453400,5)
Ексцентрицитет (e)	0,849
Голяма полуос (a)	75 104 117 Gm (502,040 АЕ)
Перихелий (q)	11 374 298 Gm (76,032 АЕ)
Афелий (Q)	138 833 936 Gm (928,048 АЕ)
Орбитален период (P)	4 108 714,108 дни (11249,05 години)
Средна орбитална скорост	1,04 km/s
Инклинация (i)	11,932°
Дължина на възходящия възел (Ω)	144,544°
Параметър на перихелия (ω)	311,468°
Средна аномалия (M)	357,713°
Физически характеристики
Размери	1180-1800 km
Маса	1,7-6,1×10²¹ kg
Плътност	2,0? g/cm³
Повърхностна гравитация	0,33-0,50 m/s²
Втора космическа скорост	0,62-0,95 km/s
Период на въртене	0,42 дни (10 часа) ¹
Спектрален клас	?
Абсолютна величина	1,6
Албедо	>0,2?
Средна повърхностна температура	~12 K
редактиране

90377 Седна е транснептунов обект открит от Майкъл Браун от Калифорнийския технологичен институт, Чадуик Тружило от обсерваторията Гемини и Дейвид Рабиновиц от Йейлския университет на 14 ноември 2003 г. Седна е най-далечния наблюдаван обект от Слънчевата система. За размерите на обекта се счита че са около 2/3 от тези на Плутон.

[редактиране] Обща информация

Седна е открита по време на наблюдения от телескопа Самуел Осчин в обсерваторията Паломар. В последствие обекта е наблюдаван от телескопи в Испания, САЩ и Хавайските острови. Космическия телескоп Спитзър не успя да регистрира обекта въпреки че беше насочен право към него, и по този начин горната граница на диаметъра на Седна беше фиксирана на 3/4 от диаметъра на Плутон.

Обектът носи името на богинята Седна от ескимоската митология за която се е вярвало че живее в дълбините на Северния ледовит океан. Преди да бъде наименуван официално, за обекта се използва означението 2003 VB₁₂. От 28 септември 2004 Международния астрономически съюз официално приема името "Седна".

[редактиране] Физически харатеристики

Снимка на Седна. Положението ѝ е означено с кръг

Седна има изключително ексцентрична орбита, със перихелий от 942 АЕ. В перихелий Седна е повече от 1000 пъти по-отдалечена от Слънцето спрямо Земята и получава по-малко от една милионна част от слънчевата енергия достигаща горните слоеве на земната атмосфера. Обекта е открит на разстояние 90 АЕ от Слънцето, приближавайки своя афелий от 76 АЕ, благодарение на което е бил открит. Седна е обекта в Слънчевата система наблюдаван от най-голямо разстояние.

На Седна са необходими 11 487 години за да извърши една пълна орбита около Слънцето. Обекта ще достигне перихелий през 2075-2076 г. За диаметъра му се счита че е между 1180 и 1800 километра, а поради голямата му отдалеченост от Слънцето за температурата на повърхността му се счита че никога не е по-висока от 33 K.

Наблюдения от направени в Чили показват че Седна е един от най "червените" обекти обекти в Слънчевата система, почти толкова колкото Марс. За разлика от Плутон и Харон обаче, на повърхността на Седна има много малко метанов и воден лед. Според Чадуик Тружило, червеникавия цвят се дължи на "въглеводородна мътилка", подобна на тази на 5145 Фолус.

Изследване на Хал Левинсън и Алесандро Морбидели от обсерваторията Код Азур показват че най-вероятно ексцентричната орбита на Седна е причинена от гравитационното въздействие на близко преминаваща край Слънцето звезда през първите 100 милиона години от съществуването на Слънчевата система, вероятно формирала се в същата част от мългявината в която се е формирало и Слънцето. Според друга хипотеза Седна се е формирала около кафяво джудже и е била прихваната от слънчевата гравитация.

[редактиране] Класификация

Според откривателите на обекта, Седна е първият наблюдаван обект от облака на Оорт. Поради необичайната за обектите от облака близост до Слънцето в афелий обаче и поради близката си инклинация с тази на обектите от пояса на Кайпер, Седна се счита за принадлежащ към вътрешния облак на Оорт който се простира между пояса на Кайпер и сферичния основен облак. Според някои други учени обаче пояса на Кайпер би следвало да се разшири за да обхване обекти с подобна орбита.

След откриването на Седна, в пресата се появиха изявления за "десетата планета" в Слънчевата система, поради факта че първоначално огласения диаметър на обекта беше сравним с този на Плутон. Впоследствие обаче той беше ревизиран надолу и Седна се счита за планетоид. В научните среди все още не е изграден консенсус спрямо статута на обекта; според някои Плутон би следвало да бъде принизен от планета на планетоид, а според други по исторически причини Плутон и Седна, която има близък строеж с "традиционната" планета, би следвало да бъдат наричани планети.