Планета
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: обновяване. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции. |
Планета (от гръцки planetes — странник, пътешественик) е тяло със маса достатъчна за да приеме кръгла форма под действието на силата гравитацията, което обикаля около звезда, съставено е от скали, и/или газ, лед, и не произвежда енергия чрез термоядрени реакции. До 1990 г. са известни само девет планети (всичките от нашата Слънчева система). Към 3 ноември 2004 г. са известни вече 133, като всички новооткрити планети са екзопланети (тоест планети, намиращи се извън Слънчевата система).
Счита се, че планетите се формират при сгъстяване на облака от газ, от който една звездна система се е зародила във формата на диск, преди в ядрото на протозвездата да започнат да протичат термоядрени реакции. Впоследствие, протопланетарният диск бива разпръснат под въздействието на слънчевия вятър на младата звезда.
Съдържание |
[редактиране] Слънчева система
Названията на планетите в Слънчевата система, които се използват днес, с изключение на това на Земята, произлизат от имената на римски богове (в същото време някои езици като китайски изполват различни названия от тези приети в европейските езици). Планетарните спътници (луни) също по правило носят наименования на богове и герои от класическата митология, предимно от гръцката. В случая с Уран по изключение спътниците му носят имена на герои от пиеси на Шекспир. Астероидите могат да бъдат именувани свободно от техните откриватели след одобрение на името от Международния астрономически съюз. Актът на именуване на планетите и забележителни обекти (като кратери, планински вериги и др.) по тяхната повърхност се нарича планетарна номенклатура.
[редактиране] Планети
Международният астрономически съюз признава 8 планети в нашата Слънчева система (подредени по нарастващо разстояние от Слънцето):
През 2006 г. считаният за 9-та планета в Слънчевата система Плутон (♇) и считаният за негов спътник Харон са класифицирани като планети-джуджета. Планетите в Слънчевата система вече официално са 8 без Плутон.
Юпитер е най-голямата, с маса 318 пъти масата наЗемята, а Меркурий е най-малък, с маса 0,055 пъти Земната маса.
Планетите в Слънчевата система могат да бъдат разделени на две категории според съсатва си:
- Земеподобни: това са планети близки по състава до Земята; такива са Меркурий, Венера и Марс.
- Газови гиганти: това са планети, които са съставени предимно от газове и са много по масивни от земеподобните; такива са Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун. Ледениет гиганти, като Уран и Нептун са подклас на газовите гиганти; отличават се от газовите с по-ниската си маса и с високото си съдържание на скали и лед.
Характеристики на планетите | |||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Име | Екваториален диаметър |
Маса | Орбитален радиус (AU) |
Орбитален период (в години) |
Инклинация към екватора на Слънцето (°) |
Орбитален ескцентрицитет |
Период на въртене (days) |
Именовани спътници |
Пръстени | Атмосфера | |
Земеподобни | Меркурий | 0,382 | 0,06 | 0,39 | 0,24 | 3,38 | 0,206 | 58,64 | — | няма | минимална |
Венера | 0,949 | 0,82 | 0,72 | 0,62 | 3,86 | 0,007 | -243,02 | — | няма | CO2, N2 | |
Земя | 1,00 | 1,00 | 1,00 | 1,00 | 7,25 | 0,017 | 1,00 | 1 | няма | N2, O2 | |
Марс | 0,532 | 0,11 | 1,52 | 1,88 | 5,65 | 0,093 | 1,03 | 2 | няма | CO2, N2 | |
Газови гиганти | Юпитер | 11,209 | 317,8 | 5,20 | 11,86 | 6,09 | 0,048 | 0,41 | 63 | да | H2, He |
Сатурн | 9,449 | 95,2 | 9,54 | 29,46 | 5,51 | 0,054 | 0,43 | 60 | да | H2, He | |
Уран | 4,007 | 14,6 | 19,22 | 84,01 | 6,48 | 0,047 | -0,72 | 27 | да | H2, He | |
Нептун | 3,883 | 17,2 | 30,06 | 164,8 | 6,43 | 0,009 | 0,67 | 13 | да | H2, He | |
[редактиране] Планети-джуджета
Преди август 2006 няколко обекта бяха класифицирани като планети. След 2006 обаче, някои от тези обекти бяха прекласифицирани като планети-джуджета, обекти различни от планетите. Към 2008 в Слънчевата система три обекта влизат в категорията на планети-джуджета: Церера, Плутон и Ерида. В момента се обсъждат още обекти от Астероидния пояс и от пояса на Кайпер, които евентуално могат да бъдат класифицирани като такива. Още около 200 могат да бъдат открити след като пояса на Кайпер бъде изследван напълно. Планетите-джуджета имат много от характеристиките на планетите, но има и много разлики, като най-важната е, че те не са доминиращи в орбитите си.
Характеристики на планетите-джуджета | |||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Име | Екваториален диаметър |
Маса | Орбитален радиус (AU) |
Орбитален период (в години) |
Инклинация към еклиптиката (°) |
Орбитален ексцентрицитет |
Период на въртене (days) |
Спътници | Пръстени | Атмосфера | |
Церера | 0,08 | 0,0002 | 2,76 | 4,60 | 10,59 | 0,080 | 0,38 | 0 | няма | няма | |
Плутон | 0,19 | 0,0022 | 39,48 | 248,09 | 17,14 | 0,249 | -6,39 | 3 | няма | разредена | |
Ерида | 0,19 | 0,0025 | 67,67 | ~557 | 44,19 | 0,442 | ~0,3 | 1 | ? | разредена | |
По дефиниция всички планети-джуджета са членове на по-големи популации. Церера е най-голямото тяло в Астероидния пояс, Плутон се намира в пояса на Кайпер, а Ерида в Разредения диск. Учени като Майкъл Браун смятат, че скоро може да има над 40 транс-нептунови обекти, които да се класифицират като планети-джуджета.[1]
[редактиране] Други обекти
През 2003 г. е открит обектът 90377 Седна, обикалящ Слънцето на разстояние три пъти по-голямо от това на Плутон (13 милиарда километра). Седна, носеща името на богинята на морето, е с размери 1180-2360 km. Диаметърът ѝ не е известен с точност, но за него се предполага че е между ½ и ¾ този на Плутон. Информационните емисии по света обявиха Седна за десетата планета, без тя да получи такова признаниние от астрономите. Други възможни планети са 90482 Оркус — обект с орбита и маса близка до тези на Плутон, 50000 Кваоар и 20000 Варуна.
Няколко хипотетични планети като Планета Х (вероятно отвъд орбитата на Плутон) или Вулкан (за която се предполага че се намира на орбита по-близка до Слънцето от тази на Меркурий) са били обект на безрезултатни издирвания през различни исторически периоди.
[редактиране] Класификация
Прави се разграничение между второстепенни планети като астероиди, комети и транс-нептунови обекти, и главни (същински/истински) планети.
- Земеподобни планети: планети със структура подобна на земната, изградени предимно от скали и метали: Меркурий, Венера, Земя, Марс.
- Юпитероподни планети или газови гиганти: съставени предимно от газове като Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун. Ураноподобните планети са подклас на юпитероподобните, при които се наблюдава понижено съдържание на водород хелий за сметка на значителни количества ледове и скали.
- Ледени: понякога тази категория се добавя за да включат планети изградени предимно от лед като Плутон. Категорията включва и ледените спътници на планети в слънчевата система (например Тритон).
Четирите земеподобни планети и четирите газови гиганта са всеобщо признати за "истински" планети. Когато 1 Церера е открит през 1801 г. той първоначално е класифициран като планета, но година по-късно след откриването на множество подобни малки тела (сега известни под колективното название астероидния пояс) е "понижен" на астероид. От друга страна, след скорошните открития на транс-нептунови обекти с подобна орбита, размери и структура като тези на Плутон, мнозина вярват, че и Плутон трябва да бъде понижен на второстепенна планета.
Майкъл Браун от Калифорнийския технологичен институт определя планетата като "всяко тяло в слънчевата система по-тежко от общата маса на всички други тела на подобна орбита" Използвайки тази дефиниция нито Плутон, нито Седна могат да бъдат истински планети.
Мнозина смятат Земята и Луната за двойна планета по следните причини:
- диаметърът на Луната е 1,5 пъти по-голям от от този на Плутон
- гравитационното въздействие оказвано от Слънцето върху Луната е 2,2 пъти по-голямо от въздействието на Земята върху Луната.
Последният факт не е изключение за слънчевата система, но е необичаен за такъв голям спътник. Други спътници, за които слънчевата гравитация е по-силна от тази на планетат около която обикалят са:
- Най-външния спътник на Юпитер (S/2003 J 2) — 1,5 пъти)
- Най-външния спътник на Уран (S/2001 U 2) — 1,2 пъти)
- Двата най-външни спътника на Нептун (S/2002 N 2 и S/2003 N 2) — 1,5 пъти
- Няколко спътници на астероиди (например S/2001 (22) 1 Линус — 1,6 пъти; S/1998 (45) 1 Малкият принц — 2,8 пъти; S/1993 243 (1) Дактил — 1,3 пъти; и S/2001 (66391) 1 — цели 625 пъти.
[редактиране] Екзопланети
Повечето новооткрити екзопланети имат маса равна или по-голяма от тази на Юпитер.
Изключения са 3 планети открити на орбита около остатък от експлозия на супернова (наречен още пулсар). Първите две са сравними по големина със земеподобни планети. А тази на орбита около звездата Мю Жертвеник е с приблизително 14 пъти по-голяма маса от тази на Земята. Виж тук за повече информация (на английски).
Не е ясно дали новооткритите планети наподобяват газовите гиганти на Слънчевата система или са напълно ралични. В частност са открити масивни планети на близка кръгова орбита около тяхната звезда, известни още като горещи Юпитери. Те получават много по-голямо количество енергия от отколкото газовите гиганти в Слънчевата система и може би имат напълно различна структура.
НАСА работи по изграждането на изкуствен спътник със специалната задача откриване на екзопланети с маса близка до земната (виж откривател на земеподобни планети). За науката е важно да установи колко често в млечния път се наблюдават земеподобни планети с цел търсене на контакт с извънземен разум.
Междузвездните планети са планети изхвърлени в междузвездното пространство след зараждането си в планетната система на някоя звезда. Счита се че вероятността за напускане на планети от дадена планетна система е голяма, особено скоро след зараждането на системата и при близко преминаване на друга звезда.
[редактиране] Виж още
- Планетарни науки
- Определени за планета
- Планети във фантастиката
[редактиране] Източници
- ↑ Amburn, Brad. „Behind the Pluto Mission: An Interview with Project Leader Alan Stern“. Space.com. Посетен на 11 март 2008
[редактиране] Външни препратки
- Международен Астраномически Съюз
- Страница на Дан Грийн за Плутон, съдържа планетарна класификация
- Обща информация за слънчевата система
- Интерактивна симулация на слънчевата система
- Анимация на движението на обектите в слънчевата система
- Снимки от слънчевата система
- Страница на НАСА по проект за издирване на екзопланети
- Дефиниция за "планета"
- Правила на гравитацията: природа и значение на планетното съседство; С. Алан Стерн; 22 март 2004
- Статусът на Плутон;
Слънчева система |
Звезда: Слънце |
Планети: Меркурий | Венера | Земя | Марс | Юпитер | Сатурн | Уран | Нептун |
Планети-джудже: 1 Церера | Плутон | Ерида |
Други тела: Луна | Астероиди | Пояс на Кайпер | Разреден диск | Облак на Оорт |
Вижте също астрономически обекти и списък на обектите в Слънчевата система подредени по радиус, маса и разстояние до Слънцето |