Хенри I (Англия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тази статия се нуждае от подобрение.
Необходимо е: привеждане в енциклопедичен вид - оформление, препратки, категория, МЕП, източници. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.

Хенри I
Крал на Англия

Управление	3 август 1100–1 декември 1135
Коронация	5 август 1100 г. в Уестминстърското абатство
Роден	ок.1068 г.
	Йоркшир, Англия
Починал	1 декември 1135 г.
	в Нормандия, дн.Франция
Предшественик	Уилям II (Англия)
Династия	Нормандска династия
Баща	Уилям I Завоевателя
Майка	Матилда, дъщеря на фландърския граф Балдуин V

Хенри I е най- гъвкавият владетел от Нормандската династия. Получава прякора Учения заради отличното си образование. Известен е с административните и финансовите си реформи, които залягат в по-сетнешното управление на Англия. През неговото царуване почти напълно се стопяват разликите между англо-саксонското и норманското население, което става предпоставка за създаването на английската нация.

Като най-малък син на Уилям I Завоевателя той получава в наследство от баща си само 5 000 фунта злато за разлика от братята си, които се сдобиват с обширни области - Робърт II получава Нормандия, а Уилям II (Англия) съответно Англия. Получената сума все пак го превръща в един от най-богатите по това време аристократи в Англия и му позволява да си купи значителни имения, което го превръща във фактор в борбата между братята му за обединението на някогашното огромно кралство на Уилям Завоевателя. Отчитайки този факт, братята му сключват общ договор, с който да неутрализират домогванията на Хенри до короната. Въпреки това, когато Робърт заминава на Първия кръстоносен поход, Хенри се превръща на практика в единствения наследник на Уилям. При едно щастливо за него стечение на обстоятелствата на 2 август 1100 г. по време на лов Уилям е убит от заблудена стрела (възможно е да е ставало въпрос за умишлено убийство) и Хенри, който взел участие в същия лов, побързва да се възползва от създалата се ситуация - слага ръка на кралската хазна в Уинчестър и три дни по-късно е коронясан. В грамотата си по повод коронацията той заклеймява деспотичната политика на Уилям и обещава добро правителство, целейки да успокои бароните. Само два месеца след това на 11 ноември 1100 г.Хенри заздравява положението си на трона като сключва брак с Едит (Матилда), дъщеря на Малкълм III Шотландски и племенница на Едгар Етелинг, с което осигурява сродяването си със старата англо-саксонска династия Уесъкс. Бракът не се харесал на мнозинството барони и за да я приемат Едит решава да смени името си на Матилда.

Междувременно завърналият се от кръстоносния поход Робърт, в продължение на няколко години прави опити да си върне полагащата му се по старшинство корона. Решаваща се оказва битката при Теншбре в Нормандия на 28 септември 1106 г., когато Хенри го пленява и хвърля в тъмницата на замъка Кардиф, където Робърт остава до смъртта си през февруари 1134 г.

Хенри влиза в конфликт и с църквата. Кралят продава назначенията в духовенството и се противопоставя на Грегорианските реформи. Отправя молба към Анселм Кентърбърийски, изгонен от Англия при управлението на Уилям II, да се върне обратно в страната и го назначава като архиепископ на Кентърбъри , целейки да си спечели доверието на бароните, но Анселм отказва да му отдаде почит, заявявайки че светската власт не може да се бърка в църковните дела. Конфликтът продължава и папа Паскал II заплашва Хенри с отлъчване от църквата. В крайна сметка Хенри постига компромис с Рим, с който се анулира правото му да назначава духовници, но е уговорено те да му отдават кралски почести.

През 1106 г. конфликтът с църквата и завладяването на Нормандия за разрешени и Хенри се занимава с разширяване на кралската власт. Той комбинира щедростта с насилието и дава административни постове на доверени и талантливи мъже. Така кралят успява да създаде вярна бюрокрация. Хенри е въвлечен в континенталните дела и прекарва половин година в Нормандия, оставяйки управлението на Англия на най- довереното си лице, граф Робърт Солзбъри. Същият създава ефективен отдел за събиране на приходите в кралската хазна. Хенри предоставя на местните кралски чиновници правото да преценяват местните финансови спорове и да обуздават шерифите.

Последните години от царуването на Хенри са белязани от постоянни войни със съседите, най-вече с Франция, и с трудностите в осигуряване на неговото наследство. Френският крал Луи VI започва да укрепва кралството си и на три пъти неуспешно напада Нормандия.

[редактиране] Семейство

От първия си брак с Едит (Матилда) Хенри има 2 деца:

- Аделаида (1102 – 1167), приела името Матилда (известна още като Мод) след сватбата си с императора на Германия Хайнрих V, майка на крал Хенри II;

- Уилям (1103 – 1120), загива при корабокрушение на 25 ноември 1120 г. до бреговете на Нормандия.

След смъртта на Едит през 1118 г., Хенри се жени повторно за Аделаида дьо Лувен. От този брак няма деца.

Хенри остава известен и с многото си незаконородени деца (между 20 и 25 според различните източници), което го превръща в английския крал с най-много извънбрачни деца в историята на страната.

[редактиране] Наследяване

За Хенри се оказва проблем да посочи свой наследник след смъртта на сина му Уилям. Единственият, който е в състояние да го наследи при това положение, е дъщеря му Аделаида-Матилда. Тъй като междувременно тя вече е останала вдовица, Хенри я повиква при себе в Англия през 1125 г. и на 1 януари 1127 г. принуждава бароните си да ѝ се закълнат във вярност. След това на 17 юни 1128 г. урежда и брака ѝ с 16-годишният граф Жофроа д`Анжу Плантагенет, от когото през 1133 г. тя ражда син, бъдещият крал на Англия Хенри II.

[редактиране] Смърт

През лятото на 1135 г. Жофроа д`Анжу иска като знак на добра воля Хенри да му предостави редица замъци в Нормандия. Отказът на Хенри е последван от война между двамата, в разгара на която през декември 1135 г. Хенри умира. Смъртта му е предизвикана от хранително отравяне.