Горна Оряховица

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Горна Оряховица
43° 8' N, 25° 42' E (карта - карта - сат. снимка)
Данни *
Население:	35 837 [1]
Надм. височина:	218 m
Пощ. код:	5100
Тел. код:	0618
МПС код:	ВТ (Вт)
Администрация
Област:	Велико Търново
Община:    - кмет	Горна Оряховица Йордан Михтиев (ГЕРБ)
Адрес на общината пл."Г.Измирлиев" 5 тел.: 0618/60-501 Централа
промяна на тази таблица

Горна Оряховица е град в Северна България. Намира се в Област Велико Търново в близост до градовете Велико Търново и Долна Оряховица и архитектурния резерват село Арбанаси. Градът е втори по големина в областта след Велико Търново и е административен център на Община Горна Оряховица.

Съдържание 1 География 2 История 2.1 Ранна история 2.2 Средновековие 2.3 Израстване и развитие 2.4 По-важни дати 3 Икономика 4 Обществени институции 4.1 Училища 4.2 Читалища 4.3 Библиотеки 5 Култура и спорт 5.1 Редовни събития 5.2 Театри 5.3 Музеи 5.4 Спортни обекти и съоръжения 6 Хотели 7 Личности 8 Транспорт 8.1 Пътна мрежа 8.2 Железопътен транспорт 8.3 Въздушен транспорт 9 Природни забележителности 9.1 Местности 9.2 Природа 10 Побратимени градове 11 Други 11.1 Кухня 12 Източници 13 Външни препратки

[редактиране] География

Най-ниската точка от брега на р. Янтра е с надморска височина 92 м, докато най-високото плато над града “Камъка” е високо 412 м. Градът е разположен в северното подножие на Арбанашкото бърдо, на границата между Предбалкана и Дунавската равнина. Общината е с важно геостратегическо положение, тъй като на нейната територия се пресичат важни международни и местни транспортни артерии. Оста на международния транспортен коридор N: 9 минава през нейната територия (свързва Мала Азия с Източна и Северна Европа през Балканския полуостров). Оста на Хиперборейския път също минава през територията на общината (Албания-Македония-Г. Оряховица-Русе).

[редактиране] История

[редактиране] Ранна история

Първото селище в района датира от втората половина на петото хилядолетие пр.н.е.(средно-каменната епоха). Между хълма Камъка и Арбанашкото плато са открити следи от по-късно тракийско селище, чиито обитатели са били от племето кробизи. Те са построили крепостта Камъка, която е съществувала от 5 век пр.н.е. до 1 век пр.н.е., когато римляните построяват своя крепост върху руините ѝ. Това селище постепенно придобило икономическа мощ главно чрез отглеждане на лозя и винопроизводство. Живота в селището продължил до идването на славяните през 6-7 век н.е. Няма материални следи от уседнал живот в периода между 7 и 12 век.

[редактиране] Средновековие

След възстановяването на българската държава през 1185 г. възниква нужда от защита на новата столица Търновград. Построени са няколко крепости, включително Раховец, която се намира на 4 км северозападно от сегашния град. Името Раховец вероятно идва от персийската дума рах означаваща 'път' и означава 'Пътна крепост', т.е етимологията на наименованието може да бъде свързана с езика на прабългарите. Средновековната крепост е дала своето име на съвременния град, макар и с малко променено, славянско звучене. По време на Османското нашествие твърдината е превзета от турците чрез прекъсване на водоснабдяването, но запазва своята цялост. Крепостта Раховец е съществувала до 1444 г., когато е разрушена от Владислав III Варненчик по време на похода му срещу Османските турци. Оттогава е и едно от първите сведения за селище с подобно име. Всъщност цели три селища са съществували през първите години на Османското владичество - Мала, Средна и Голяма Раховица. В Република Македония недалече от град Дебър съществува друга средновековна българска крепост с подобно име - Раховник.

[редактиране] Израстване и развитие

С ферман от 1538 г. на Горна Оряховица се дават известни права за извършване на търговски и занаятчийски дейности. През този период тук процъфтяват кожухарството, абаджийството, железарството, златарството, коларството и сарачеството. Градът придобива славата на голям търговски център.

Горна Оряховица играе важна роля и през Възраждането. Още през 1822 г. тук е основано килийно училище, а през 1859 г. Иван Момчилов открива първото класно училище, днес гимназия „Георги Измирлиев“, с което поставя началото на класическото обучение в Горна Оряховица. През 1869 г. градът вече има и читалище, а след две години Елена Грънчарова основава женско дружество „Просвещение“.

Икономическото му развитие го утвърждава през 1868 г. като център на нахия — община, която влиза в състава на Търновския санджак (окръг). През 1870 г. са му признати градски права. По време на Руско-турската освободителна война руските войски влизат в Горна Оряховица на 26 юни (нов стил 8 юли) 1877 г. Освобождението заварва Горна Оряховица с население 5700 жители, 1200 къщи, 5 църкви и 6 училища.

Значителен е прирастът на населението след откриването през 1899 г. на жп гара Горна Оряховица. За кратко време железопътното дело донася не само слава на града, но и препитание на повечето от жителите му. В системата на железниците са обхванати 20 процента от трудоспособното му население. Градът и днес е важен жп възел и транспортен център, един от най-големите в Северна България.

През 1925г. се открива Международен мострен панаир , който през 1932г. е преместен в Пловдив.

[редактиране] По-важни дати

• 1839 г. - В Горна Оряховица е роден Сидер К. Грънчаров (Сидер войвода)
• 1864 г. - Образува се Горнооряховска околия
• 1869 г. - На 13 юли се учредява читалище "Напредък" от Вичо Грънчаров, Радко Радославов, Елена Грънчарова и др.
• 1870 г. - Горна Оряховица става град
• 1876 г. - На 28 май в Г. Оряховица турците обесват Георги Измирлиев Македончето, по- рано същия месец на връх Мургаш загива Сидер войвода.
• 1877-1878 г. - В Освободителната война участвуват 130 опълченци от Горна Оряховица
• 1891 г. - На 18.Х. - полагане на основния камък на паметника на Г. Измирлиев
• 1882 г. - Създават се окръзи - Г. Оряховица към В. Търново
• 1895 г. - В Г. Оряховица е открита първата болница
• 1895 г. - Първи околийски лекар е назначен д-р Петър Цончев
• 1910 г. - 6.ІХ. тържествено освещаване паметника на Г. Измирлиев
• 1922 г. - В Г.Оряховица за пръв път е открит Мострен панаир
• 1925-32 г. - Г.Оряховица е средище на международен Мострен панаир
• 1932 г. - Горнооряховския панаир се премества в Пловдив
• 1949 г. - Г.Оряховица става окръжен град. Окръг Г.Оряховица съществува до края на 1950 г.
• 1953 г. - В Г.Оряховица е основан народен самодеен ансамбъл "Сидер войвода"
• 1973 г. - 2.VI. откриване музея в Г.Оряховица с над 10000 експоната

[редактиране] Икономика

"Захарни Заводи" АД

[редактиране] Обществени институции

[редактиране] Училища

Първото училище в града e СОУ "Георги Измирлиев", създадено през 1859 година. Други, действащи училища са:

• II СОУ "Вичо Грънчаров"
• Професионална техническа гимназия “Васил Левски”
• Професионална гимназия по електротехника и електроника "М.В.Ломоносов"
• Професионална гимназия по лека промишленост и икономика "Атанас Буров"
• Професионална гимназия по железопътен транспорт „Никола Й. Вапцаров”
• Професионалната гимназия по хранителни технологии ”Проф.д-р Асен Златаров”
• I ОУ “Ив.Вазов”
• III ОУ”Св.св.Кирил и Методий”

[редактиране] Читалища

• Народно читалище "Братя Грънчарови" [2]
• Читалище "Напредък 1869" - настоящ председател е Атанас Петров, успял да събере под един покрив вокалните групи "Патиланци" и "Нова музика", музикална школа, както и школи по състезателни танци и модерен балет.
• Читалище “Пробуда - 1904” жк.Калтинец

[редактиране] Библиотеки

• Общинска библиотека Горна Оряховица, ул. "Цар Освободител "№ 1
• Общинска библиотека филиал "ПРОЛЕТ"

[редактиране] Култура и спорт

За спортните прояви на град Горна Оряховица могат единственно да се поздравят момчетата от Хандбалния отбор.

[редактиране] Редовни събития

През последните 15 години Горна Оряховица полага усилия да се утвърди като фестивален център с национално и международно значение. Някои от по-важните редовните годишни събития провеждани в града са:

• Празник на българската култура и славянската писменост — 24 и 25 май
• Празник на град Горна Оряховица — 29 май
• Национален конкурс за камерни танци;
• Национална среща на столетните читалища - всяка година през май;
• Общобългарски читалищен събор - всяка година през май;
• Празник на горнооряховския суджук - 27 май;
• Международен турнир по канадска борба "Златен Лъв" — 28 май;
• Международен младежки конкурс за популярна песен "Нова музика" - всяка година през юни;
• Международен фестивал на туристическата песен — 3-5 юни
• Международен детски фестивал "Раховче" — 12-18 юни
• Международен фолклорен фестивал — 1-6 август
• Национален петропавловски събор на народното творчество
• Годишни концерти на Музикалната школа при Читалище "Напредък".
• Рок фестивал "Горна Open Air" - последната седмица на Септември, НЧ "Братя Грънчарови"

[редактиране] Театри

Летният театър в Горна Оряховица има открита сцена и е с 2000 седящи места. В сградата културна дейност развива Народно читалище "Братя Грънчарови", основано 2002 г.

[редактиране] Музеи

• Градски исторически музей

[редактиране] Спортни обекти и съоръжения

В общината има изградена и функционираща спортна база. В Горна Оряховица има представителен стадион "Локомотив" с площ 32696кв.м. и 10000 места, лекоатлетическа писта, два сектора за хвърляне и скокове, два тенис корта с площ 1829кв.м., спортна зала за акробатика с площ 1080кв.м., спортна зала "Н, Петров" с площ 2500 кв.м и 700 места, зала за борба 1000 кв.м. Не е довършена спортната зала в кв. Калтинец. В общинския център има 2 броя открити басейни. Има и покрит плувен басейн в СОУ "Г. Измирлиев". Съществуващата спортно-материална база в община Г. Оряховица е: -открита -107 129кв.м.; -закрита-3 433кв.м.; -х."Божур"-120кв.м.; туристически заслон-438кв.м.

В общината развиват спортно-състезателна дейност и са лицензирани в Националния регистър на ММС следните, спортните клубове (СК):

• СКЛА "Локомотив-26"-лека атлетика;
• ЛК "Локомотив-55"-лека атлетика;
• СКБорба "Локомотив";
• СКБПИСамбо "Локомотив";
• СКТМ "Локомотив50"-тенис на маса;
• Баскетбол клуб "Локомотив-99";
• Баскетбол клуб "Росица" - с. Поликраище;
• Бадминтон клуб
• СКАрмрестлинг "Локомотив 96"
• "Джим денс" клуб - сп. акробатика и сп. аеробика
• Хандбален клуб "Локомотив"
• ФК "Локомотив"-футбол
• Федерфутбол клуб

[редактиране] Хотели

• хотел "Раховец"
• хотел "Амбарица"
• хотел "Тиролиа"
• хотел "Зелената къща"
• хотел "Перла"
• хотел "Енигма" - 5100 Горна Оряховица, ул. “Отец Паисий” №63, тел. 0618/6-09-06
• Места за настаняване "ЕКСПРЕС" - 5100 Горна Оряховица, ул. “Мусала” №1, тел. 0618/5-61-16
• хижа "Божур" - м. Божур поляна, гр. Горна Оряховица, тел. 0896688456, 0898796937

[редактиране] Личности

• Тодор Костакиев (1857-1927), опълченец от VII дружина. След Освобождението живее и умира в град Попово^[1].
• генерал-лейтенант Анастас Бендерев (1859–1949), военен деец
• генерал-майор Панайот Сантурджиев (1868–1962), военен деец
• Никола Петров (1873–1925), спортист, борец класически стил, световен шампион
• Атанас Буров (1875–1954), финансист и банкер
• Иван Радославов (1880–1969), литературен критик и историк
• акад. Стефан Цанков (1881–1965), богослов и юрист
• Пантелей Матеев (1898–1957), писател
• Лиляна Бочева (1924-2005), българска хорова диригентка, родена в Горна Оряховица
• Пламен Цонев (р. 1930), писател
• Виктор Чучков (р. 1946), композитор, пианист и педагог
• Валентин Димитров Миновски (р. 1950), артист-солист
• Иван Няголов (р. 1951), юрист
• Цветан Гашевски (р. 1970), състезател по канадска борба, многократен Европейски и Световен шампион
• Миро Гечев (р. 1985), композитор и продуцент
• Валери Божинов (р. 1986), футболист
• Петър Бобев (1914-1997), писател

[редактиране] Транспорт

[редактиране] Пътна мрежа

Улична пътна мрежа - 386,7 км.

Град Горна Оряховица се тангира от два първокласни пътя от Републиканската пътна мрежа: I-4 (София-Варна) и I-5(Русе-Кърджали), който е и международен път Е-85. Те осигуряват връзка на града с потоците изток-запад и север-юг, поставяйки го в много благоприятно положение относно превоза на товари и хора. Транспортната дейност чрез автобусен транспорт се осъществява от частни фирми, осъществяващи разписания в Общинската Областната и Републиканската транспортни схеми. В Общинската транспортна схема са утвърдени четири градски линии и десет междуселищни връзки на центъра с населените места от общината. В Областната транспортна схема има разписания до 22 селища, а в Републиканската транспортна схема 6 линии, като двата първокласни пътя – София-Варна и Русе-Стара Загора осигуряват връзка на Горна Оряховица с всички точки на страната. Основен превозвач за гр. Г.Оряховица е “Янтра-транспор “ АД с предмет на дейност превоз на пътници и товаро-разтоварна дейност. Тя се изпълнява от наличните 50 бр. автобуси от градски, извънградски и туристически тип. Товарната си дейност се извършва с около 30 бр. товарни автомобила и ремаркета с товаровместимост от 9 до 40 тона, товарни машини “ ФАНДРОМА “, автомобилни цистерни и специализиран автомобил за превоз на тежка пътностроителна механизация. От 2000 до 2005 г., общо направените инвестиции за обновяване на парка за товарни автомобили и автобуси са на стойност около 750 000 лв. : - автобусния парк с рециклирани автобуси “ КАРОСА “ - 20 бр. и “ ИСУЗУ “ - 4 бр.; - товарния парк с голямотонажни самосвалнилни автомобили “ МЕРЦЕДЕС “ и “ МАН “ - 4 бр. За 2005 г. в инвестиционната програма за автобуси се предвиждат около 250 000 лв., а в товарния превоз около 40 000 лв.

Таксиметровата дейност се осъществява от 52 фирми със 130 коли.

[редактиране] Железопътен транспорт

Поделение за пътнически превози "БДЖ" ЕАД с предмет на дейност - ремонт и експлоатация на пътнически вагони и превоз на пътници обслужва 11 области : Плевен, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Русе, Разград, Силистра, Добрич, Варна, Търговище и Шумен. В поделението са изградени 6 регионални центъра за пътнически превози: Плевен; Г.Оряховица; Русе; Варна; Добрич и Шумен - обслужващи звена за пътническа дейност. През 2005 и 2006 г. ще бъде обновена превозната дейност с 25 броя дизелови мотрисни влакове, 15 броя тривагонни електрически мотриси, 10 броя четиривагонни електрически мотриси общо за трите поделения в България. Дължината на жп пътят на територията на Община Г. Оряховица е 28,1км., а дължината на линията на територията на поделение "Пътнически превози" е 1318.

През Г. Оряховица минават следните международни жп линии: 1.Инстамбул - Букурещ; 2.Солун - Будапеща; 3. София - Букурещ - Киев - Москва. От жп гара Г. Оряховица се осъществяват връзки и с международните линии: 1.Варна - Москва; 2.Бургас - Братислава - Краков; 3.Варна - Братислава - Краков. През Г. Оряховица минават главна жп линия №ІІ София - Варна и жп линия №ІV Русе - Подкова.

Горна Оряховица е и седалище на едно от шестте поделения за товарни превози. Поделение за товарни превози "БДЖ" ЕАД извършва товарна дейност и обслужва 7 области: Плевен; Ловеч; Габрово; Велико Търново; Русе; Силистра и Разград. В структурата на поделението има две регионални локомотивни депа в Горна Оряховица и Русе, две филиални локомотивни депа в Плевен и Левски, четири кантори за товарни превози в Плевен, Русе, Горна Оряховица и Левски, четири вагонно-ремонтни участъка и два вагонно-ремонтни цеха в Горна Оряховица и Русе. На територията на Община Г. Оряховица има 6 броя индустриални клонове - местни отклонения: 1."МС" АД отклонение от жп линията Г. Оряховица - Лясковец и е с дължина 5 км; 2."Агромедика-Хинснаб"АД Г. Оряховица отклонение от жп линията Г. Оряховица - Лясковец и е с дължина 4 км; 3."Захарни заводи" АД разполага със собствен вътрешно-заводски жп транспорт с 12 км дължина; 4."Дакор" ООД от линията Г. Оряховица - Лясковец и е с дължина 1200 м; 5."Топливо" АД отклонение от жп линията Г. Оряховица - Лясковец с дължина 400 м; 6."Вторични суровини" отклонение от жп линията Г. Оряховица-Русе. Със седалище Горна Оряховица са още две предприятия от Националната ЖП компания - "Предприятие за експлоатация и поддържане на ЖП инфраструктура" с дейност експлоатация на ЖП транспорт, осигуряване на движението, поддържане на ЖП пътищата, мостовете и сградния фонд и "Поделение за сигнализация, телекомуникация и енергетика". ЖП пътищата София - Варна и Русе - Подкова, осигуряват връзка на Горна Оряховица с потоците "изток-запад" и "север-юг" и поставят града в много благоприятно положение за превоза на товари и хора.

[редактиране] Въздушен транспорт

От 1995 год. летище Г. Оряховица е петото международно летище в страната. Същото е оборудвано с нова, модерна техника. Центърът за управление на въздушните полети ръководи движението на самолетите над цяла Северна България. В полувековното си съществуване като транспортно-комуникационен център с режим на работа 24 часа, то се използва за чартърни, товарни и пътнически полети, за внос и износ на селскостопанска и промишлена продукция от и за България, Европа, Азия, Близкия изток и Африка. Географското разположение обуславя едно динамично движение на хора и товари към всяка точка на страната и в чужбина, превръщайки гр. Горна Оряховица в една благоприятна за инвестиции зона. Има възможност за бърза смяна на един вид транспорт с друг, с цел по-бързото им и ефективно използване. В момента се обсъжда въпросът за отдаване на Летище Горна Оряховица на концесия. Данни за "Летище Г. Оряховица" ЕАД: Дължина на пистата 2500м. Широчина на пистата 45м. Полоса 09/27. Заход по уреди VOR, DME, NDB. Летището разполага с една рульожна пътека. Най-близки търговски летища - Летище Варна; Летище София; Летище Букурещ. На територията на общината има действаща селскостопанска авиация, техническото и летателно оборудване на която е способно да задоволи нуждата на селското стопанство на цяла Северна България.

• Сайт на летище Горна Оряховица

[редактиране] Природни забележителности

• Хълм "Камъка"
• хижа "Божур"

[редактиране] Местности

• Арбанашко бърдо - югозападната височинна граница на града до Арбанашкото землище.
• Чуруковец - местност намираща се в непосредствена близост до града. В близост се намира старата черква “Св. Троица”.
• Бабенец - северозападния склон по шосето Г.Оряховица-Първомайци-Русе.
• Бахадър - северно от местността "Чуруковец" и на 1км. източно от Ряхова крепост.
• Белянка - южно от дерето и западно от града, където има микроязовир.
• Блатото - площта и двора, върху които е построена новата част на гимназията.
• Квартал "Пролет" - в него преобладават основно панелени блокове, които са строени от 1980 до 1990 г. Населен е от около 20 хил. души, една голяма част от населението на града. В района на квартала има няколко супер маркета, 2 детски градини и 2 училища.

[редактиране] Природа

Растителността и животинският свят около Горна Оряховица са разнообразни. Само на 5 км югозападно от града се намира защитената местност "Божур поляна" - рядко находище на божур, превърнал се в един от символите на града. Непосредствено до югозападните покрайнини е лесопарк "Камъка", в който се срещат редки видове птици. Сред тях е скалният орел (картал), чието изображение се открива върху средновековен пръстен - печат от крепостта Ряховец. В последните години през лятото в лесопарка гнездят и няколко двойки черни щъркели, а през зимата по течението на р. Янтра често се виждат лебеди.

[редактиране] Побратимени градове

Горна Оряховица поддържа връзки със следните градове:

• град Сигетсентмиклош, Унгария
• град Миргород, Украйна
• град Смолявичи, Беларус
• град Череповец, Русия
• град Варен/Мюриц/, Германия
• Община Буюкчекмедже, Република Турция
• град Рошиоре Веде, област Телеорман, Румъния
• община Статте, Италия

[редактиране] Други

[редактиране] Кухня

• Горнооряховски суджук
• Горнооряховско гърне (Жили) -

Продукти : 1 кг телешки вратни жили, 1 кг картофи, 500 гр моркови, 300 гр целина (корен), 500 гр малки лукчета (балушки), 20 зрънца черен пипер, 500 мл червено вино, дафинов лист, бахар и сол на вкус. Начин на приготвяне : Всичките продукти сe слагат в глинено гърне. Налива се виното и се добавят 200-300 мл вода. Гърнето може да се сготви и само с червено вино (около 1 литър), но по този начин ястието става много по-тежко, за това по-разпространен е начинът на приготвяне с 500 мл вино и около 200-300 мл вода. По оригинална рецепта гърнето се приготвя в пещ за около 5-6 часа, но поради ограничеността на такава пещ на домакинствата, гърнето се приготвя при домашни условия във фурна, като се пече около 8-9 часа на около 200 градуса. Консумира се топло, като чиниите, в които се сервира, се затоплят предварително, за да не се желира месото. По предпочитание ястието се овкусява с настърган хрян и оцет. Комбинира се отлично с червено вино.

• Ряховската пастърма
• Кайзер пастърма

[редактиране] Източници

1. ↑ Атанасов, И., П. Събев. Летопис на Попово. Варна, 1992.

[редактиране] Външни препратки

• Крепостта Раховец
• История на Горна Оряховица
• Фолклорна компания "Сидер войвода"
• Страница на Община Горна Оряховица"
• Страницата на Горна Оряховица в Invest.bg
• Горна Оряховица - Каменният страж на Балкана"

Получер текст'Курсивен текст --Предният неподписан коментар е направен от [[Потребител:|]] ([[Потребител беседа:|беседа]] • приноси) .