Втора българска държава

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Втората българска държава е феодално царство, възникнало след въстанието на Асен и Петър против византийската власт през 1185 г., и престанало да съществува след превземането му от Османската империя през 1396 г.

Съдържание 1 Византия в края на ХII век 2 Въстанието на Асен и Петър 3 Цар Калоян 4 Цар Иван Асен II 5 България в периода 1241-1300 6 България в периода 1300-1371 7 Падането на България под турско робство 8 ХРОНОЛОГИЯ 9 Вижте още 10 Външни препратки

[редактиране] Византия в края на ХII век

Въпреки несъмнените успехи на управлението на Мануил I Комнин, Византия започнала да упада. Михаил I Комнин се опитал да възвърне Южна Италия в границите на империята и да прочисти от селджукските турци Мала Азия но при битката при Мириокефалон селджукските турци разгромили войските му, затвърждавайки се в Мала Азия. В самата Византия започнало разцепление и се появили феодали, които все повече подкопавали корените на централната власт, в страната се ширела корупция и социално недоволство. По-бедните семейства се принуждавали да продават децата си в робство, за да има с какво да живеят. Към 1183 г. в северната част на страната нахлули маджарите, които плячкосали районите на Ниш и Средец и откраднали мощите на свети Иван Рилски. Две години по-късно норманите нападнали Драч и Солун, превземайки ги, те извършили масови кланета над населението. Норманите се насочили към Константинопол, но благодарение на главния военачалник на Византийската армия Алексий Врана са били отблъснати. В същото време в Константинопол бил извършен преврат и на трона се възкачил Исак II Ангел (1185-1195) който сключил династичен брак с дъщерята на маджарския крал Бела III.

[редактиране] Въстанието на Асен и Петър

Братята Асен и Петър били от мизийската аристокрация и били загрижени за състоянието на българите като внимателно следели битките в Тракия и настроенията в Мизия. Двамата братя се явили при Исак II Ангел и му поискали да бъдат зачислени като стратиоти и да им бъде даден имот, от който да прибират печалбата. Исак II им отказал и те го заплашили, че ще има бунтове заради това негово решение. Всъщност Асен и Теодор само са търсели повод, за да разбунят още повече духовете на българите. Обидата срещу Асеневци и увеличаването на данъците по-рано прераснали в бунт, който Асеневци използвали, за да обявят въстание. Тъй като по това време Солун е бил нападнат от норманите се е носело слух че св. Димитър се е отказал от това да бъде покровител на града и е станал закрилник на българите като доказателство за това твърдение била икона на светеца незнайно как изчезнала от Солун и попаднала в Търново. В края на месец октомври се чествал празникът на св. Димитър и при освещаването на нова църква, кръстена на светеца, Асен и Теодор обявили начало на бунта против Византийската власт. Теодор бил провъзгласен за цар, тъй като бил по-старият от двамата братя и приел името Петър в чест на св. цар Петър I. Скоро въстанието прераснало в цяла Северна България като единственият незасегнат град бил Варна. Византийската власт не успяла да реагира адекватно на събитията, тъй като по това време са се водили битки между Исак II Ангел и претендента за трона Исак Комнин. Чак след като бунтовниците минали Стара Планина била изпратена войска срещу тях, която обаче претърпява поражение. През пролетта на 1186 г. самият Исак II решил да предвожда войската срещу въстаниците. Възползвайки се от падналата мъгла, византийската армия успяла да премине през Стара Планина без да бъде засечена и успяла да прогони Асен и Петър отвъд Дунав при куманите. Византийската войска опожарила няколко ниви за назидание и се оттеглили, докато през това време Асеневци преговаряли с куманите за общи действия против Византия. През есента на 1186 г. българо-куманската армия преминала през Стара Планина и се разделила на два отряда - единият се отправил към Македония, а другият останал да действа в Източна Тракия. Войната се водила с променлив успех, което накарало Исак II да събере всички способни войници от южните райони. По време на престоя си в Средец Исак II убедил Бела III да възвърне мощите на св. Иван Рилски, който ги върнал, но без едната ръка, която останала в Грац. През пролетта на 1187 г. византийците преминали през Стара Планина и обсадили Ловешката крепост. Обсадата продължила по-дълго ,отколкото Исак II мислел, и той решил да проведе мирни преговори. В тях Исак II признал властта на Асеневци над Мизия като в замяна взел брата на Асен и Петър - Калоян-Йоаница. Въпреки премирието и признаването на контрола на Асеневци над Мизия въпросът за легитимността на тази власт не бил разрешен. Веднага след примирието Асеневци се заели да възстановяват държавната власт, да съграждат нови крепости и да поставят войски в тях. Като столица се утвърдил град Търново поради много добрата си естествена защитеност и недостъпност. Търново се издигнал като голям културно-политически и религиозен център на българските земи. Малко след преминаването на кръстоносците през българските и през византийските земи Исак II организирал поход срещу Търново. Градът обаче бил добре защитен и византийците не успели да го превземат. Фалшив беглец от града пък казал на Исак II че многолюдни кумански войски били тръгнали в помощ на българите, при което византийският император се изплашил и заповядал незабавно изтегляне. При преминаването на войската през Тревненския проход тя била почти напълно разгромена от българите. От този момент Асеневци поели инициативата и се водели военни действия по цяла Тракия. При едно от сраженията бил извършен преврат срещу Исак II. Година по-късно бил покосен и цар Иван Асен от заговорника Иванко, който бил прогонен от българските територии, а на престола се възкачил отново цар Петър.

[редактиране] Цар Калоян

Калоян се възкачил на престола по време когато държавата била нестабилна заради болярската опозиция. Отделни феодали искали да се отцепят от централната власт. През 1202 г. Католическата църква организирала Четвъртия кръстоносен поход. По предложение на Венеция рицарите нападнали пристанището Зара, като го плячкосали. След това предложение Венеция сключила съюз с Алексий Ангел, който бил в затвора заедно с баща си бившия император Исак II Ангел. Рицарите се отправили към Константинопол. Византийският император Алексий III Ангел сключил мир с цар Калоян, като в договора било включено, че под властта на Калоян попаднала цяла Северна България, Браничевската и Белградската Област, част от Северна Тракия и Македония. По това време Унгария окупирала Белградската и Браничевската област под претекст, че България ги притежава незаконно. Цар Калоян обаче събрал кумански наемници и изгонил унгарците от земите си. Още през 1199 г. папа Инокентий III предложил на Калоян да признае неговата власт над българските земи при положение, че Калоян признае върховенството на Католическата църква. В продължение на 5 години Калоян и Инокентий III уточнявали условията на унията. В желанието си да се понрави на Калоян папа Инокентий убедил унгарския крал да се откаже от Белградската и Браничевската област. За да успее да договори това, което иска, Калоян симулирал преговори с Византия за признаването му като цар (равностойна на император титла по онова време) и даването му на автокефална църква. На 13 април 1204 г. кръстоносците превзели Константинопол и унищожили Византийската империя. На 8 ноември била сключена унията като папата дал на Калоян титлата крал (по-нисша титла от цар) и титлата примас на българския духовен глава, които според папата отговаряли на цар и патриарх. Цар Калоян подписал клетва-договор в която той се задължавал да признае върховенството на Римската църква и да се подчинява на папските решения. С превземането на Константинопол от кръстоносците веднага се разбрало че те не желаят да живеят в мир с българите. Цар Калоян изпратил писмо на латинския император Балдуин Фландърски с предложение да сключат мирен договор. Императорът обаче отхвърлил искането и проявил претенции към българските земи. В началото на 1205 г. Калоян сключил договор с византийската аристокрация за общи действия срещу Латините. По предварително даден знак всички по-големи тракийски крепости въстанали срещу Латините, а българската войска им се притекла на помощ. При Одрин Калоян изпратил куманската конница, която повлякла след себе си рицарите, увлечени в преследването те попаднали на българска засада като голям брой от рицарите били избити. В боя бил пленен император Балдуин Фландърски, който бил заключен в кула в Търново. След битката при Одрин българската армия напреднала към Тракия и Македония което стреснало византийската аристокрация, която се отказала от договора си с цар Калоян. Разгневен от това, Калоян навлязал в Пловдив и изклал заговорниците. През 1207 г. войната се разгоряла с пълна сила, а цар Калоян сключил договор с Никея за съвместна атака срещу Константинопол. Българската войска обсадила Одрин, а конницата достигнала до Константинопол. Обсадата продължила дълго време и куманите се оттеглили. Калоян снел обсадата и преминал с войската си Тракия за да обсади Солун. В навечерието на решителния щурм обаче Калоян бил убит от болярски заговор начело на който били племенникът му Борил и куманският войвода Манастър.

[редактиране] Цар Иван Асен II

По време на управлението си Борил загубил Пловдив, Белград, Браничево и Ниш. През 1213 г. с династичен брак между дъщерята на Борил и император Хенрих бил сключен мирен договор с Латинската империя. Династичен брак бил сключен и между друга дъщеря на Борил и унгарския крал Бела IV с което били оправени отношенията с Унгария.

През 1217 г. в България се завърнали синовете на цар Иван Асен I, които били посрещнати с въодушевление от българското население. Цар Борил се затворил в Търново, но бил изоставен от съюзниците си и пленен. На българския престол се възкачил Иван II Асен.

Иван Асен II разбрал ползата от династичните бракове и при връщането на унгарския крал Андраш II бил договорен брак между българския цар и дъщерята на Андраш II - Ана. Като зестра Иван Асен II получил Белград и Браничево.

В южната част от полуострова Епирското деспотство набирало сила като неговият владетел Теодор Комнин превзел Солунското княжество. Иван Асен II уредил династичен брак между една от своите дъщери и Теодор Комнин.

През 1228 г. починал латинският император Робер дьо Куртене, а на престола се възкачил малолетният му син Балдуин II. Бил сключен договор между латинските барони и Иван Асен II за това регент на Балдуин II да стане българският цар. Договорът бил скрепен с годежа на малолетната дъщеря на българския цар - Елена - с Балдуин II. Като клауза българите се задължавали да помогнат на Латинската Империя във войните ѝ с Епир, а Пловдив бил върнат отново в български ръце. Латинците обаче се стреснали от Иван Асен II и зад гърба му сключили договор с бившия Йерусалимски крал Жан дьо Бриен, като го приели за настойник и обещали Балдуин II да се сгоди с дъщеря му.

През 1230 г. Теодор Комнин нападнал България. Двете армии се срещнали в битка на 9 март край Клоконтица. Българската войска надделяла над тази на Теодор Комнин. Самият Комнин бил пленен заедно със семейството си, а пленените войници били освободени.

След битката при Клокотница Епирското деспотство се разпаднало, като само в Солун продължил да управлява като васал на България братът на Теодор Комнин - Мануил.

Действията на латинците станали явни за Иван Асен II чак през 1231 година, когато Жан дьо Бриен бил коронясан официално и бил обявен за настойник на Балдуин II. Иван Асен II скъсал унията с Римската църква и премахнал търновския архиепископ Василий, който бил проримски настроен. Папа Григорий IX убедил унгарския крал Андраш II да нападне България. Унгарците окупирали Белград и Браничево, но били бързо разбити от българската войска. България влязла в съюз с новия сръбски крал Владислав, като бил сключен династичен брак между дъщеря на Иван Асен II и Владислав. България и Никея започнали да водят превогори за съвместни действия срещу Латинската Империя. От страна на Иван Асен било търсено разрешаване на въпроса за независима българска патриаршия. Никейският император Йоан II Дука Ватаци пък гледал на съюза с България като възможност за обсаждането на Константинопол от две му страни. С династичен брак между дъщерята на Иван Асен II Елена (която била сгодена преди това за Балдуин II) и никейския престолонаследник Теодор II Ласкарис бил скрепен договорът между България и Никея. На събор в Лампсак (тогава в Никея) архиепископ Йоаким I бил провъзгласен за патриарх. През 1235 г. бил обсаден Константинопол, но обсадата не дала резултат. Иван Асен II развалил договора с Никея заради смъртта на Жан дьо Бриен и надеждата на Иван Асен II за заемане на мястото му. Българи и латинци сключили договор срещу Никея. Била обсадена крепостта Цурулум, но по време на обсадата Иван Асен II узнал, че жена му, най-малкото му дете и патриархът са починали от чума. Иван Асен II видял в това "божие наказание" и отново сключил договор с Никея. Няколко години преди смъртта си Иван Асен II се оженил за племеницата на Теодор Комнин - Ирина Комнина. Българският цар умрял през 1241 г.

[редактиране] България в периода 1241-1300

[редактиране] България в периода 1300-1371

[редактиране] Падането на България под турско робство

[редактиране] ХРОНОЛОГИЯ

1323–1324 г. Български войски завладяват областта между Сливен и Месемврия. По мирния договор България запазва тези придобивки.

1324–1325 г. Михаил III Шишман се жени за сестрата на Андроник III, Теодора, бивша съпруга на Тодор Светослав. Първата му съпруга Ана-Неда и синът му Иван Стефан са заточени.

1325 г. България подкрепя Андроник III, а сръбският крал Стефан Дечански – Андроник II в борбата им за византийския престол.

1328 г. 24 май. Андроник III надделява над дядо си Андроник II и заема византийския престол. През 1330 г. Михаил III Шишман и Андроник III сключват съюз, насочен срещу Сърбия.

30-те години. Начало на турските нападения в Тракия. Андроник III започва да приема турци като наемници в борбата за византийския престол.

1330 г. 28 юни. Българска войска начело с Михаил III Шишман е нападната внезапно от сърбите и разгромена. Михаил III Шишман е ранен тежко и умира.

1330–1331 г. На престола застава цар Иван Стефан, син на Михаил III Шишман от първата му съпруга, сръбкинята Ана-Неда.

1330 г. Андроник III нахлува в Тракия и превзема някои български градове.

1331 г. Ловешкият деспот Иван Александър е избран за цар.

1331 г. Иван Александър подкрепя новия сръбски крал Стефан Душан и подобрява отношенията със Сърбия. Стефан Душан се оженва за Елена, сестра на Иван Александър.

1332 г. 18 юли. Победа на българите над византийците при Русокастро. Последвалият мирен договор връща на България градовете в областта между Сливен и Черно море. Уговорен е годеж между престолонаследника Михаил Асен и Мария, дъщеря на Андроник III. Мирът продължава до смъртта на Андроник III през 1341 г.

1332 г. Иван Александър усмирява бунт на видинския деспот Белаур.

1340 г. Иван Александър се развежда с първата си жена Теодора, дъщеря на влашкия войвода Иванко Бесараб (от нея има трима синове – Михаил Асен, Иван Срацимир и Иван Асен) и се жени за еврейката Сара, която се покръства и приема името Теодора. От нея има двама синове (Иван Шишман и Иван Асен) и три дъщери (Кера-Тамара, Кераца и Десислава).

1341 г. Във Византия започва гражданска война за престола. Главният съперник на Йоан V Палеолог е Йоан Кантакузин, велик доместик и влиятелен земевладелец. Във войната се намесват останалите балкански владетели.

1342 г. Момчил е назначен от Йоан Кантакузин за управител на област в Родопа. По-късно Момчил се обявява за независим владетел.

1344 г. Момчил опожарява кораби на айдънските турци в беломорското пристанище Абдера. Скоро след това нанася поражение и на една войска на Йоан Кантакузин.

1344 г. В борбата за запазване на престола за Йоан V Палеолог (1341–1391) срещу съперника Йоан Кантакузин, Ана Савойска сключва съюзен договор с Иван Александър. България получава ред важни области и градове в Тракия – Филипопол, Станимака, Цепина и др.

1345 г. Войски на Умур бег и Йоан Кантакузин нападат Момчил край крепостта Перитор. Момчил е убит. За него се създава легендарният образ на защитника на християните срещу турците.

1346 г. Стефан Душан се обявява за цар на сърби, гърци и българи. Сръбската архиепископия е издигната в патриаршия. Иван Александър признава новата титла на Стефан Душан, неговите завоевания в Македония и сръбската патриаршия. Срещу това той получава само някои области, загубени след битката при Велбъжд.

1347 г. Търговски договор с Венецианската република.

1347 г. Йоан Кантакузин влиза в Константинопол и след като сгодява дъщеря си за Йоан V Палеолог става съимператор.

Средата на ХIV в. Отделяне на Добруджанското деспотство на Балик, наследен от Добротица.

1351 г. Йоан Кантакузин разбира погрешната си политика на използване на турците като наемници и иска помощ от Иван Александър за построяване на флот за борба срещу тях. Иван Александър (както и Стефан Душан) отказват помощта. Разединението на балканските владетели подпомага турската инвазия на полуострова.

1352–1354 г. Нови междуособици между Йоан V Палеолог и Йоан Кантакузин. Българският и сръбският владетел застават зад законния император. Йоан Кантакузин прибягва отново до помощта на османските турци на Орхан.

1352 г. Турците превземат крепостите Цимпе на полуостров Галиполи (европейския бряг на Дарданелите) и оттам започват териториална инвазия в Тракия.

1352–1354 г. Разширяване на турските владения в Тракия. В битка с турците загива Михаил Асен, най-големият син на Иван Александър.

1354 г. Поради обвинения, че е довел турците на Балканския полуостров, Йоан Кантакузин напуска престола. На него отново застава Йоан V Палеолог.

1355 г. Временен антитурски съюз между България и Византия. Брак между дъщерята на Иван Александър, Кераца, и Андроник, син на Йоан V Палеолог.

1355 г. Умира Стефан Душан. След неговата смърт сръбската държава се разделя на множество отделни малки княжества.

1355–1360 г. Обособяване на Видинско царство на Иван Срацимир, син на Иван Александър от първата му съпруга Теодора.

Началото на 60-те години на ХIV в. Мурад I завладява по-голямата част от Тракия с главните й градове (Адрианопол, Димотика, Филипопол, Боруй и др.). Мурад I премества турската столица от Бурса в Адрианопол.

1364 г. Война между България и Византия за черноморските градове. Византийският съюзник граф Амедей Савойски превзема градовете и ги предава на Византия. В тази война Иван Александър използва като съюзници турците.

1365 г. Унгария напада и превзема Видинското царство и Иван Срацимир е отведен в плен. Четири години по-късно, с помощта Иван Александър и влашкия войвода Владислав Влайку, той е освободен и възстановен във Видинското царство.

1369 г. Йоан V Палеолог заминава за Рим и моли за помощ от Западна Европа срещу турската инвазия, дори с цената на приемането на католицизма.

1371 г. Умира Иван Александър.

1371 г. 26 септември. Битка на войските на братята Вълкашин и Углеша срещу турците при Черномен. Християнските войски са разбити, Вълкашин и Углеша са убити.Беломорието и Македония стават турски владения.

1371–1373 г. Иван Срацимир присъединява Средец и областта към Видинското царство.

1373 г. Иван Шишман се признава за васал на Мурад I и му дава за жена сестра си Кера-Тамара.

1381 г. Видинското царство се откъсва от Търновската патриаршия и се подчинява на Константинополската патриаршия.

1382 г. Обсадена и превзета от турците е важната стратегическа крепост Средец.

1387 г. Турците превземат Солун.Али Паша превзема Шумен, Мадара, Свищов и Овеч(Провадия). Добруджанският деспот Иванко се признава за васал на султана.

1387 г. В битка при Плочник обединените сили на сръбския крал Лазар и босненския Твърдко нанасят поражение на турски войски. Това е единствената християнска победа над турците в последния етап на завладяването на Балканския полуостров.

1389 г. Варна е завладяна от османските турци.

1388 г. Турците овладяват Силистра и областта, както и някои земи на добружданския деспот Иванко. Иван Срацимир и влашкият войвода Мирчо стават турски васали.

1389 г. 15 юни при Косово поле се разгаря битка между обединените сили на сърби, босненци и хървати срещу турските войски, предвождани от Мурад I. Сръбският войвода Милош Обилич убива Мурад I в палатката му. Битката продължава наследникът му Баязид I Йълдъръм (Светкавицата) (1389–1402). По-следва разгром на християнските войски. Сръбският крал Лазар е убит. Пътят на турците към западната част на Балканския полуостров и Централна Европа е открит.

1393 г. Турците обсаждат три месеца Търново. Крепостта пада на 17 юли. Част от търновските първенци са избити, други са преселени в Мала Азия, патриарх Евтимий е заточен в Бачковския манастир.

1393 г. След превземането на Търново на 17.VІІ. турците се насочват към Никополската крепост, където се намира Иван Шишман. След кратка обсада крепостта е превзета, Иван Шишман е пленен, лишен е от царската титла, но е оставен да управлява никополско. Единият му син – Александър – приема исляма, а другият – Фружин – се оттегля в Унгария. Годината традиционно се приема за край на Търновското царство.

1395 г. Битка при Ровине на 17 май след която при Никопол на 3 юни е посечен цар Иван Шишман по заповед на султана. Турците ликвидират Добруджанското деспотство.

1396 г. Кръстоносен поход на западни рицари от Унгария, Полша, Германия, Италия, Франция под ръководството на унгарския крал Сигизмунд (1387–1437). В битката при Никопол на 25 септември кръстоносците са разбити. Веднага след битката при Никопол турците обсаждат Видин и го превземат. Иван Срацимир е пленен и отведен в Мала Азия, където е хвърлен в затвора в Бурса и по-късно удушен от турците. Годината традиционно се приема за падане на Видинското царство.

1402 г. Турците са разгромени в битката при Анкара от татаро-монголите командвани от Тимур. Плененият турски султан Баязид за унижение е заключен в клетка и показван като диво животно на озверялята тълпа, след което е жестоко убит. Васалните сръбски войски спасяват турските принцове. Видинско се изплъзва от турска власт.

1408 г. Константин ІІ Асен подпомага Фружин Шишман в битките за отвоюване на Търновско от турците. Поход на Сюлейман сина на Султан Баязид срещу Видин и Северна България.

1413 г. Поход на Муса Кеседжи срещу Видин, Константин IІ Асен е прогонен в Унгария. Султан Мехмед І побеждава Муса Кеседжи и сключва мирен договор с Константин IІ и останалите християнски балкански владетели.

1417г. Потушаване въстанието на шейх Бедреддин Симави в североизточна България и поход във Влашко на султан Мехмед І. Възможно начало на ликвидирането на Видинското царство.

1422г. Поход на Фируз бей към Влашко през пролетта. Константин IІ Асен е прогонен окончателно и умира на 17.ІХ. в Белград. Край на Видинското царство.

1430г. Образуван е турски санджак на земите на Видинското царство.

1443 г. Кръстоносен поход срещу турците на полски, унгарски и западни рицари и чешки, влашки, български и сърбо-хърхатски войски воден от полско-унгарският крал Владислав ІІІ Ягело наречен Варненчек и трасилванския воевода Янош Хуняди. Фружин Шишман участва в битките. Войските успешно достигат южна България, но тежката зима прави войната невъзможна и те се оттеглят.

1444 г. Втори кръстоносен поход срещу турците на полски, унгарски и западни рицари и чешки, влашки, български и събро-хърхатски войски воден от полско-унгарският крал Владислав ІІІ Ягело наречен Варненчек и трасилванския воевода Янош Хуняди. Фружин Шишман отново участва в битките. Войските освобождоват цяла северна България и победоносно достигат Варна, но Венеция предева и продава християнската коалиция и не само, че на опазва проливите, но сама превозва турските войски от Азия в Европа. В битката при Варна младият Владислав ІІІ не спазва тактическият план на сражението договорен с Хунияди, атакува турският център и разбива еничерите, но е убит и с това е решен изхода от битката. В нея вероятно загива и Фружин Шишман.

1453 г. След два неуспешни щурма на 18.ІV. и на 7.V. при третият щурм на 28.V. 160 000-ната османска армия побеждава 9 000-те защитници на Константинопол. Града е превзет и разорен от турците. Последният Византийски император Константин XI е убит в сражението. След двудневно клане на 30.V. турският султан влиза в Св. София и заповядва базиликата да бъде обърната на джамия. Край на Византийската империя. В тази година пада и управляваният от византиййците последен български град непокорен от турците - Несебър.

[редактиране] Вижте още

• виж България

[редактиране] Външни препратки

• I. Възобновяване и укрепване на българската държава (1185-1197)