Георги Измирлиев
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
При представянето на фактологическата информация е използван юлианския календар, т.е. т.нар. стар стил.
Георги Димитров Измирлиев - Македончето е български революционер и общественик. По време на Априлското въстание (1876) е помощник на апостола Стефан Стамболов и военен ръководител в I (Търновски) революционен окръг.
[редактиране] Биография
Роден на 21 април 1851 г. в Горна Джумая (днес Благоевград) в семейството на Димитър Измирлиев и Тона Измирлиева. Баща му Димитър е търговец на дребно. За майка му се знае, че произлиза от хайдушки род от с. Берово в Малешевско, което е родно място и на Ильо войвода.
Учи в Сяр. Заминава за Цариград, където живее в периода от 1868 до 1873. Учи в цариградското Главно българско училище на „Галата сарай“ като стипендиант на българското благодетелно дружество „Просвещение“. След завършването остава две години да учителства в столицата на Османската империя. В Цариград се изявява като обществена личност — участва в мероприятия на българското благодетелно дружество „Просвещение“, разпространява вестници, изнася сказки. След цариградския период постъпва във Военното училище в Одеса през есента на 1873, юнкер в 59-и Люблянския (или Любенски) пехотен полк.
В края на 1875 г. заминава за Гюргево. Избран от Гюргевския революционен комитет за помощник-апостол и военен ръководител на Първи революционен окръг в България. Получава революционното прозвище Русещето, което се налага поради тайния характер на революционната дейност.
Младият Георги Измирлиев преминава р. Дунав на 13 януари 1876 и първоначално се среща с баба Тонка в Русе. След това пристига в гр. Горна Оряховица, определен за център на революционния окръг. Македончето извършва широка организаторска дейност за подготовка на Априлското въстание. За три месеца създава нови комитети (в Нойчовци, Гарванов камък, Върбовци, Драгижево); привлича много съидейници и ги обучава на военно дело; намира удобни стратегически места.
Априлското въстание е обявено на 20 април 1876 в Копривщица. Предателска дума прекъсва порива на въстаниците. Група революционери, сред които Измирлиев и Иван Панов, е заловена от османската власт след престрелка в Горна Оряховица на 26 април 1876 и арестувана. Осъден на смърт чрез обесване на специален османски съд, той е откаран обратно в Горна Оряховица, където на 28 май 1876 г. сам слага въжения клуп на врата си с думите “Сладко е да се умре за свободата на Отечеството!”.
[редактиране] Памет
На 18 октомври 1891 е положен основния камък на паметника на Георги Измирлиев, който днес е разположен в центъра на гр. Горна Оряховица ([1]). Паметникът е дело на скулптора Марин Василев. През 1893 е построен пиедестал на паметника, а през 1909 — бюста. Паметникът на Георги Измирлиев е тържествено осветен на 6 септември 1910.
Днес на негово име е назовано най-голямото средно училище в града – 5 то СОУ „Георги Измирлиев“, първото училище в Горна Оряховица, основано през 1859 като класно училище. Неговото име носи също и средното сержантско училище в града. През 2000 г. година Измирлиев е обявен посмъртно за почетен гражданин на Горна Оряховица.
121 СОУ "Георги Измирлиев" в София също носи името на бележития българин.
Къщата-музей „Георги Измирлиев“ е открита през 1976 в родния град на революционера - Благоевград.
[редактиране] Използвани източници
- „Български войводи“, 1985, С., Състав. Нина Андонова
- „Почетни граждани на Горна Оряховица“
- „Предистория“
- Регионална библиотека Благоевград