Сяр

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Координати: 41.0856° с.ш. 23.5497° и.д.

Сяр Σέρρες
Сяр от акропола
Местоположение
Сяр Сяр на картата на Дем Сяр, Ном Сяр
Данни
Област:	Централна Македония
Ном:	Сяр
Дем:	Сяр
Географска област:	Серско поле
Население:	54 266 (2001)
Надм. височина:	39 м
Геогр. положение:	41° 5' 8" сев. ш. 23° 32' 58" изт. д.
Пощ. код:	621 00
Тел. код:	23210-2

Сяр или Сер (изписване преди 1945 година Сѣръ, на гръцки димотики: Σέρρες, Серес, катаревуса: Σέρραι, Сере, на турски: Serez, Серез) е град в североизточната част на Егейска Македония, Гърция. Градът е център на Дем Сяр и на Ном Сяр, част от административната област Централна Македония.

Съдържание 1 География 2 История 3 Спорт 3.1 Футбол 4 Побратимени градове 5 Личности 5.1 Родени в Сяр 5.2 Починали в Сяр 5.3 Други 6 Външни препратки 7 Бележки

[редактиране] География

Градът е разположен в Серското поле на 24 километра източно от река Струма в южното подножие на планината Шарлия (на гръцки Βρόντος, Врондос). Наброява 54 266 жители.

[редактиране] История

Градът е построен още преди Троянската война от пеоните. През 1368 е превзет от османските турци. През 19 век Сяр е център на санджак в рамките на Солунския вилает. В 1806 година английският учен и дипломат Уилям Лийк пише за Сяр, че населението му е 15 000 турци, 5 000 гърци и българи и няколко еврейски семейства.^[1]

Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ в 1873 година в Серес има 3 743 домакинства - 3 500 мюсюлмани, 4 900 българи и 3 600 гърци.^[2] Според Васил Кънчов в началото на 20 век Сяр има 28 100 жители, от които 11 500 турци, 11 000 гърци, 2 500 евреи, 2 200 българи, 500 цигани и 400 черкези,.^[3]

В първото десетилетие на 20 век по-голямата част от българското население на Сяр е в лоното на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в 1905 година християнското население на града се състои от 360 българи екзархисти, 2 000 българи патриаршисти, 128 българи протестанти, 5 105 гърци, 1 380 власи, 12 албанци и 318 цигани. В града действат 2 прогимназиални и 2 начални български, 2 прогимназиални и 6 начални гръцки и 1 начално влашко училище.^[4]

Сяр е освободен от османско владичество от Седма рилска дивизия по време на Балканската война през октомври 1912 година. През юни 1913 година по време на Междусъюзническата война градът е завзет от гръцката армия и по силата на Букурещкия договор е включен в рамките на Гърция.

По време на Втората световна война от 1941 до 1944 година градът е включен в границите на Царство България.

[редактиране] Спорт

[редактиране] Футбол

Сяр има футболен отбор - Пансераикос, който в сезон 2006-2007 се състезава в гръцката втора дивизия. Пансераикос е основан в 1964 година при сливането на клубовете Ираклис (Херкулес) и Аполонас (Аполон).

[редактиране] Побратимени градове

Сяр е побратимен град или партньор с:

• Благоевград, България
• Велико Търново, България
• Петрич, България^[5]

[редактиране] Личности

[редактиране] Родени в Сяр

• Георгиос Златкос (1863 - 1933), виден гръцки общественик
• Димитриос Мисирлис (1884 - 1952), гръцки учен
• Димитриос Хондрос (1882 - 1962), гръцки учен
• Дукас Дукас (1879 - 1938) (капитан Зервас), гръцки андартски капитан
• Емануил Петровиц, гръцки учен
• Константинос Ракиджис (1832 - 1906), виден гръцки общественик, дарител
• Михаил Сматракалев (Ангел Жаровски) (? - 1998), поет македонист
• Аврам Шеломо (Моаршах) (? - 1602), виден равин

[редактиране] Починали в Сяр

• Атанас Ников (? - 1906), български просветен деец и книжар
• Благой Шклифов (1935 - 2003), български езиковед, загинал в автомобилна катастрофа край Сяр
• Георги Пешков (? - 1913), български революционер
• Кочо Мавродиев (1860 - 1913), български просветен деец
• Мойсей (? - ок.976), български аристократ, един от братята на цар Самуил.

[редактиране] Други

• Апостолос Христодулу (1856 - 1917), гръцки духовник, Серски митрополит от 1909 до 1917
• Стефан Веркович (1821-1893), сръбски фолклорист, етнограф, и археолог
• Стефан Салгънджиев (1847-1911), български общественик и просветен деец

[редактиране] Външни препратки

• Йордан Иванов. "Населението в Югоизточна Македония (Серско, Драмско и Кавалско)", София, 1917.
• Описание от 1891 г. на град Сяр и казата му от Васил Кънчов
• Официален сайт на Ном Сяр
• Официален сайт на Дем Сяр
• Сайт за град Сяр
• Сайт на Серската и Нигритска митрополия

[редактиране] Бележки

В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област