Ильо войвода

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Ильо войвода български хайдутин и национален герой Роден: 28 май 1805 Берово, днес Република Македония Починал: 17 април 1898 Кюстендил, България

Илия Марков Попгеоргиев, по-известен като Ильо войвода, Ильо Малешевски или Дядо Ильо, е български хайдутин и революционер, войвода, национален герой и в Република Македония.

Съдържание 1 Биография 1.1 Руско-турската война (1877-1878) 1.2 Сръбско-българска война (1885) 2 Бележки 3 Източници

[редактиране] Биография

Панайот Хитов пише, че Ильо войвода станал хайдутин, за да отмъсти за брата си, убит от турците. Скоро около него се събрали около 200 души. От тях Ильо избрал 15 и ги повел в Доспат планина. Шест години ходил в тая планина. През 1830-1848 е пандурин (пазач) в Рилския манастир. Многократно е разбивал турски разбойнически чети, нападащи манастира. От 1850 г. Ильо войвода води чета в Малешевската планина, Пирин и Рила.

През 1859 г. по заповед на нишкия валия къщата на Ильо войвода е разграбена и съборена. Жена му Цона с трите им деца са откарани в Кюстендил, където благодарение на милосърдните българи намират подслон, храна и дрехи. Пари за преживяване изпращат и старите познайници на дядо Ильо от Рилския манастир.^[1] През 1861 г. заминава за Сърбия. ^[2] С голяма част от дружината си постъпва в Първата българска легия в Белград през 1862 г. По време на Сръбско-турската война през 1876 г. води голям български доброволчески отряд.

[редактиране] Руско-турската война (1877-1878)

По време на Руско-турската война от 1877-1878 г. води отряд в Ловешко в турския тил. С четата си се включва в действията на Западния отряд на генерал Йосиф Гурко при превземането на София, Радомир и Кюстендил. Той е един от българските представители при подписването на Санстефанския мирен договор. Там получава и поредния си орден „За храброст“. ^[3]

Ильо войвода участва в Кресненско-Разложкото въстание от 1878-1879 г.

[редактиране] Сръбско-българска война (1885)

Въпреки напредналата си възраст, с четата си участва и в Сръбско-българската война през 1885 г. Четата е част от Радомирския отряд и е под командването на Димитър Беровски. Сражава се при Брезник, Сливница, Враня, Краище и с.Извор.

Престарелият Ильо войвода дава ценни съвети при изграждането на четническия институт на ВМОРО. Необикновената храброст на Ильо войвода и подвизите му са възпети в множество народни песни и още приживе му създават легендарна слава. Издъхва в Кюстендил през 1898 г.

[редактиране] Бележки

1. ↑ Петринска, М., Ильо Войвода житие-битие, София, 1988, Народна Младеж, с. 40-41
2. ↑ Хитов, П., Моето пътуване по Стара планина и животопис на някои български стари и нови войводи, II изд., с. 85-87
3. ↑ Петринска, М., Ильо Войвода житие-битие, София, 1988, Народна Младеж, с. 76

[редактиране] Източници

• Петринска, М., Ильо Войвода житие-битие, София, 1988, Народна Младеж