Айтос

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тази статия е за българския град Айтос. За едноименното село в Гърция вижте Айтос (Ном Лерин).

А̀йтос е град в Югоизточна България. Той се намира в Област Бургас и е втори по големина в областта след Бургас. Градът е административен център на Община Айтос.

Айтос

42° 42' N, 27° 15' E
(карта - карта - сат. снимка)

Данни ^*

23 197 ^[1]

95 m

8500

0558

А (Б)

Администрация

Област:

Бургас

Община:
- кмет

Айтос
Евгени Врабчев
(БСП)

Адрес на общината

промяна на тази таблица

[редактиране] История

Останки около града от новокаменната епоха свидетелстват, че на това място отдавна е съществувало селище. Според древна легенда то е основано от Аетос („орел“)-ученик и последовател на Орфей. През вековете градът е бил познат с няколко имена: Аетос, Астос, Идос, Аквилия и др. Другата легенда е, че Аетос означава „Орлово гнездо“, името произлиза още от времето, преди България да падне под Византийско робство, като Айтос е бил един от последните „паднали“ градове, чието местоположение (обграден от планини) позволявало добра защита.

[редактиране] Животински свят

Горите на Айтоския Балкан се обитават от различни видове животни. В тях се срещат най-много диви свине, вълци, лисици, сърни и елени, а по полето - зайци, невестулки, таралежи. От влечугите се срещат змии и гущери. Все по-рядко могат да се видят и костенурки.

В миналото птиците са били много повече, но поради намесата на човека техният брой е намалял значително. Айтос е един от пунктовете на източноевропейския небесен друм - „Виа понтика“ на прелетните птици, които от тук поемат своя път към Ориента и Африка. Напролет горите се изпълват с пойни птици - славеи, скорци, дроздове, кукувици. От врабчетата най-срещани са домашното испанско врабче, описано за пръв път по колония от Айтос, полското врабче, овесарки /сива жълта, черноглава/, зеленогушки и много други. Тук обитават още пъдпъдъкът, гургулицата, чучулигата, яребицата и фазанът. Орелът се среща все по рядко. Гнездови находища на белоопашат мишелов са установени между Айтос и Лясково, а на малък креслив орел - край Айтос.

[редактиране] Население

Поради непрекъснатите военни действия, провеждани в този близък до Византия край, а също така поради извършваните грабителски походи и нашествия, често са се променяли както броят, така и съставът на населението на Айтос. В края на XIII век византийския пълководец Михаил Глава докарал колонисти от крепостта Устие, от Проват и Преслав. Градът по това време е бил обезлюден, като се има предвид, че седемдесет години преди това е бил разрушен от латинците.

При превземането на Айтос от турците отново загива част от населението му. В града се заселват малоазийски турци. Не е избягнато и помохамеданчването на някои българи. Турската махала е била на изток от банята, а българската - около църквата.

През средата на XVI век в Айтос се заселва голяма група арменци от Нахичеван, Шорт и Карб. В старите гробища на града е имало над 200 надгробни плочи с надписи на арменски език. Една част от тях са били от мрамор, а други - от обикновен камък.

В Айтос са живели и евреи. Еврейската махала е била в северната част на града, където е била построена еврейска синагога, На чешмата в този квартал, върху която е имало специален надпис, са казвали „еврейската чешма“. В старите гробища на града в югоизточната му част, е имало еврейски надгробни плочи.

По време на Балканската война в Айтос се настанява компактна маса бежанци от Източна Тракия. В западната част на града те основават нов бежански квартал - „Хисаря“, а в източната - квартал „Странджа“.

Според статистическите данни населението на града непрекъснато нараства. В 1884 година Айтос наброява 3933 жители. През 1946 година жителите му са вече 9929, а през 1985 година надхвърля 23 000 души.

[редактиране] Води

В хидрографско отношение Айтоския край се разпределя между поречието на река Луда Камчия и няколко малки рекички, които се вливат направо в Черно море. Най-голямата река, който протича през полето е река Айтоска. Тя извира от южните склонове на Малка Айтоска планина западно от село Тополица и след като протича през Айтоското поле, се влива в Бургаско езеро. Дълга е 48 км.

Околностите на града са сравнително богати на водни източници. Подпочвени води има в местностите „Омарлията“, „Леската“ и „Герена“. Районът е богат и на минерални води. Старата слава на този край са били лековитите минерални извори на 15 км източно от града. Това са прочутите „Аква калиде“ на римляните, днешните Бургаски минерални бани. Между Айтос и село Пирне също е имало минерален извор и лековити бани. За тях Феликс Фонтон отбелязва: „Като напуснахме Айтос, ние минахме през селото Пирне, дето се намира горещ римски целебен извор. Пирне е това по гръцки, което е Теплиц по чешки. Баните са разкошно уредени, басейнът е от превъзходен гръцки бял мрамор. От кого са били построени тези бани не мога да кажа. Надписа там не намерих, обаче разправят, че имало няколко такива, доказващи, че къпалнята е била уредена от император Адриан. Той навярно от Одрин всяка година е идвал да се лекува през лятото в Пирне също така, както пруският крал в Теплиц. “

В северната част на Айтоско поле по разседна линия се намират няколко минерални извора: „Миризливата чешма“ при село Шиварово и тези при селата Череша, Ябълчево и Съединение. Минерална вода има и в района на с. Съдиево, която се бутилира за пиене. От дълбок сондаж при село Поляново блика геотермална вода с дебит 30 л/сек и температура 51 градуса по Целзий, която изтича свободно, без да се използва. Анализите показват, че не е подходяща за пиене, но има изключително добри лечебни качества.

През последните години в Айтос се извършиха няколко дълбочинни сондажи за откриване на минерални води.

Водата от сондажа при с. Тополица се характеризира като хидрокарбанатно-натриева с алкална реакция, а при с. Малка поляна - сулфатно-натриева с алкална реакция.

Сондажът в двора на мелницата захранва градската баня, мелницата и фирма „Краностроене“. Дебитът му е 6 л/сек, а температурата на водата 44 градуса по Целзий. Водата се характеризира като термална, хидрокарбанатно-сулфатно-натриева с алкална реакция. Лечебни свойства на водата: при заболявание на опорно-двигателния апарат, стомашно чревни, чернодробно-жлъчни и бъбречни заболявание.

[редактиране] Религии

Жителите на града и общината са главно християни и мюсюлмани. Съществуват и представители на "Бялото братство". В Айтос се намира и Районно мюфтийство. В града има църква и джамия.

[редактиране] Икономика

Водещо място в градската икономика днес заема селското стопанство. То е представено от земеделска кооперация „Единство“ и частни земеделски стопани. Развити са още консервната промишленост, винопроизводството, мелничарството, дървообработването и шивашкото производство.

В югоизточната част на града се оформила индустриална зона, включваща „Родопа“, „Краностроене“, Хлебозавода, мелницата.

В северната част на града са „Водоснабдяване и канализации“, цехът за изработка на мраморни изделия и фирма „Айслес“ ООД.

В Асфалтовата база край града се добива фракция, асфалтова смес и мраморно брашно. Строителни фирми извършват строителство на жилища и търговски обекти.

Дървообработването е представено от фирма „Кооплекс“ и фирма „Кентавър“, където се извършва първична обработка на дървесината.

Прочути са айтоската мускатова ракия и виното „Мускат о'тунел“.

Фирма „Орловец-91“ произвежда газирани напитки, а също така се бутилира минерална вода. Мелничното производство е представено от фирма „Г. Тончев и сие“.

Селското стопанство е отрасъл с традиции в Айтоския край. Плодородните почви и климатичните условия благоприятстват отглеждането на различни селскотопански култури, като пшеница, ечемик, слънчоглед, царевица, люцерна. Много добре развити в района са и лозарството, овощарството и зеленчукопроизводството. Айтос е един от районите в страната с най-благоприятни природно-климатични условия за отглеждане на череши и арпаджик. Силно развито е и тютюнопроизводството. Основна част от обработваемата земя е обхваната в земеделската кооперация в града и фирма „Сортови семена-Елит“ ЕАД, клон Айтос. От животновъдството са застъпени овцевъдството, свиневъдството и птицевъдството.

[редактиране] Забележителности

Градът има интересни културни и природни забележителности. B Айтоския Балкан се простират големите горски дъбови и букови масиви. Северно от града се намира чудно скално образувание от три скали, изваяни от гениалния скулптор – природата. С годините градът е създал прекрасно оформен градински парк "Славеева река" - наречен така поради красивите песни на славеите по тези места.

Читалище"Васил Левски".

[редактиране] Редовни събития

Фолклорен фестивал „Славееви нощи”.

[редактиране] Личности

инж. Валентин Хараламбов
д-р Вълкана Тодорова
Георги Найденов-Гого, певец от Тоника
инж. Димитър Станчев
Ева Найденова, певица от Тоника
Ваня Калудова (Ивана), фолк-певица
Иван Ангелов
Кръстю Недялков, художник
инж. Любомир Пантелеев
Ненко Токмакчиев
Панайот Панайотов, певец
Радко Рачев, алпинист, изкачил 2 осемхилядника в Хималаите и Каракорум, национален шампион по ледено катерене (1996)
Росица Живкова, поетеса
Сава Танев, скулптор
Силвия Костова, световен шампион
проф. Стефка Янчева, невролог
инж. Стойчо Стойков
Стоян Динев, майстор на спорта
Теодор Черешев
Филип Кутев, композитор
Христо Танев, скулптор
Татяна Йотова, поетеса с китара
Иван Ангелов, участник в Music idol 2

[редактиране] Легенди

[редактиране] Други

Градът се слави с великолепен отбор по спортна акробатика завоюващ все повече и повече победи, както на републиканско, така и на международно равнище. Трети на Световното първенство в Коимбра, Португалия през юни 2006 г. след силните отбори на Русия и Великобритания.