Ямбол

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Я̀мбол е град в България. Той е административен център на Област Ямбол, както и център и единствено населено място на Община Ямбол.

Разположен е върху територия от 14 кв.км. на двата бряга на река Тунджа. Намира се на 77 км. от Черно море и южно от магистралата София — Бургас. Града е бил известен под името Диосполис, Дамполис, Дъбилин и накрая Ямбол.

Ямбол
42° 29' N, 26° 30' E (карта - карта - сат. снимка)
Данни *
Население:	84 040 [1]
Надм. височина:	114 m
Пощ. код:	8600
Тел. код:	046
МПС код:	У (Я)
Администрация
Област:	Ямбол
Община:    - кмет	Ямбол Георги Славов
Адрес на общината ул."Г. С. Раковски" №7 тел.: +359-46-662247
промяна на тази таблица

Съдържание 1 География 2 Местно самоуправление 3 История 4 Религии 5 Икономика 5.1 Промишленост 5.2 Селско стопанство 6 Образование 7 Обществени институции 8 Културни и природни забележителности 8.1 Театри 8.2 Исторически музей 9 Редовни събития 10 Личности 11 Международни отношения 11.1 Побратимени градове 11.2 Партньорски градове 12 Литература 13 Други 14 Природни забележителности и паметници на културата 15 Външни препратки

[редактиране] География

Град Ямбол се намира в Югоизточна България и е разположен на бреговете на р. Тунджа (в миналото са я наричали Тонзос). Плодородните земи по долината на реката са били заселени още от най-дълбока древност. Област Ямбол обхваща територия от 3 355 км².Заема 3.1% от площта на страната.

Сателитна снимка на града с означения на по-важните обекти: www.Wikimapia.org

[редактиране] Местно самоуправление

Колективен орган на самоуправление е Общинският съвет, а кметът на града е орган на изпълнителната власт. Общинското управление се осъществява от шест дирекции, които включват „административно-правно и информационно обслужване“, „финансово-стопански дейности и управление на собствеността“, „териториално устройство и развитие“, „финанси и икономическа политика“, „общинска собственост“ и „социално развитие“.

[редактиране] История

„Това е един приятен град, с хубав въздух и вкусна вода, с градини и лозя, разположени на една височина и гледащи към Тунджа. От трите страни го е обкръжила Тунджа и само откъм страната на северната звезда има възвишения. Всичките му улици са покрити със старовремски калдъръми от едри камъни, като царски пътища. Има още пет покрити с олово и подобни на крепости здания и един солиден Безистен с четири железни врати. Такъв оживен и украсен безистен в никоя друга страна няма.“ Евлия Челеби 1667 г.

Град Ямбол се намира в Югоизточна България и е разположен на бреговете на р.Тунджа. Плодородните земи по долината на реката са били заселени още от най-дълбока древност. Свидетелство за това са откритите повече от 30 селищни могили в района, сред които добре проучени са тази в с. Веселиново, Рачева и Марчева могили, датирани от периода на неолита (6000-4000 г.пр.н.е.), енеолита (4000-2700 г.пр.н.е.) и бронзовата епоха (2700-900 г .пр.н.е.).

Историята на град Ямбол започва още преди създаването на българската държава. През 293 година император Диоклециан предприема пътуване по тези земи. В началото на месец май той бил в Одрин, откъдето тръгнал за Стара Загора, Пловдив и София. Пътят на императора минавал точно през мястото, където сега се намира Ямбол и където вероятно е имало някакво малко селище. Императорът бил удивен от плодородните земи, от красивата природа, от добрите условия за живот и решил, че на това място трябва да има град. И то не какъв да е, а голям и хубав град с божественото име Диосполис-град на Зевс.

През многогодишната си история, град Ямбол се назовавал с различни имена: Диосполис, Дамполис, Дямполис, Диамполис, Хиамполис, Динибули, Дъбилин, Дубилин, Диамболи, Ямболу, Ямболъ, Янболи, Ямболи и накрая сегашното му име — Ямбол. В западни исторически извори е известен с хубавото име Гренбоел.

Градът е един от първите на Балканите, който оказва силна съпротива на турците и бива превзет през 1373 г. след продължителна обсада. Част от впечатляващите крепостни стени и кули на средновековния Ямбол са съхранени и до днес.

От периода на османското робство в града са запазени два великолепни архитектурни паметника от 15 век: Безистенът, който е единственият в България добре запазен покрит пазар, и османският храм Ески джамия.

Добре запазени са и църквите „Св. Георги“ и „Св. Троица“, които са пазели българските традиции по време на петвековното османско владичество. Ямбол е освободен през януари 1878 г. от руски войски. По този случай на връх Бакаджик край Ямбол е построен и осветен храмът „Свети Александър Невски“ — първият паметник на българо-руската дружба в България.

[редактиране] Религии

Преобладаващата религия е православно християнство. В града има православни (храм „Св. Никола“, храм „Свети Георги“ — построен през 1737 год., храм „Света Троица“), католическа и протестантски църкви (адвентистка църква, Апостолска реформирана църква, евангелска църква, евангелска баптистка църква), както и джамия („Ески джамия“). Бившата синагога понастоящем се ползва като картинна галерия и се намира в центъра зад профсъюзния дом.

[редактиране] Икономика

[редактиране] Промишленост

Промишлеността е най-важният сектор в икономиката на Ямбол. Структурата й обхваща следните подотрасли: хранително-вкусова промишленост; химическа промишленост; машиностроене и металообработване; текстилна и трикотажна промишленост; шивашка промишленост и др. В Ямбол се развиват нови индустриални отрасли като производството на автомобилно електрооборудване и рециклирането на отпадни пластмасови продукти. Сред големите индустриални предприятия определящи облика на промишлеността в гарада се нареждат "Хидравлични елементи и системи", "Язаки - България", "Миролио", "Белла", "Тунджа", "Папас олио", "Карил", "Винпром-Ямбол" и др.

Важно значение за областната икономика има развитието на дейността на малките и средни предприятия. Основна цел пред развитието на промишлеността на Ямболска област е на базата на наличния промишлен потенциал, с привличането на местни и чуждестранни инвестиции, да се осигури нарастване на производството, обновяване на крайната продукция и повишаване на нейната конкурентоспособност на вътрешния и международните пазари.

[редактиране] Селско стопанство

Регионът е утвърден като един от най-големите производители на селскостопанска продукция в страната. Произвеждат се: хлебна и фуражна пшеница; ечемик; царевица; маслодаен слънчоглед; качествено червено и бяло грозде от винени сортове; плодове и зеленчуци; технически култури — памук, слънчоглед, кориандър.

На Ямболска област принадлежат 5.1% от обработваемата земя на страната. Животновъдството е с ориентация към производство на месо — свинско и говеждо, и мляко — краве и овче. Добре развити са овцевъдството, свиневъдството, рибовъдството и фазановъдството. Перспективите за бъдещо развитие на селското стопанство са в: увеличаване на лозовите насаждения, на пивоварния ечемик; развитие на млечното говедовъдство; обвързване на инвестициите в хранително-вкусовата промишленост с преки инвестиции в селското стопанство и др.

[редактиране] Образование

• Технически колеж [2] към Тракийския университет, Стара Загора
• Гимназия с преподаване на чужди езици „Васил Карагьозов“ [3]
• Професионална гимназия по икономика „Г. С. Раковски“
• Политехническа гимназия „Васил Левски“
• Математическа гимназия "Атанас Радев"
• Професионална техническа гимназия „Иван Райнов“ [4]
• Професионална гимназия по подемна, строителна и транспортна техника „Н. Й. Вапцаров“ [5]
• Професионална гимназия по архитектура и строителство "Кольо Фичето"

Професионална гимназия по з

[редактиране] Обществени институции

[редактиране] Културни и природни забележителности

Античният град Кабиле край Ямбол е сред 100-те национални туристически обекта.

„Безистена“ — построен е през 1509 г. по образец на други подобни османски сгради в европейската част на империята. Специалисти твърдят, че залата му притежава най-добрата акустика в България и би могла да се използва за различни концерти. Освен Безистена, който всъщност е покрита чаршия, само Ески джамия е единствената друга османска постройка, запазена в почти цялостен вид. С известна уговорка, защото през 1972 г. Безистена е бил полуразрушен и построен наново. Точно това време е вододелът, разделящ стария Ямбол от това, което представлява градът днес. В началото на 70-те тогавашните му управници решили да поразширят центъра, да отворят пространство, да построят нови по-големи сгради. Много от старите ямболии обаче с умиление още си спомнят тесните улички и схлупените къщурки из центъра с белия паваж и брезичките.

[редактиране] Театри

• Драматичен театър „Невена Коканова“, ул. „Г. С. Раковски“ 20, тел. 046 66 34 26; 66 34 31
• Куклен театър, ул. „Жорж Папазов“ 1, тел. 046 66 27 40; 66 27 39

[редактиране] Исторически музей

Дължи създаването си на безкористната, събирателна и проучвателна дейност на местни интелектуалци положили основите на историческите проучвания за региона. Още през 1886 г. в трикласното мъжко училище в Ямбол по инициатива на проф. Петър Нойков е уредена първата музейна сбирка. Археологическото ученическо дружество „Диана“ (основано 1925 г.) през 1926 г. подрежда музейна сбирка. По това време известни местни интелектуалци основават гражданско археологическо дружество „Диамполис“, което развива активна дейност в областта на археологията и етнографията. Събраните от тези дружества експонати се съхраняват до 1936 г. в сградата на ямболската педагогическа гимназия, а по-късно са предадени на читалището. През 1948 г. отдел „Музеи и галерии“ при Комитета за наука, изкуство и култура с писмо предлага на ГНС-Ямбол да предвиди в бюджета си за 1949 г. службата „Асистент по старините“, и помещение за музей.

На 26.01.1952 г. Венета Дачева е назначена на длъжност референт за „музей и картинна галерия“. С този акт се полага началото на музея като институция. Официално музеят е открит на 2.VІ.1953 г. като музей на революционното движение. До 1955 г. В.Дачева е единственият уредник в него. Първоначално в музея има 3 отдела: исторически (включващ историческото развитие на Ямбол и региона от праисторията до 1944г);социалистическо строителство (отразяващ събитията след 1944 г.) и отдел природонаучен. Първите му експонати са част от музейната сбирка на археологическите дружества. Постепенно музейната дейност се разраства и броят на специалистите, работещи в него се увеличава.

Понастоящем музеят разполага със специалисти, разпределени в 4 основни отдела: „Археология“ (включва фондовете „Праистория“, „Античност“, „Средновековие“ и „Нумизматика“), „Българските земи XV-ХІХ в.“ (включва фондовете „Възраждане“ и „Етнография“), „Нова и най-нова история“ и „Връзки с обществеността“. Към музея функционира и ателие за реставрация и консервация.

Фондовете на музея (основен и спомагателен) като цяло включват около 90 000 експоната от родната история, някои от които с неоценима научна стойност, разпределени в съответните отдели.

Съвместно с организацията JOCV (Японски доброволци за сътрудничество в чужбина) музеят осъществи пилотен проект по компютъризация на музейното дело. В резултат на това бе разработена програма за компютърна обработка на музейните експонати и беше създадена база данни за съществуващите музейни фондове. В музея е изградена вътрешна компютърна мрежа. Благодарение на богатите си фондове и добрите специалисти през изминалите години Ямболският музей е организирал над 30 мащабни изложби, свързани с историята на Ямбол и региона. Музеят има десетки издания с научни и популярни публикации по различни регионални исторически проблеми. През 1995 г. музейните специалисти издават в. „Вести на Ямболския музей“ и списание. Фондовете на музея продължават да се попълват ежегодно както от събирателна дейност и дарения, така и от продължаващите вече десетилетия разкопки на античния град Кабиле и праисторическа селищна могила край с. Драма. Резултат от тези проучвания са три международни симпозиума „Поселищен живот в Тракия“ и множество научни публикации.

Всички музейни специалисти участвуват активно в провежданите национални и регионални конференции, в които чрез своите проучвания популяризират и разпространяват историята на Ямбол и региона, неотменима част от българската история.

[редактиране] Редовни събития

• Конкурс за млади художници и литератори „Душата на един извор“

Регламент: Конкурсът е в две категории: изобразително изкуство и литература Техники и жанрове* в категория „Изобразително изкуство“ — акварел, пастел, темпера, графика, масло, а в категория „Литература“ — приказка, кратък разказ, есе Тема — Свободна. Конкурсът се провежда от 2002 година

• Маскараден фестивал — Ямбол.

Периодичност: провежда се всяка година през месец февруари
Организатори: Министерство на културата, Община Ямбол — дирекция „Хуманитарни дейности и евроинтеграция“ — ул. „Георги Раковски“ № 7; Община Тунджа — пл. „Освобождение“ № 1
Телефони за контакт: Община Ямбол — 046 681 305

• Театрални празници „Невена Коканова“

Дата: 4 — 8 юни 2007 година
Място: театрални зали в града
Периодичност: всяка календарна година
Организатори: Министерство на културата; Община Ямбол — дирекция „Хуманитарни дейности и евроинтеграция“ — ул. „Георги Раковски“ № 7; Драматичен театър — ул. „Георги Раковски“ № 20

• Национален куклено-театрален фестивал „Михаил Лъкатник“ с международно участие.

Място: Куклен театър Ямбол.
Периодичност: провежда се всяка година — последна седмица на април
Организатори: Министерство на културата; Община Ямбол — дирекция „Хуманитарни дейности и евроинтеграция“ — ул. „Георги Раковски“ № 7; Община Тунджа, Съюз на артистите в България, Куклен театър — Ямбол, ул. „Жорж Папазов“ № 1

Телефони за контакт: Община Ямбол — 046 681 308

• Всяка година се провежда национален мотосъбор в местността Бакаджика. [6]

[редактиране] Личности

С ямболски корен е Джон Атанасов, изобретателят на компютъра. В Ямбол са родени първият професор по педагогика в България Петър Нойков, елитният математик Атанас Радев; художникът Джон Попов; последният български енциклопедист Кирил Кръстев; Стилияна Параскевова, извезала първообраза на българското национално знаме и други.

• Родени в Ямбол
  • Никола Аврамов (1897-1945), художник
  • Георги Господинов (р. 1968), писател
  • Стилиян Ковачев (1860-1939), офицер
  • Любен Корнезов (р. 1947), политик
  • Георги Куманов (р. 1963), футболист
  • Георги Мечеджиев (р. 1978), футболист
  • Александър Морфов (р. 1960), режисьор
  • Жорж Папазов (1894-1972), художник
  • Волен Парашкевов (р. 1972), футболист
  • Минчо Огнянов (р. 1935), скулптор
  • Николай Петрини (1889-1925), политик
  • Димчо Рошманов (р. 1934), читалищен и оперетен деятел
  • Волен Сидеров (р. 1956), журналист и политик
  • Антон Станков (р. 1966), политик
  • Марио Тагарински (р. 1958), политик
  • Георги Шейтанов (1896-1925), анархист
  • Митко Щерев (р. 1945), композитор
  • Любомир Котев (р. 1950), писател

• Други личности, свързани с Ямбол
  • Добри Чинтулов (1822-1886), поет, учител в града през 1858–1861
  • Васил Аврамов (1863-1946), юрист, председател на Окръжния съд в Ямбол
  • Невена Коканова (1938-2000), актриса, започва професионалния си път в града през 1956
  • Христо Карастоянов (р. 1950), писател, живее в града през 1960-те
  • Красимир Денев (р. 1969, футболист

[редактиране] Международни отношения

Ямбол е побратимен град или има сътрудничество с:^{[1] [2] [3]}

[редактиране] Побратимени градове

• Вилжуиф, Франция
• Шерадз, Полша от 2002
• Ижевск, Русия
• Бердянск, Украйна
• Одрин, Турция

[редактиране] Партньорски градове

• Еминюню, Турция
• Текирда, Турция
• Люлебургаз, Турция
• Юскюдар, Турция

[редактиране] Литература

Книги за града:

1. Кабиле, том I, 1982 — на български (резюме на френски)
2. Кабиле, том II, 1991 — на български (резюме на френски)
3. Сборник статии от I Международен симпозиум за поселищен живот в древна Тракия, Ямбол, 1982 година (на български)
4. Сборник статии от II Международен симпозиум за поселищен живот в древна Тракия, Terra Antiqua Balcanica, V, 1990 (на английски)
5. Сборник статии от III Международен симпозиум за поселищен живот в древна Тракия, Ямбол, 1994 година (на английски, френски, немски)
6. Д. Драганов. Монетосеченето в Кабиле, София 1993 година — на български (резюме на английски)
7. Библиография „Кабиле“, Ямбол 1993 година
8. 125 години Ямболска околия, Ямбол 1995 година ( на български)
9. Историята на Ямболските банки, Ямбол 1997 година ( на български)
10. Посещенията на короновани особи в Ямбол и ямболския регион, 1998 година (на български)
11. Исторически календар на Ямбол и Ямболския регион, Ямбол 1996 година (на български)
12. Археологически обекти в Ямболски регион, София, 1978 година — на български (резюме на английски)
13. Кратка история на Ямбол през средновековието (за деца), Ямбол 1997 година (на български)
14. Брошура „Кабиле“ (на български и немски)
15. Брошура „Мемориален паметник Александър Невски“ (на български и немски)
16. „Брошура “Пафти от Ямболски регион"

1. ↑ Побратимени градове
2. ↑ http://www.namrb.org/filesystem.php?id=12.xls
3. ↑ http://www.obshtinayambol.org/arh_sep_2005.php

[редактиране] Други

[редактиране] Природни забележителности и паметници на културата

В границите на общината има две защитени природни територии: Местността Ормана, намираща се на 2 км. от Ямбол, където се срещат находища на защитените блатно кокиче и мразовец; Лесо-парк на хълм Боровец в града. Историческият музей в Ямбол разполага с комплексна експозиция, проследяваща историята на града и региона от неолита до наши дни. В музейните зали се намира и уникалната експозиция „Драма“ с фрагменти от микенска керамика и глинен печат с т.нар. „линеарно писмо В“. На територията на община Ямбол се намират: Римска баня, Средновековната крепост на Ямбол, единственият запазен покрит пазар „Безистен“ XV в., османски храм „Ески джамия“, една от най-големите художествени галерии с над 3 500 картини и скулптури фонд, в църквата „Св. Георги“ се намира уникален дървен иконостас, дело на Дебърската школа. Най-ранните останки от селищен живот са открити в десетките праисторически селищни могили. Дори на територията на съвременния град Ямбол се намират останки от така наречените Рашева и Марчева могили, които датират от неолита, енеолита и бронзовата епохи. Някои от находките, открити в тях, сега се съхраняват в парижкия Лувър и Археологическия музей София. Огромна част от тези ценни експонати обаче са притежание на Историческия музей в Ямбол. В праисторическата могила до с. Драма (30 км. от Ямбол), за първи път в България са открити фрагменти от микенска керамика и глинен печат с т.н. „линеарно писмо В“ В чертите на съвременния град е съществувало антично селище, като се предполага, че през 293 г. император Диоклетиан, му е дал името Диосполис (град на Зевс). Част от впечатляващите крепостни стени и кули на средновековния Ямбол са съхранени и до днес. Запазени са два архитектурни паметника от XV в. — Безистенът, който е единственият в България добре запазен покрит пазар и османският храм „Ески джамия“. Добре запазени са и църквите „Свети Георги“ и „Света Троица“. На връх Бакаджик край Ямбол е построен и осветен храмът „Свети Александър Невски“ — първият паметник на българо-руската дружба в България. В първата половина на ХХ в. Ямбол е известен с минералната си вода и минералната баня, с уникалния релсов трамвай, теглен от коне, с реномираната си фазанария, с огромния хангар за цепелини от 1917 г. и други забележителности.

[редактиране] Външни препратки

• Официален сайт на община Ямбол
• Областна администрация — Ямбол
• Исторически музей — Ямбол