2-ра танкова дивизия (Вермахт)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

2-ра танкова дивизия
Активна	15 октомври 1935 г. - май 1945 г.
Държава	Нацистка Германия
Клон	Вермахт
Тип	танкова
Размер	дивизия
Битки/войни	Полска кампания, Битка за Франция, Операция Марита, Операция Цитадела

2-ра танкова дивизия е една от танковите дивизии на Вермахта по време на Втората световна война.

Съдържание 1 История 2 Командири 3 Носители на награди 4 Източници 5 Външни препратки

[редактиране] История

2-ра танкова дивизия е сформирана на 15 октомври 1935 г. През 1938 г. е прехвърлена в Австрия след анексирането ѝ и приема голям брой австрийци в редиците си. Дивизията участва в кампанията в Полша през 1939 г. и понася тежки загуби в боевете. След Полша участва в боевете на запад като част от 12-та армия, 19-ти армейски корпус, в района на Айфел. През май 2-ра танкова дивизия превзема Абвил, което помага за затваряне на обкръжението на съюзническите войски при Дюнкерк.^[1]

След кампанията на запад 2-ра танкова дивизия става част от окупационните части в Полша. През тези месеци дивизията е реорганизирана, осигурява формации за основа на други дивизии и приема нови такива. През април 1941 г. е прехвърлена в Румъния, за да участва в кампанията на Балканите. Там 2-ра танкова дивизия взема участие в превземането на Атина, Гърция.^[1]

След края на кампанията на Балканите колесните машини на дивизията се предвижват в Югославия, през Албания и от Хърватия са транспортирани чрез влакови композиции към Германия. Верижните машини са натоварени на транспортни кораби от гръцкото пристанище Патрас за Тарент, южна Италия. На 21 май 1941 г. корабите Марбург и Кибфелс са потопени заедно с товара си от новопоставени британски минни полета. По тази причина участието на дивизията в бойни действия се забавя. По време на настъплението в Съветския съюз 2-ра танкова дивизия е в Германия. През юли 1941 г. е прехвърлена в Полша. През август 1941 г. е прехвърлена в южна Франция, а през септември е изпратена към Съветския съюз като пристига на фронта през октомври.^[1]

По време на кампанията в Съветския съюз 2-ра танкова дивизия е част от група армии „Център“, като участва в боевете в района на Рославл, Wjasma, Гжатск, и покрайнините на Москва. През зимата на 1941/42 г. е изтласкана от Москва по време на голямата съветска зимна контраофанзива. През 1942 г. дивизията участва в защитните боеве при Ржев, офанзивата при Курск през юли 1943 г., за по-късно и при боевте край река Днепър. Загубите ѝ по време на тези боеве са значителни.^[1]

През декември 1944 г. 2-ра танкова дивизия е изтеглена от Източния фронт и е изпратена във Франция за възстановяване. Там е част от окупационните формации, а през юни 1944 г. след десанта в Нормандия участва в боевете срещу съюзническите войски. След боевете в Нормандия 2-ра танкова дивизия е почти унищожена във Фалезкия чувал.^[1]

Във Витлих в района на Айфел, Германия 2-ра танкова дивизия е възстановена и реорганизирана като поглъща остатъците на 352-ра пехотна дивизия. През декември 1944 г. взема участие по време на Арденската офанзива. Загубите ѝ отново са високи.^[1]

През март и април 1945 г. остатъците на 2-ра танкова дивизия са погълнати от танкова бригада Туринген, която води боеве в района на Мосел, а по-късно и във Фулда. През май 1945 г. при Плауен и Koetzing формацията се предава на американските войски.^[1]

[редактиране] Командири

• Генерал на танковите войски Рудолф Вайел - (1 септември 1939 - 17 февруари 1942 г.)
• Генерал на танковите войски Ханс-Карл фон Есебек - (17 февруари 1942 - 1 юни 1942 г.)
• Генерал-лейтенант Арно фон Ленски - (1 юни 1942 - 5 септември 1942 г.)
• Генерал-лейтенант Волрат Луб - (5 септември 1942 - 1 февруари 1944 г.)
• Генерал на танковите войски Хайнрих Фрайер фон Лутвиц - (1 февруари 1944 - 5 май 1944 г.)
• Генерал-лейтенант Франц Весофен - (5 май 1944 - 27 май 1944 г.)
• Генерал на танковите войски Хайнрих Фрайер фон Лутвиц - (27 май 1944 - 31 август 1944 г.)
• Генерал-майор Хенинг Шонфелд - (31 август 1944 - 15 декември 1944 г.)
• Генерал-майор Майнрад фон Лаучерт - (15 декември 1944 - 20 март 1945 г.)
• Генерал-майор Оскар Мунцел - (20 март 1945 - 1 април 1945 г.)
• Оберст Карл Щолброк - (1 април 1945 - 8 май 1945 г.)

[редактиране] Носители на награди

• Носители на свидетелство за похвала от главнокомандващия на армията (8)
• Носители на Германски кръст, златен (92)
• Носители на почетна кръгла тока на сухопътните части (31)
• Носители на Рицарски кръст (33, включително двама непотвърдени)

[редактиране] Източници

1. ↑ ^{1,0 1,1 1,2 1,3 1,4 1,5 1,6} Pipes, Jason. „1.Panzer-Division“. Посетен на 16 април 2008

[редактиране] Външни препратки

• 2-ра танкова дивизия на сайта feldgrau.com.
• 2-ра танкова дивизия на сайта Axishistory.com.

п • б • р Немски танкови дивизии от Втората световна война

Танкови дивизии на Вермахта Номерирани танкови дивизии: 1-ва | 2-ра | 3-та | 4-та | 5-та | 6-та | 7-ма | 8-ма | 9-та | 10-та | 11-та | 12-та | 13-та | 14-та | 15-та | 16-та | 17-та | 18-та | 19-та | 20-та | 21-ва | 22-ра | 23-та | 24-та | 25-та | 26-та | 27-ма | 116-та  Именовани танкови дивизии: танкова дивизия Клаузевиц | танкова дивизия Фелдернале 1 | танкова дивизия Фелдернале 2 | танкова дивизия Ютербог | танкова дивизия Кемпф | танкова дивизия Курмарк | танкова дивизия Лер | танкова дивизия Мунхеберг | танкова дивизия Татра  Танкови дивизии от резерва: 155-та танкова дивизия от резерва | 179-та танкова дивизия от резерва | 233-та танкова дивизия от резерва | 273-та танкова дивизия от резерва  Танкови дивизии от Вафен-СС: 1-ва СС дивизия Лайбщандарт СС Адолф Хитлер | 2-ра СС дивизия Дас Райх | 3-та СС дивизия Тотенкопф | 5-та СС дивизия Викинг | 9-та СС дивизия Хоенщауфен | 10-та СС дивизия Фрунсберг | 12-та СС дивизия Хитлерюгенд  Танкови дивизии от Луфтвафе: дивизия Херман Гьоринг