Хаджи Бейлик
от Уикипедия, свободната енциклопедия
  Хаджи БейликΒυρώνεια |
|
|---|---|
| Местоположение | |
| Данни | |
| Област: | Централна Македония |
| Ном: | Сяр |
| Дем: | Петрич |
| Географска област: | Серско поле |
| Население: | 905 (2001) |
| Надм. височина: | 171 м |
| Геогр. положение: | 41° 16' 59" сев. ш. 23° 13' 59" изт. д. |
| Пощ. код: | 62043 |
| Тел. код: | +3023230 |
Хаджи Бейлик (на гръцки: Βυρώνεια, Вирония, до 1927 Χατζή-Μπεϊλίκ, Хадзи Бейлик) е село в Егейска Македония, в Република Гърция, Ном Сяр (Серес), Дем Петрич (Петрици), с население 905 жители (2001).
Съдържание |
[редактиране] География
Селото е разположено северозападно от град Сяр (Серес) и западно от Валовища (Сидирокастро) в красива местност в южното подножие на Беласица (Белес или Керкини). Югозападно от него е разположено Бутковското езеро (Керкини).
[редактиране] История
През 19 век и началото на 20 век, Хаджи Бейлик е чисто българско село, числящо се към Демирхисарска кааза. То е чифлик на Акил бей от град Сяр. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Хаджи бейлик (Hadji-beylik) е посочено като село с 80 домакинства, като жителите му са 270 българи.[1] Според статистиката на Васил Кънчов от 1900 година селото брои 650 жители, всички българи християни.[2]
След Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[3] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев през 1905 година в селото има 800 българи екзархисти. Там функционира българско начално училище с един учител и 25 ученика.[4]
През 1912 година по време на Балканската война селото е разорено от турците и почти цялото му население се изселва в България. Наследници на бежанци от Хаджи Бейлик днес живеят в град Петрич и региона. Селото след Междусъюзническата война попада в Гърция.
На мястото на изселилите се българи са заселени гърци бежанци от Турция. Според преброяването от 1928 година селото е смесено българо-бежанско със 185 бежански семейства с 656 души.[5]
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Бележки
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 136-137.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.185.
- ↑ Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том IІ, София, 1993, стр.196, стр.126.
- ↑ D.M.Brancoff. „La Macedoine et sa Population Chretienne“. Paris, 1905. стр. 188-189.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
| Дем Петрич (Петрици) | ||
|---|---|---|
| Ветрен (Нео Петрици) | Голема махала (Мегалохори) | Дервент (Акритохори) | Мандраджик (Мандраки) | Мръсна (Гонимо) | Омало | Рамна (Ано Вирония) | Турчели (Тракико) | Хаджи Бейлик (Вирония) | ||
 |
В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област |
