Фридрих I Барбароса
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Фридрих І, наречен Барбароса (червената брада) е германски крал от 1152 г. и император на Свещенната римска империя от 1155 г. до 1190 г.
Произхожда от династията Хохенщауфен. Баща му е император Конрад II, майка му е дъщеря на Роджър II (Отвил) - крал на Сицилия.
Фридрих I Барбароса се опитва да укрепи кралската власт в границите на империята си, а извън Германия се стреми да завладее ломбардските градове и да им наложи данъци. Предприема пет военни похода срещу Италия и разорява Милано през 1162 г. Загубва, обаче, битката при Леняно и е принуден да признае привилегиите на ломбардците.
В годините на неговото управление Свещенната римска империя достига най-големия си разцвет.
През 1189 г. взима участие в Третия кръстоносен поход като повежда армията си към Константинопол. По време на преминаването през византийска територия Фридрих преговаря с пратеници на братята Асен и Петър, които му предлагат армия от 40 000 българи и кумани, ако гарантира освобождението на България от Византия. Императорът не се съгласява, но последвалият конфликт между него и византийския император Исак II Ангел, има значение за объркване и отслабване в Константинопол и победата на въстанието на Асен и Петър, освободило България от византийско робство.
През март 1190 г. войските на Фридрих I преминават Босфора и се отправят през Киликия в Мала Азия към Светите земи. Но през юни при преминаването през река Салет, конят на императора е отнесен от буйните води и той се удавя.
Фридрих Барбароса остава да живее в паметта на германските народи, тъй като се превръща в герой на многобройни легенди и поверия, прославящи храбростта, силата и безсмъртието му.
[редактиране] Външни препратки
- Данчов, Н.Г. и И.Г.Данчов. Българска енциклопедия. И-во "Ст.Атанасов", 1936, София.
- Успенский, Ф. История на кръстоносните походи. И-во "Мария Арабаджиева", 2005, София.
- Petit Larousse illustre.Librairie Larousse, 1980, Paris.
