Фращани

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Координати: 41.2000° с.ш. 23.6000° и.д.

Фращани Ορεινή
Местоположение
Фращани Фращани на картата на Община Фращани, Ном Сяр
Данни
Област:	Централна Македония
Ном:	Сяр
Община:	Фращани
Географска област:	Шарлия
Население:	820 (2001)
Надм. височина:	684-693 м
Геогр. положение:	41° 12' 59" сев. ш. 23° 36' 0" изт. д.
Пощ. код:	621 00
Тел. код:	23210-5

Фращани (варианти Фращени, Фращен, Фращан, на гръцки: Ορεινή, Орини, до 1927 Φρασταινα, Фрастена^[1] ) е село в Република Гърция, самостоятелна община в Ном Сяр (Серес), с 820 жители (2001).

Съдържание 1 География 2 История 3 Външни препратки 4 Бележки

[редактиране] География

Фращани е разположено на 15 километра северно от град Сяр (Серес) в южното подножие на планината Шарлия (Ори Врондус) на река Серовица, наричана тук Фрътската ряка. Селото традиционно се дели на Горно Фращани (684 метра надморска височина) и Долно Фращани (693 метра надморска височина) - днес Ано Орини и Като Орини или само Орини. Развалините на село Баница (Кариес) са на 4 километра от Фращани.

[редактиране] История

Местна легенда твърди, че името на селото е производно на връщане - преди 350-400 години в селото имало голяма епидемия от холера и цялото село било изоставено. Завърналите се впоследствие жители му дали новото име, за да ознаменуват завръщането си.^[2] Българският лингвист Йордан Н. Иванов извежда името от старобългарското хврасть, храст с обичайна замяна на хв с ф, като дава за сравнение местността Фращане във Витоша.^[3]

Според легендата селото е основано от трима братя - Енчо, който живеел в местността Нагледа (Ναγλέδα), Юдан, който живеел в Юданово (Ιουντάνοβο) и Геракар, който живеел в Геракаре (Γερακαρέ). Тези три населени места се свързали поради страх от бандити.^[4]

В края на 19 век Фращани е чисто българско село. Жителите на селото се занимават с рударство, като промиват руда по склоновете на Шарлия и я продават в другите мървашки села. След западането на рудодобива фращани започват да се занимават със земеделие, скотовъдство и кираджийство.^[5]

Жителите на Фращани участват активно в Кресненско-разложкото въстание през 1878 година.^[6]

В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Фращене е посочено като село със 107 домакинства с 345 жители българи.^[7] Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 година в Горно Фращан живеят 545, а в Долно Фращан - 780 българи.^[8]

Всички жители и на двете села са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в Долно Фращани има 1 120 българи екзархисти, а в Горно Фращани - 768. И в двете села функционират български училища.^[9]

По време на Балканска война Фращани е освободено от Седма рилска дивизия през 1912 година. Тогава в Горно Фращани има 120, а в Долно Фращани - 150 къщи.^[10] След Междусъюзническата война през 1913 година остава в Гърция. По време на войната е опожарено от гръцката армия.^[11] След войната от Горно Фращани се изселват десет български семейства, а в 1925 година всички останали като остават само 23 гъркомански. От Долно Фращани се изселват само 10-15 семейства, а останалите гъркомански остават в селото. Бежанците от Горно Фращани са заселени в Селджиково (Калояново), Пловдив, Сливен, Неврокоп (Гоце Делчев), а от Долно Фращани в Свети Врач (Сандански) и Неврокоп.^[12]

В 1927 година селото е прекръстено на Орини, в превод планинско.^[13]

По време на Гръцката гражданска война цялото население на селото е интернирано в Сяр.

Жителите на Фращани и до днес говорят български език.^[14]

[редактиране] Външни препратки

• Официален сайт на община Фращани

[редактиране] Бележки

1. ↑ Κοινότητα Ορεινής. Ιστορικά στοιχεία.
2. ↑ Κοινότητα Ορεινής. Ιστορικά στοιχεία.
3. ↑ Йордан Иванов. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.211.
4. ↑ Κοινότητα Ορεινής. Μια προσωπική μαρτυρία.
5. ↑ Йордан Иванов. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.21.
6. ↑ Христо Христов. „Аграрните отношения в Македония през ХІХ и началото на ХХ век“. София, 1964.
7. ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 117.
8. ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“, София, 1902
9. ↑ D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, р.198-199.
10. ↑ Йордан Иванов. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.21.
11. ↑ Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“. Приложение С.
12. ↑ Йордан Иванов. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.21.
13. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
14. ↑ Κοινότητα Ορεινής. Ιστορικά στοιχεία.

Ном Сяр (Серес)

Деми: Алистрат | Амфиполи | Ахинос | Беласица (Керкини) | Валовища (Сидирокастро) | Висалтия | Долна Джумая | Емануил Папас | Зиляхово (Неа Зихни) | Кавакли (Левконас) | Капитан Митруси | Кормища (Кормиста) | Кюпкьой (Проти) | Нигрита | Орляк (Стримонико) | Петрич (Петрици)| Просеник (Скотуса) | Радулево (Родоливос) | Скутари | Струма (Стримонас) | Сяр (Серес) | Трагилос Общини: Горно Броди (Ано Вронду) | Драготин (Промахонас) | Крушево (Ахладохори) | Сенгелово (Ангистро) | Фращани (Орини)

В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област