Сенгелово

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Координати: 41.3833° с.ш. 23.4500° и.д.

Сенгелово Άγκιστρο
Местоположение
Сенгелово Сенгелово на картата на Община Сенгелово, Ном Сяр
Данни
Област:	Централна Македония
Ном:	Сяр
Община:	Сенгелово
Географска област:	Санданско-Петричка котловина
Население:	410 (2001)
Надм. височина:	350 м
Геогр. положение:	41° 22' 59" сев. ш. 23° 27' 59" изт. д.
Пощ. код:	623 00
Тел. код:	23230-4

Сенгелово или Сенгельово или Сенгелево (на гръцки димотики: Άγκιστρο, Ангистро, катаревуса: Άγκιστρον, Ангистрон, на турски: Çengel, Ченгел) е село в Република Гърция, самостоятелна община в Ном Сяр (Серес), с 410 жители (2001).

Съдържание 1 География 2 История 3 Външни препратки 4 Бележки

[редактиране] География

Сенгелово е разположено на 50 километра северно от град Сяр (Серес) в северното подножие на Сенгелската планина (Ангистро или Цингели), непосредствено до границата с България. В селото има целебни минерални извори с температура около 38°C, използвани още от древността. Северно от Сенгелово тече река Пиринска Бистрица.

[редактиране] История

Край селото има минерален извор и останки от римска баня. Спред легенда, записана от българския учен Йордан Н.Иванов селото е било запуснато през „чумните години“ преди османското нашествие и в началото на 14 век някой си Ибрахим паша Сенгел бег основал новото село, като за да привлече българите от околните села, построил старата църква „Свети Спас“ в селото.^[1] В края на 19 век Сенгелово е голямо преобладаващо българско село. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Ченгел калеси или Ченгел кьой е посочено погрешно като малко мюсюлманско село с 50 домакинства със 130 жители.^[2] Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 година в Сенгелово живеят 1 200 българи, 200 турци, 120 власи и 130 цигани.^[3]

Всички жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в Сенгелево има 1 536 българи екзархисти, 72 власи и 18 цигари и в селото функционира българско училище.^[4]

До края на 19 и началото на 20 век село Сенгелово е един от важните центрове на железодобивната индустрия в областта Мървашко. В селото до средата на 19 век работи и самоков. В рудниците някога се е добивало и злато и сребро, за което свидетелстват старите галерии, наричани златници. Край селото има огромни купчини сгурия, най-големите в цяло Мървашко.^[5]

По време на Балканска война Сенгелово е освободено от Седма рилска дивизия през 1912 година. Тогава къщите в селото са 200-370 български, 70 турски, 70 цигански и 30 влашки.^[6] След Междусъюзническата война през 1913 година остава в Гърция. След Първата световна война голяма част от българите се изселва в България, като в селото остават само 17 гъркомански семейства. В 1927 година Сенгелово е преименувано на Ангистрон (кука)^[7] и в селото са заселени гръцки бежанци от Мала Азия. В 1928 година Сенгелово има смесено население от местни хора и бежанци - 105 бежански семейства с 346 души.^[8]

Потомците на бежанците от Сенгелово в България живеят в Сандански, Аспарухово, Варненско и други.^[9]

[редактиране] Външни препратки

• Официален сайт на община Сенгелово

[редактиране] Бележки

1. ↑ Йордан Иванов. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.27.
2. ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 138-139.
3. ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“, София, 1902
4. ↑ D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, стр.188-189.
5. ↑ Йордан Иванов. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.27.
6. ↑ Йордан Иванов. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.27.
7. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
8. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
9. ↑ Йордан Иванов. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.28.

Ном Сяр (Серес)

Деми: Алистрат | Амфиполи | Ахинос | Беласица (Керкини) | Валовища (Сидирокастро) | Висалтия | Долна Джумая | Емануил Папас | Зиляхово (Неа Зихни) | Кавакли (Левконас) | Капитан Митруси | Кормища (Кормиста) | Кюпкьой (Проти) | Нигрита | Орляк (Стримонико) | Петрич (Петрици)| Просеник (Скотуса) | Радулево (Родоливос) | Скутари | Струма (Стримонас) | Сяр (Серес) | Трагилос Общини: Горно Броди (Ано Вронду) | Драготин (Промахонас) | Крушево (Ахладохори) | Сенгелово (Ангистро) | Фращани (Орини)

В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област