Баница (Шарлия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Баница.

---

Координати: 41.2° с.ш. 23.6166° и.д.

Баница Καρυές
Камбанарията в Баница (2006 г.)
Местоположение
Баница Баница на картата на Дем Сяр, Ном Сяр
Данни
Област:	Централна Македония
Ном:	Сяр
Дем:	Сяр
Географска област:	Шарлия
Население:	изселено (юни 1913)
Надм. височина:	м
Геогр. положение:	41° 12' 59" сев. ш. 23° 36' 59" изт. д.
Пощ. код:
Тел. код:

Баница (на гръцки: Καρυές, Кариес, катаревуса: Καρυαί, Карие) е бивше село в Егейска Македония, на територията на Ном Сяр, Дем Сяр, Гърция. Намира се на 20 километра северно от град Сяр в полите на планината Шарлия (Врондос) на река Серовица, наричана тук Фрътската ряка, по името на съседното село Фращани.

[редактиране] История

Българският лингвист Йордан Н. Иванов цитира местна легенда, която твърди, че селото е унищожено от чума и после възстановено от българи от съседните села и от арнаути.

В края на 19 век Баница е чисто българско село, чиито жители се заниват с рударство, като след замирането на железодобивната индустрия баничани продължават да добиват дървени въглища, които продават в Сяр.^[1] Според "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Баница има 101 домакинства с 330 жители българи.^[2] Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 година в Баница живеят 840 българи християни.^[3]

Селото е чисто екзархистко. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в селото има 1 080 българи екзархисти ^[4].

Край село Баница на 4 май 1903 година в сражение с турската полиция загива Гоце Делчев. Жителите на Баница участват активно в Илинденското въстание и 88 къщи в селото са опожарени от османските войски.

В 1912 година селото е освободено от българската армия и тогава то има 120 къщи. Но в 1913 по време на Междусъюзническата война Баница е изгорено от гръцката армия, като населението бяга в България. Баничани се заселват в Мехомия, Бачево, Неврокоп, Свети Врач и на други места. В 1922 година селото е прекръстено на Карие.^[5]

Днес селото е изоставено и е в развалини. Единствената запазена сграда е камбанария, издигната над селото през 1883 година. Запазена е също източната стена на църквата, на която се различават ясно останки от стенописите.

[редактиране] Бележки

1. ↑ Йордан Иванов. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.20.
2. ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.116-117.
3. ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.176.
4. ↑ D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, р.198-199.
5. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971

В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област