Света София (София)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Света София.

„Света София“ след земетресението. Гравюра от немски вестник (1878)

„Света София“ е православен храм в българската столица София, втората най-стара църква в града след ротондата „Свети Георги“. Построена е върху основите на няколко по-стари църкви от времето на римския град Сердика, разрушени от набезите на готи и хуни. През 2 век на това мястото е имало римски театър, през следващите векове са били издигани последователно няколко храма. Църквата представлява базилика с нартекс, три кораба и тристенна апсида.

[редактиране] История

Историята на Сердика е тясно свързана с храма „Света София“, посветен на Божията премъдрост. Това е най-древната светиня на града, построена в най-високата му по онова време част и прочула го надалеч из Римската империя. Раннохристиянският храм е издигнат насред източния езически некропол на Сердика като гробищна църква (там по-късно е намерен сребърен реликвиар).

Най-старата църква на същото място, чийто под е запазен до днес, е от 4 век. По това време (през 343 г.) тя става седалище на известния Сердикийски събор. До 6 век в сградата са направени множество промени. През българското средновековие храмът продължава да се използва предимно като градска съборна църква и обичайно място за погребения, поради близостта на градския некропол. По времето на Второто българско царство (12-14 век) тя придобива статуса на митрополитска църква и дава името си на града – София, което означава „мъдрост“(нещо, документирано за пръв път някъде през 14 век).

Предполага се, че църквата е разрушена от земетресение в средата на 15 век. В края на 16 век е сградата е възстановена и превърната в джамия от османския велик везир от хърватски произход Сиявуш паша.^[1] През 1818 г. и 1858 г. сградата пострадва сериозно от силни земетръси, минарето пада и джамията е изоставена. Запазената част се използва за склад почти до Освобождението през 1878 г.

Едва през 1935 г. се извършва проучване, реставрация и реконструкция под ръководството на професор Богдан Филов, а през 1955 г. храмът, както и другата оцеляла от римския период сграда - ротондата „Св. Георги“, е обявен за паметник на културата. Съвременният храм представлява величествена трикорабна кръстокуполна базилика. Църковните ритуали при избирането на българските патриарси в ново време са свързани с този древен храм.

Днес църквата „Света София“ е една от най-значимите архитектурни ценности запазени от ранното християнство в Югоизточна Европа.