Нартекс
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Нартекс или Притвор е термин в сакралната (църковна) архитектура. Думата нартекс произлиза от гръцката дума νάρθηξ (нартекс) - име на дървесния вид "Ferula Communis", която означава още "жезъл" или „кутия от нартеково дърво“. Нартексът е типичен за архитектурата на източноправославните храмове.
Нартексът представлява най-западната напречна част на един християнски храм. Той може да бъде изцяло изграден вътре в сградата - в този случай се нарича натрекс интериор или есонартекс. Когато е непосредствено пред сградата, като част от фасадата ѝ, навес или покрито място, се дефинира като натрекс екстериор или ексонартекс. Нартексът е естественият завършек на сградата и в повечето случаи е ограден с колонада от арки. В тунела под колонадата той е допълнително украсяван.
Задачите, които е изпълнявал през вековете, са различни. Днес той се използва за религиознни церемонии в западната част на храма - бдения, панихиди, кръщенета, молитви и др. Един от най-интересните български натрекси е този на централната църква „Света Богородица“ в Рилския Манастир. Той е богато украсен със стенописи и е великолепен пример на българската сакрална архитектура.
