Рис
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Рис.
| Рис | |||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 Lynx lynx
|
|||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||
Рисът (Lynx lynx) (наречен още Евразийски рис) е хищен бозайник от семейство Коткови.
Съдържание |
[редактиране] Физическа характеристика
Дължината на тялото му достига до 120 - 130 см, височината до 70 см, опашката до 30 см. Мъжките достигат тегло от 18 до 30 кг, а женските до 18 кг. Ушите му завършват с дълги косми наподобяващи четчици, а отстрани на главата има изразени бакенбарди. Окраската варира от жълтобелезникава до ръждивочервена. По гърба и краката има множество кръгли петна.
Рисът има силно тяло и високи крака, затова може продължително да се движи, без да се уморява. Когато се движи, той повече ходи или тича с лек тръс, а по-рядко скача, като прави грамадни скокове. Катери се много добре и може да плува. Има извънредно силно развит слух, а малко по-слабо е зрението. Обонянието е сравнително по-слабо. Осезанието става чрез мустаците. Вижда жертвата си от разстояние 1000 метра.
[редактиране] Разпространение
Рисът е разпространен в гористи и планински райони на Европа и Азия. В Европа се среща на Скандинавския полустров, Естония, Карпатите, Татрите, Беловежката гора (Полша), Централна Европа (няколко малки и нестабилни популации), Алпите, Пиренеите, Балканския полуостров и Кавказ. На много от местата в Европа е реинтродуциран. Азиатската популация е над 90 % от цялата популация на риса. Разпространен е в Урал, Сибир, о. Сахалин, Монголия, Китай, Корейския полуостров, Тибет, и други планини в Централна Азия.
Преди години Странджа е била главно обиталище на риса в България. Рисът, макар и по-рядко, се среща и из Бургаско, Панагюрско, Твърдишкия балкан, Власи планина и на други места. Обаче от известно време насам не се е случвало да е убиван рис. Може би у нас се срещат вече само единични екземпляри, укрити в най-гъстите гористи и необитаеми места. За последен път рис е убит в Странджа през 1913 година.
През 80-те години видът е реинтродуциран в сръбската част на Западна Стара планина, където има стабилна популация. Според екологичната организация Сдружение „Балкани“, в началото на 21 век в района на Берковица са се появили следи от рис, смятан за изчезнал от територията на България в продължение на един век. Предполага се, че те са от екземпляри, преминали през границата със Сърбия. Според сдружението е възможно повторното заселване на рисове да бъде застрашено от евентуалното изграждане на ски комплекс в подножието на връх Ком.[1]
[редактиране] Начин на живот и хранене
Рисът се среща в тъмните, мъчно проходими гори. Обикновено рисът живее по единично. Понякога из гората се движат заедно по три-четири риса, но не задълго. Рисът е нощно животно. Денем се крие или лежи в леглото си. До него винаги се връща, като прави няколко големи скока, за да прикрие следите си. Когато напада животните или се предпазва, той дебне като котка. За да избегне опасностите, обикновено се връща по пътя, по който е минал по-рано. Това улеснява ловците, когато го преследват, особено зимно време. Стъпките му са много характерни: по-големи са от тези на вълка, правилно кръгли и се отличават от тях, че нямат отпечатък от ноктите, та следите отпред са затъпени. Ако се движат няколко риса заедно, те всички стъпват в едни и същи стъпки, както на отиване, така и на връщане. Това твърде много затруднява наблюдателя, защото не може да се определи посоката, по която са минали животните.
Скрит на някое дърво или скала, рисът обикновено се хвърля със скок върху минаващото животно. Храни се основно със зайци и мишевидни гризачи. Напада и по-едри животни като глухари, лисици, сърни, елени, малки лосове и диви свине. След убиването на плячката, ако е дребна, играе си с нея, както котката си играе с уловената мишка. В някои горски места, където наблизо има селища, той напада и овце, кози и телета, като понякога умъртвява по няколко наведнъж.
[редактиране] Размножаване
Бременността на женската трае 63 – 70 дни. Ражда 2 – 3 малки, много рядко и по 4, които са слепи. Проглеждат след 12 дни и бозаят до 3 месеца. След откърмянето им майката ги храни с мишки и малки птици. Половата зрелост при женските настъпва след 2, а при мъжките след 3 години.
[редактиране] Допълнителни сведения
Продължителността на живота му на свобода е около 11 години. В зоологически градини доживява и до 20 години.
Рисът е доста преследван, затова се среща извънредно рядко. В много от европейските страни е изчезнал още в края на 19 и началото на 20 век. В Германия например последният рис е бил убит през 1846 година. Убиват риса заради ценната му и рядка кожа. На европейските пазари излизат годишно много рисови кожи, а по-рано едва се продаваха по 25 000 - 30 000 кожи на година.
[редактиране] Подвидове
- L. l. lynx - Скандинавски полуостров, Централна и Източна Европа, Сърбия, Кавказ, Сибир, Монголия, северен Китай, Корейски полуостров
- L. l. isabellinus - Централна Азия
- L. l. kozlovi - централната част на Сибир
- L. l. sardiniae (изчезнал) - о. Сардиния
- L. l. stroganovi - Амурска област (Русия)
[редактиране] Природозащитен статус
- Червен списък на застрашените видове (IUCN Red List) - Потенциално застрашен (Near Threatened NT)[2]
- Директива за местообитанията на ЕС - Приложение II и IV[3]
- Червена книга на България - Изчезнал
[редактиране] Източници
- ↑ Енчев, Милен (2006). „Екодилемата - Формула 1 или "Натура 2000"“. в. Сега. Посетен на 3 февруари 2007
- ↑ Cat Specialist Group 2002. Lynx lynx. In: IUCN 2007. 2007 IUCN Red List of Threatened Species. <www.iucnredlist.org>. Посетен на 26 април 2008.
- ↑ Наръчник за Натура 2000 в България. Костадинова, И., М. Михайлов (съст.). БДЗП, София, 2002, ISBN 954-90211-6-5, стр. 63, 67
