Петър Увалиев
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Петър Христов Увалиев (псевдоним Пиер Ув) е български теоретик на изкуството, критик, писател, публицист, семиолог; почетен доктор на Софийски университет “Св. Климент Охридски” е роден на 12 януари 1915 г.
Учи 7 години в Италианското училище в София, а след това - в колежа "Свети Августин в Пловдив (до 1932 г.). Завършва право и държавни науки в Софийски университет “Св. Климент Охридски” през 1936 г. Работи в Дирекцията по печата към Министерството на външните работи и в самото министерство (1936-1947 г.). През 1947 г. е назначен е за секретар на Българската легация в Лондон.
През 30-те години 20 век са първите му опити да публикува свои стихове в някои ученически издания, учи няколко европейски езика (владее английски, испански, италиански, френски, немски, старогръцки и латински, учи няколко балкански езика). Сътрудничи на “Златорог”, “Театър”, “Изкуство и критика”, “Свободен народ”, “La parole Bulgare”, “Слово”, “Мир” и др. (1936-1947 г.).
През 1947 г. се отказва от дипломатическия пост в Лондон и остава там като емигрант, като се отдава на занимания, свързани с изкуство и кино. Поддържа връзка с изтъкнати кинотворци - Карло Понти, М. Антониони; участва в реализирането на филма “Фотоувеличение”). Сценарист е на филмите “Милионерката” със София Лорен, “Чужденец у дома си” с Дж. Мейсън и Джералдин Чаплин и други английски продукции.
Редовно публикува художествена критика в английския печат (“Arts News and Review”). Проявите му като теоретик на изкуството, критик и публицист намират признание в чужбина, но са непознати в България, освен от отделни публикации и от предаванията на Би Би Си в Лондон. Автор на над 4500 емисии на културни теми на български език и предавания на френски език за France Culture.
Р. Якобсон, чиито лингвистични открития Увалиев използва, е възхитен от монографията му “Търнър: структурен разрез” (1980 г., на френски, английски, испански).
Превежда на френски и италиански език произведения от Пенчо Славейков, Теодор Траянов, Елисавета Багряна, Никола Марангозов, Иван Мирчев, Иван Хаджихристов, Стоян Загорчинов и др.
Гостува като лектор на университети в САЩ, Франция, Италия и Мексико.
Удостоен е със “Златно перо” от Съюза на българските журналисти. Създател е на фондация “Увалиеви”. Почетен доктор е на Софийски университет “Св. Климент Охридски” (1992 г.).
Умира на 11 ноември 1999 г. в Челси, Лондон, Великобритания.
[редактиране] Творчество
Съчинения:
- „Филмът като технологическа съдействителност“ (1985 г., САЩ, на английски),
- „От оптема до зрителното изречение: опит за граматика на видимото“ (1986 г., Финландия, на английски),
- „Европа, намерена и загубена. Есета“ (1988 г., на английски),
- „Багряна и целомъдрените“
- „Митоанализ на "Козият рог"“
- „Българският облик на Шекспир“ (1992 г., на английски),
- „Филмови трохи“ (2001 г.).
Публични изяви:
- „Похвално слово за българското слово“ - Слово на Петър Увалиев, произнесено на 24 май 1995 г. на тържественото събрание в аулата на СУ „Св. Климент Охридски“
