Мрамор (Област София)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за селото в Област София. За други значения вижте Мрамор (пояснение).
| Мрамор (Област София) | |
|---|---|
|
|
|
| Данни * | |
| Население: | 1 861 [1] |
| Надм. височина: | 533 m |
| Пощ. код: | 1261 |
| Тел. код: | 02998 |
| МПС код: | С, СА (А, ААВ, АВС) |
| Администрация | |
| Област: | София |
| Община: - кмет |
Столична Бойко Борисов |
| Кметство: - кмет |
Мрамор Даниела Милчева |
| промяна на тази таблица | |
Мрамор е село в Западна България. То се намира в Столична община, Област София.
Съдържание |
[редактиране] География
Селото се намира в северозападната част на Софийското поле. Разположено е върху старата речна тераса на река Блато, чието течение съвпада с основната разломна линия в Софийската котловина. Селото е разположено южно от нея и заема средищно място в тази част на полето. На юг от селото тече река Църна Бара (Барата), в чието долинно понижение при водослива и с Волуешката бара под местността Гигевица при някогашните Чибови върби се намира чашата на язовир Мрамор. Река Църна бара води началото си от сливането на няколко малки потока отводняващи северните подножия на Вискяр планина и полски извори в районите на Гурмазово, Божурище и Пролеша, реката има сравнително голям водосбор и при високи води може да вдигне воден стълб до 3-4 метра. От там произлиза и името ѝ. Влива се в река Блато под село Требич югоизточно от Мрамор. Църна бара има интересни полски всечени меандри формирани от ниския и ерозионен базис в река Блато. В съвременните условия устието ѝ в язовир Мрамор е живописна делта обитавана от близо 175 вида птици, 43 от които са редки и изчезващи видове. Това прави язовир Мрамор едно от най-важните места по прелетния път Виа Аристотелис. Течащата от север река Блато извира от многобройните карстови извори в околностите на селата Безден и Опицвет и отводнява карстовия масив на цялата Понор планина. Големият воден дебит на изворите и горните и притоци Белица, Сливнишка, Крива, Уршак, формират най голямото речно течение в западната част на полето. Блато влива водите си в река Искър под кв. Кумарица, сега част от град Нови Искър. Река Блато е красива макар и много засегната от човешката дейност река. Големият ѝ водосбор е предизвиквал при високи води в миналото огромни разливи стигащи до съседното село Доброславци. Тези води са подхранвали и многобройните влажни зони осеяни с матици и блата. Старите хора си спомнят, че в почти всяка къща в ниската долна махала на Мрамор навремето е имало лодка.
Разстоянието от околовръстния път на София до Мрамор е 2 км. На север са разположени селата Доброславци и Житен, на изток се намира село Мировяне, на запад се намира село Волуяк, а на юг е ж.к. Обеля-2, заел част от землището на кв. Връбница и село Обеля (сега квартал на София). На югоизток се намират кварталите Требич и Илиянци.
Теренът е равнинен. Почвата е предимно чернозем и много плодородна.
[редактиране] История
Има две легенди за името на селото и за историята му. Предишното село е било на около при сливането на реките Блато и Крива на километър—два западно от сегашното местонахождение. На високата речна тераса югозападно от местността Завирица. Това селище, от което е останал единствено обновяваният в по ново време параклис „Св. Петър“, е носело името Крамор. В апсидата на параклиса е вградена стара мраморна колона, много подобни камъни от древни градежи са намирани и на територията на сегашното село и са били вграждани в къщите, други могат да се видят в църковния двор. По сред сегашното село до началото на 1980-те години съществуваше стар некропол, унищожен без проучване от тогавашната власт. Едната легенда разказва, че по време на турското робство българчета си играли с турско дете, ранили го и то починало. Турският паша се разгневил и избил почти цялото село. И оттам идва името Мра от Мор — мрамор. Друга версия е, че огромна част от населението на турската махала е измряло по време на чума. И българският Крамор се е преместил в освободената от турското население махала Мрамор.
Всяка година на Петровден се провежда традиционен събор с курбан на мястото на старото село. В околностите на Мрамор съществуваха и две важни оброчни места на юг и запад с названия „Кръста“. Тези места бяха белязани с свещените полски дървета -големи групи брястове. На тези оброчни места големите мраморски родови „изнасяха кръст“ на празника на рода. Традицията съществуваше да средата и края на 1970-те години и бе пресечена от тогавашната власт, а оброчните места заличени.
В землището на селото се намира и бившото опитно поле на известния проф. Димитър Атанасов, основоположник на съвременната фитопатология в България.
[редактиране] Редовни събития
Празникът на селото е Спасовден, 40 дни след Великден. Това е много специален ден за всички жители, когато различни гости идват в селото, както и роднини и приятели си гостуват на този ден. Амбулантни търговци, сергии и увеселителни приспособления идват на центъра на селото за радост на всички деца.
Началото на учебната година, 15 септември също е повод за празник на децата и обикновено се организира празнична програма в читалището.
[редактиране] Културни и природни забележителности
Популярен е язовирът на селото, който привлича множество рибари от София. Стара планина е близо и дава възможност за излети и гледка върху софийското поле.
[редактиране] Други
[редактиране] Кухня
Имамбаялдъ и тюрлю гювеч. Уникално ястие може да се нарече мраморския „Бричен поп“, ястието се приготвя след Коледа, слез коледното заколване на прасето и представлява пълнен свински далак изтърбушен под формата на чорап. Плънката на ястието се състои от ситно нарязан лук, дребни парченца месо от „закольо“ на прасето и стрити люти чушлета. Празничността на ястието се дължи и на рядкото му приготвяне, което шеговито се загатва и в името му. Очистващата зимна трапеза може да се съчетае и с "брусаница" - рядка чорба от зелев сок, праз и ориз.
