Ми-40

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Мил Ми-40

Предназначение
Предназначение:	транспортно-десантен и за поддръжка
Силова установка
Двигател (и):	2 x н. д.
Мощност:	2 x н. д.
Тактико-технически данни
Височина:	н.д.
Дължина:	н. д.
Ширина:	н. д.
Диаметър на нос. винт:	н. д.
Диаметър на опаш. винт:	н. д.
Максимална скорост:	314 км/ч.
Крайсерска скорост:	260 км/ч.
Тегло (празен):	12 000 кг.
Макс. полетна маса:	н.д.
Макс. боен товар:	н.д.
Макс. скороподемност:	н. д.
Далечина на полета:	н. д.
Далечина на полета (с доп. резервоари):	н. д.
Екипаж:	2 души
Въоръжение
Оръдие:	н. д.
Ракети:	н. д.

[редактиране] История

През 1983 г. в конструкторското бюро “Мил” започва работа по боен хеликоптер, предназначен за транспортиране на десантно отделение и едновременно с това снабден с мощно ракетно-оръдейно въоръжение. Новият модел е обозначен като Ми-40. Машината е руски еквивалент на американския боен хеликоптер UH-60 “Black Howk”.

Първият проект на мащината е готов през 1984 г., но поради финансови трудности работата временно е прекратена. В същото време съветските военни правят поръчка за разработване на базата на Ми-40 на нов хеликоптер по схемата NOTAR (No Tail Rotor) - система без рулеви винт. КБ “Мил” се завръща отново към проекта Ми-40 през 1992 г., когато финансирането на програмата е възобновено.

[редактиране] Тактико-технически характеристики

Хеликоптерът Ми-40 е изпълнен по класическата едновинтова схема с рулеви винт. Повечето възли и системи са заимствани от модела Ми-28. Основната разлика е в конструкцията на фюзелажа.

В предната част на корпуса е разполжена кабината на екипажа. Товарната кабина, с вместимост 8 десантчици, се намира в центъра на корпуса, точно зад пилотската кабина.

Шасито е триопорно, прибиращо се по време на полет, с предно носово колело.