Михаил Ломоносов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Михаил Василиевич Ломоносов (на руски: Михаи́л Васи́льевич Ломоно́сов) е руски учен, енциклопедист и поет, представител на класицизма.
Ломоносов е роден в село Денисовка (което по-късно се преименува на село Ломоносово) на 8 ноември 1711 г. (нов стил — 19 ноември 1711).
Той е професор по химия (1745) в Петербургската академия на науките, Шведската академия на науките (1760 година), почетен член на Болонската академия на науките (1746 година).
Открива закона за запазване на веществото при химически реакции, постулира закона за запазване на енергията (1748) и развива оригинални схващания за молекулярния строеж на веществата и за природата на топлината. Работи в областта на рудното дело, геологията, металургията, астрофизиката, метеорологията, изучава цветовете, преоткрива производството на много видове стъкло за мозайка, конструира метеорологични и оптични уреди. Занимава се с астрономия и пръв установява атмосфера на планетата Венера (1761 г.) За първи път Ломоносов при изследване на химични явления използва представи и методи на физиката и математиката, с което поставя основите на физикохимията. Изследва атмосферното електричество и го обяснява с конвекцията на въздушните маси (1753 г.)
Ломоносов играе голяма роля за развитието на научната мисъл, за свързването на теорията с практиката и издигането на руската народностна култура. Езиковата му реформа дава тласък за развитието на общонационалния латински език. Ломоносов поставя началото на научното изучаване на руския език. Пише патриотични трагедии, оди, сатири. Ломоносов се бори срещу реакцията и мракобесието на висшето духовенство. По негова инициатива е основан Московският университет през 1775 година.
Михаил Ломоносов умира на 4 април 1765 г. (нов стил — 15 април 1765).
