Малабо

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Малабо (произнасяно: ˈmæləboʊ) е столица на Екваториална Гвинея. Разположен е на северния бряг на остров Биоко (бивш Фернандо Поо) по ръба на потънал вулкан ^[1]. Населението на града нараства бързо и е около 100 000 души.

Съдържание 1 История 2 Климат 3 Откриване на петрол 4 Въздушен транспорт 5 Източници

[редактиране] История

През 1827 г. градът е открит от британците, които вземат под наем целия островот испанците по време на колониалния период. Пристанището е кръстено Порт Кларанс, използва се като морски пост в услията да се прекрати търговията с роби. Заселват се много наскоро освободени роби, още преди да се основе Сиера Леоне като колония за освободени роби. Макар че много от тях по-късно се преместват в Сиера Леоне, някой от техните наследници, наречени фернандинци (по старото име на остров Биоко), могат все още да бъдат открити в Малабо и околностите му, където образуват отделна етническа група, говореща собствен афропортугалски опростен диалект.

Когато островът е върнат под цялостен испански констрол, Малабо е преименовано на Санта Изабел. Предпочетен е за столица през 1969 г., като до този момент главен град на Екваториална Гвинея е град Бата, преименован е Малабо през 1973 г. като част от кампанията на президента Франсиско Масиас Нгуема за преименуване на европейските топонимически имена с „автентични“ африкански.

По време на неговия период на терор, Масиас Нгуема провежда почти геноцид над местното малцинство на етническите буби, които представкяват мнозинство на остров Биоко и довежда много от членовете на неговото собствено племе фанг в Малабо. В края на неговото управление, Екваториална Гвинея е наричана понякога „Аушвиц на Африка“, а голяма част от населението на съставляващо, съставляващо по онова време около 1/3 от населението на страната, го напуска. Малабо все още се възстановява от белезите от този период.

[редактиране] Климат

Със средногодишна температура от 25 °C (77 °F) и годишни валежи от 1 900 мм (75 инча), има едни от най-тежките климатични условия в големия Гвинейски залив ^[2].

[редактиране] Откриване на петрол

Малабо е значително засегнато от нарастналото сътрудничество на властта с петролната промишленост по време на управлението на президента Теодоро Обианг Нгуема Мбасого. Петролното производство достига до 360 000 барела дневно 2004, увеличеното производство води до двойно увеличаване на населението на столицата ^[3], но много малка част се инвестира в развитие на града.

[редактиране] Въздушен транспорт

Малабо има добри връзки по въздух, тъй като се обслужва от няколко превозвача, включващи Иберия, Суисеър, Спанеър, Еър Франс, КЛМ (KLM), Джетеър и Луфтханза, така също още няколко регионални авиолинии предлагат услугите си в района на страната и град Бата на в континетнатлната част на Екваториална Гвинея. Пътуването с тези международни превозвачи трябва предварително да бъде обмислено тъй като страната няма капацитет да прилага безценните авиостандарти и контрола на въздушния трафик е в страни от най-доброто.

[редактиране] Източници

1. ↑ Малабо в уеб изданието на енциклопедия Британика
2. ↑ Пак там
3. ↑ Екваториална Гвинея: Обианг със сигурна победа след като опозицията напусна изборнта кампания