Лютеница
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лютеницата е хранителен продукт, традиционен за българската кухня. Приготвя се от смлени, обикновено печени чушки. Те са основните ѝ съставки и придават характерния ѝ червен цвят. Лютеницата съдържа също мазнина (олио) и разнообразни подправки, като най-важни са кимионът, лютите чушки и чесънът, на които тя дължи пикантния си вкус, а и името си. В някои рецепти съдържа домати, картофи, патладжани или моркови.
Продуктите за лютеницата се изчистват, обелват, смилат в месомелачка и подправят, след което сместа се разпределя в буркани и се вари. Така приготвената в домашни условия консервирана лютеница може да се съхранява дълго време. Лютеница се произвежда и в индустриални условия, като обикновено е значително по-ситно смляна.
Лютеницата се яде намазана на филия хляб и поръсена с натрошено сирене, или като гарнитура към скара, картофи, ориз или сос за тестени изделия. С лютеница се прави традиционна българска салата с лук или смесена с варен боб.
Лютеница, произведена в България, се изнася в Балканските страни, Близкия Изток и Западна Европа.
