Кито Лоренц
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Кито Лоренц (на немски Kito Lorenc) е лужишки и немски писател, поет, драматург и преводач. Внук е на лужишкия писател и културен деец Якуб Лоренц-Залески, който го подтиква към творчество.
Съдържание |
[редактиране] Живот
Роден в отчасти асимилирано от немската среда семейство, Кито Лоренц научава горнолужишки език едва в гимназията в Котбус (луж. Хошебуз) през 1952-1956. От 1956 до 1961 г. следва славянска филология и педагогика в Лайпциг (луж. Липск). Единадесет години е асистент в Института по лужишка етнология в Бауцен (Будишин). По-късно работи като драматург на Лужишкия народен ансамбъл, няколко години е ръководител на Клуба на младите лужишки писатели. Член на ПЕН-центъра на ФРГ.
Поетът се установява да живее във Вуишке край Хохкирх, Саксония.
Пише стихотворения, разкази, детски приказки, филмови сценарии на лужишки и на немски език. Съставител е на много сборници с произведения на лужишките класици и на съвременни автори. Превежда славянски поети на немски.
[редактиране] Произведения
[редактиране] Автор
- „Нови времена — нови пиршества“ — стихотворения на горнолужишки („Nowe časy – nowe kwasy“, 1961, преиздадена през 1962)
- „Струга – картини от нашия край“ — стихотворения на горнолужишки и на немски(„Struga – wobrazy našeje krajiny“ – „Struga – Bilder einer Landschaft“, 1967)
- „Ключове и пътища“ — на горнолужишки („Kluče a puće“, 1971)
- „Прочистване на лъките“ — на немски („Flurbereinigung“, 1973, преиздадена 1988)
- Избрани стихотворения в поредицата „Лужишка поезия“ („Serbska poezija“, 1979, 1982)
- „Страна на думите“ — на немски („Wortland“, 1984)
- „Ти до мен“ — любовни стихотворения на горнолужишки („Ty porno mi“, 1988)
- „Срещу голямото плашило“ - стихотворения на немски („Gegen den grossen Popanz“, 1990)
- „Terra budissinensis“ — в съавторство с Рудолф Хартмец и Ханс Мирчин (Rudolf Hartmetz, Hans Mirtschin, Kito Lorenc „Terra budissinensis“, 1997)
- „В една красиво обрисувана неделя: Стихотворения за стихотворенията“ — на немски („An einem schönbemalten Sonntag: Gedichte zu Gedichten“, 2000)
- „Осемнадесет стихотворения от годините 1990–2002“ — на немски („Achtzehn Gedichte der Jahre 1990–2002“, 2002)
- „Незначителността на Берлин“ - на немски („Die Unerheblichket Berlins“, 2000–2002)
- „Листа като езици“ [1] — на немски („Zungenblätter“, 2002)
- „Неподходящи цветове“ — на горнолужишки и немски („kapsy-barby“ – „Fehlfarben“, 2004)
- „Лужишкото корабоплаване“ („Die wendische Schiffahrt“, 2004)
[редактиране] Съставител и редактор
- „Светлина, правда, свобода“ — антология на лужишката поезия („Swĕtło, prawda, swobodnosć“, 1963)
- Мина Виткойц „Пътищата на една журналистка“ — превод (Mina Witkojc „Po pućach časnikarki“, 1964)
- Хандрий Зейлер „Лужишки разкази“ — превод (Handrij Zejler „Serbske fabule“, 1966)
- „Магарето с галони“ — разкази от Хандрий Зейлер („Der betresste Esel“, Fabeln von Handrij Zejler, 1969, преиздадена 2004)
- Юрий Хежка „Страната от сънищата“ (Jurij Chĕžka „Die Erde aus dem Traum“, 2002)
[редактиране] Награди
- Литературна награда на лужишката академия'
- Домовина — 1962, 1968
- Награда на Министерството на културата на ГДР „Хайнрих Хайне“ — 1974
- Награда „Якуб Барт-Чишински“
- Награда „Хайнрих Ман“ — 1991
- Литературна награда „Кунстпрайз Берлин“ — 1991
- Награда за литературно творчество на немската фондация „Шилер“ — 1995
- Стипендия '„Херман Хесе“ — 1997
[редактиране] Външни препратки
- Поезия от Кито Лоренц, в превод на Венцеслав Константинов
