See also ebooksgratis.com: no banners, no cookies, totally FREE.

CLASSICISTRANIERI HOME PAGE - YOUTUBE CHANNEL
Privacy Policy Cookie Policy Terms and Conditions
Саксония — Уикипедия

Саксония

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Гражданско знаме

Служебно знаме

Герб

Герб на Саксония

Статистически данни
Столица: Дрезден
Площ: 18 413 км²
Население: 4 300 000 (2004)
Гъстота: 234/км²
уеб сайт: sachsen.de
ISO 3166-2: DE-SN
Политика
Министър-председател: Георг Милбрат (ХДС)
Управляваща партия: ХДС/СПД
Карта


Свободна държава Саксония (на немски: Freistaat Sachsen; лужишки: Swobodny Stata Sakska) е една от шестнадесетте федерални провинции на Германия. Намира се в източната част на страната и граничи с провинциите Бранденбург, Тюрингия, Бавария и Саксония-Анхалт. Също така с държавите Чехия и Полша.

Столица на Саксония е град Дрезден. Други по-големи градове са Лайпциг и Кемниц. Федералната провинция отново е образувана след Обединението на Германия през 1990 и заема приблизително земите на бившото Кралство Саксония (до 1918 година).

По време на ранното Средновековие, термина Саксония се е однасял за региона, който е заемал земите на днешните германски провинции Долна Саксония и Северен Рейн-Вестфалия. Саксонците мигрират там от земите на денешната провинция Шлезвиг-Холщайн между 250 и 500 година.

Саксония не може директно да се свързва с всички значения на етнонима саксонци. Саксонец не се отнася само за жител на Саксония има и англо-саксонци и трансилвански саксонци.

[редактиране] География

Саксония заема площ от 18 413 км² и има 4,3 млн. жители, граничи (от изток по посока на часовниковата стрелка) с Полша, Чехия и федералните провинции Бавария, Тюрингия, Саксония-Анхалт и Бранденбург. След 1989 населението на провинцията намалява като резултат на миграцията в бившата Западна Германия.

Главна артерия на Саксония е река Елба, която преминава от югоизток на северозапад. Друга важна река, западно от Елба, е река Мулде. Река Ниса пак формира полската граница. Дяловите на Източна Саксония са южните части на историския регион Лужица (Lausitz) и се нарича Горна Лужица. В този регион живее малцинството Лужишки сърби. Лужица е двуезичен регион.

[редактиране] Административно деление

Саксония е разделена на три региона: Кемниц, Дрезден и Лайпциг, които се делят на 22 окръга:

Административна карта на Саксония

  1. Анаберг (ANA)
  2. Ауе-Шварценберг (ASZ)
  3. Бауцен (BZ)
  4. Кемницер Ланд (GC)
  5. Делич (DZ)
  6. Дьобелн (DL)
  7. Фрайберг (FG)
  8. Каменц (KM)
  1. Лайпцигер Ланд (L)
  2. Льобау-Цитау (ZI)
  3. Майсен (MEI)
  4. Митлерер Ерцгебиргскрайс (MEK)
  5. Митвайда (MW)
  6. Мулденталкрайс (MTL)
  7. Нидершлезишер Оберлаузицкрайс (NOL)
  1. Риза-Гросенхайн (RG)
  2. Сексише Швайц (PIR), ридеста област
  3. Щолберг (STL)
  4. Торгау-Ошац (TO)
  5. Фотландкрайс (DW)
  6. Цвикауер Ланд (Z)

Има и седем самостоятелни града:

  1. Кемниц (C)
  2. Дрезден (DD)
  3. Гьорлиц (GR)
  4. Хойерсверда (HY)
  5. Лайпциг (L)
  6. Плауен (PL)
  7. Цвикау (Z)

[редактиране] Външни препратки


aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu -