Йоан дьо Бриен
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Йоан дьо Бриен (ок. 1148-1237), крал на Йерусалим и латински император-регент от Константинопол достига 60-годишна възраст, преди да запоне да играе важна роля в историята.
Той е втори син на Ерар II, граф на Бриен, в Шампан, и Агнес дьо Монфокон, графиня на Монбелиар. Нарочен първоначално за църквата, ти предпочита да стане рицар и за 40 години турнири и боеве си спечелва значителна репутация, когато през 1208 г. идват пратеници от Светата земя да молят Филип Август, крал на Франция да избере един от бароните си за съпруг на наследницата и властелин на Йерусалимското кралство. Филип избира Йоан дьо Бриен и обещава да го подпомага в новата му позиция. През 1210 г. Йоан се жени за наследницата Мария (дъщеря на Изабела Йерусалимска и Конрад Монфератски, приемайки титлата крал. През 1211 г. след няколко разхвърляни операции той сключва шестгодишно примирие с Малик-ел-Адил. През 1212 г. загубва жена си, която му оставя една дъщеря, Йоланда, наричана също Изабела. Скоро след това той се жени за принцеса Стефани, дъщеря на Лъв II Арменски.
В Петия кръстоносен поход (1218-1221) той е важна фигура, въпреки че легатът Пелагиус от Албано поема командването, като, настоявайки на настъпление от Дамиета въпреки предупрежденията на Йоан не приема изгодните условия на султана, докато не става прекалено късно. След неуспеха на кръстоносния поход крал Йоан се връща на Запад, за да намери помощ за своето кралство. През 1223 г. той се среща с папата Хонорий III и с императора Фридрих II във Ферентино, където, за да бъде по-здраво свързан със Светата земя, Фридрих е сгоден с дъщерята на Йоан Изабела, вече наследница на кралството. След срещата във Ферентино Йоан отива във Франция и Англия, но не среща разбиране. Оттам той пътува до Сантяго де Компостела, където крал Алфонсо IX Леонски му предлага ръката на една от дъщерите си и му обещава кралството си. Йоан пренебрегва най-голямата дъщеря на Алфонсо и наследница на трона заради една по-млада дъщеря, Беренгария Кастилска. След посещение в Германия той се връща в Рим (1225 г.) Там той получава искане от Фридрих II (който вече е женен за Изабела) да се откаже от титлата и позицията си на крал, които, както твърди Фридрих, са преминали към него заедно с наследницата на кралството. Йоан вече е седемдесетгодишен „крал в изгнание“, но все още е достатъчно здрав, за да си отмъсти на Фридрих като предвожда папските войски, които атакуват южна Италия в отсъствие на императора, който е на Шести кръстоносен поход (1228-1229).
През 1229 г. Джон, вече осемдесетгодишен, е поканен от бароните на Латинската империя в Константинопол да стане император-регент с уговорката, че Балдуин II ще се ожени за втората му дъщеря и ще го наследи. Той управлява в Константинопол в продължение на девет години и през 1235 с малко войска той отблуска голяма обсада на града от Йоан III Дука Ватаци, император на Никея и Иван Асен II от България.
След този последен боен подвиг, който вероятно е преувеличен от латинските летописци, които го сравняват с Хектор и Макавеите, Йоан умира като франицскански монах. Паладин на възраст, донякъде привързан към жена си и винаги без грош, той е типичен странстващ рицар, който в скитанията си обикаля цяла Европа и успешно се изкачва на троновете на Йерусалим и Константинопол.
Йоан дьо Бриен се жени три пъти. От първата си жена, Мария Монфератска, той има едно дете, Йоланда, по-къснао кралица на Йерусалим. Има едно дете и от втората си жена, Стефани Арменска, син, назован за наследник на Армения, но починал като дете. От третата си жена, Беренгария Катсилска, има четири деца:
- Мария дьо Бриен (1225-1275), която се жени за император Балдуин II.
- Алфонс дьо Бриен (c.1228-1270), който се жени за Мария д'Исудон, графиня на О и става граф на О и също Велик шамбелан на Франция.
- Йоан II дьо Бриен (c.1230-1273), който през 1258 г. става Велик Butler на Франция.
- Луи Акърски (c.1235-1263), който се жени за Агнес дьо Бомон и става виконт на Бомон.
