Йоан Кукузел
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Йоан Кукузел е най - значителният средновековен български светец, църковен певец и композитор(13 - 14в.)Въпреки кратките данни за него се предполага че е бил с български произход.Композитор,теоретик и реформатор на византийското нотно писмо.Надарен с прекрасен глас са го наричали Ангелогласният.
Получава своето образование в дворцовото певческо училище в Константинопол,Византия. След това отива в Света гора, където живее до края на дните си. От времето на пребиваването му в Константинопол идва и неговото име — "Кукузел". В младежките си години като го попитали какво е ял, той отговорил "кукия ке зелия" (на гръцки:κουκιά καί ζέλια), опитвайки се да каже на гръцки "боб със зеле".Обновява византийската музика български интонации.Осъществява две реформи-въвежда многогласието и усъвършенства старото невменно нотно писмо.
Сведения за неговия живот се черпят от житието му, съставено в края на 14 век. Препис от него се съхранява в Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" в София.
Известните негови композиции са 90. Най-известната му творба е "Полиелей на българката" и е посветена на майка му.
Канонизиран е за светец. Българската православна църква го почита на 1 октомври.
