Зелена водна жаба
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Зелена водна жаба .svg/18px-Flag_of_Bulgaria_(bordered).svg.png){kind=small} |
|||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 Зелена водна жаба (Rana kl. esculenta)
|
|||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||
| Rana kl. esculenta L., 1758 |
Зелената водна жаба (Rana kl. esculenta) е естествен хибрид (клептон) на голямата водна жаба (R. ridibunda) и жабата на Лесона (R. lessonae), като в миналото е смятана за самостоятелен вид. Среща се в голяма част от Европа, включително и в България.
Жабешките бутчета на зелената водна жаба се използват за храна, най-вече във Франция. Женските са дълги 5 до 9 cm, а мъжките - 6 до 11 cm. Мъжките имат бели или бяло-розови резонаторни мехури.
Съдържание |
[редактиране] Разпространение и биотоп
Зелената водна жаба е разпространена в Западна, Централна и Източна Европа от Пиренеите до Урал. Изкуствено е пренесена в Англия.
В България се среща само на разстояние до 4-5 km от река Дунав, като е регистрирана за пръв път през 1966. В блатото Сребърна е сравнително многобройна, като почти достига числеността на голямата водна жаба.
Зелената водна жаба обитава главно затревени локви в близост до по-големи водоеми.
[редактиране] Начин на живот и хранене
Зелената водна жаба може да бъде активна както през деня, така и през нощта, в зависимост от температурата и влажността на въздуха. В дъждовни нощи може да се отдалечи на стотици метри от обитавания водоем. Зимата прекарва на сушата в дупки, изкопани от нея или от гризачи.
Зелената водна жаба се храни с членестоноги, мекотели, червеи. Храната си улавя най-често на сушата.
[редактиране] Произход и размножаване
Макар и хибридна форма на жабата на Лесона и голямата водна жаба, зелената водна жаба е способна да се размножава самостоятелно. По време на ледниковия период популацията на общия прародител на тези два вида е разделена на две части. Те се развиват в самостоятелни видове, но остават достатъчно близки генетично, за да създават фертилни хибриди.
Въпреки това потомството на двойка зелени водни жаби често е изродено, така че чиста популация от този вид не би могла да оцелее. В природата женските зелени водни жаби обикновено се чифтосват с мъжки от един от двата родителски вида, а мъжките остават без потомство.
Зелената водна жаба снася между средата на април и средата на май в застояли водоеми по няколко хиляди яйца, събрани на няколко купчини, които няколко дни по-късно изплуват на повърхността. Метаморфозата започва 70-100 дни след снасянето на яйцата.
[редактиране] Допълнителни сведения
Зелената водна жаба е защитена от Приложение III на Бернската конвенция и от Приложение IV на Закона за биологичното разнообразие.
[редактиране] Източници
- Бешков, Владимир; Кръстьо Нанев (2002). „Земноводни и влечуги в България“. Пенсофт. ISBN 978-954-642-147-0.
- „Edible frog“, статия в Уикипедия на английски от 4 януари 2006.
[редактиране] Външни препратки
- Зелената водна жаба в ITIS
- Зелената водна жаба на http://www.herpetology.hit.bg
 |
Земноводните в България |  |
|---|---|---|
|
Голяма водна жаба • Горска жаба • Гръцка жаба • Дървесница • Жълтокоремна бумка • Зелена водна жаба • Зелена крастава жаба • Кафява крастава жаба • Обикновена чесновница • Планинска жаба • Сирийска чесновница • Червенокоремна бумка |
||
