Кафява крастава жаба
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кафява крастава жаба .svg/18px-Flag_of_Bulgaria_(bordered).svg.png){kind=small} |
|||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 Кафява крастава жаба (Bufo bufo)
|
|||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||
| Подвидове: | |||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||
Кафявата крастава жаба (Bufo bufo, L., 1758), наричана също Голяма крастава жаба, е едро земноводно, срещащо се и в България. На дължина достига 18 cm, като женските са много по-едри от мъжките. Оцветена е в тъмнокафяво до тъмнозелено и е покрита с характерните за рода Крастави жаби (Bufo) "брадавици".
Съдържание |
[редактиране] Разпространение
Кафявата крастава жаба се среща в Европа (с изключение на Ирландия и северните части на Скандинавския полуостров), Северозападна Африка и в Азия, достигайки на изток почти до езерото Байкал. Обитава най-разнообразен тип влажни, но не мочурливи, местности.
В България кафявата крастава жаба се среща в цялата страна до надморска височина от 1300 m, но е намирана в Пирин на височина от 1960 m. В някои равнинни райони с интензивно земеделие не е регистрирана. В по-голямата част от страната се среща подвидът B. b. bufo, а в Странджа и по Южното Черноморие - B. b. spinosus. Той е по-едър, с по-суха кожа и заострени брадавици в предната част.
[редактиране] Начин на живот и хранене
Кафявата крастава жаба се храни с дребни насекоми, червеи, паякообразни, охлюви. По-едрите екземпляри могат да изядат и някои видове дребни змии, гущери и гризачи, които поглъщат живи. Обикновено ловува през нощта и е най-активна при влажно време.
Живее на сушата, но в близост до водоемите, които използва за размножаване. Денят прекарва закопана в рохка земя, скрита сред влажна шума или на някое друго подходящо място, а нощем излиза да ловува. Когато е нападната от хищник или обезпокоена, отделя от кожата си отровния и неприятен на вкус секрет буфагин, който е достатъчно силен за да спре повечето неприятели, макар че някои хищници, например таралежите, са устойчиви към нея.
[редактиране] Размножаване
В популациите на кафявата крастава жаба мъжките са 3-4 пъти по-многобройни. Размножителният период настъпва между март и май. Тогава женските снасят хайвера си в различни плитки водни басейни (вирове, блата, речни разливи). Те се стремят да направят това във водоема, в който са родени. Яйцата са разположени в прозрачни шнурове, достигащи дължина до 7 m, които копулиращата двойка прикрепва към подводната растителност. Малките метаморфозират от юни до октомври. Поповите лъжички на краставите жаби с по-голяма и закръглена глава и по-къса опашка от тези на водните жаби.
[редактиране] Допълнителни сведения
На територията на България е рядък вид, защитен от закона.
[редактиране] Източници
- Бешков, Владимир; Кръстьо Нанев (2002). „Земноводни и влечуги в България“. Пенсофт. ISBN 978-954-642-147-0.
- „Common Toad“, статия в Уикипедия на английски от 27 декември 2005.
[редактиране] Външни препратки
 |
Земноводните в България |  |
|---|---|---|
|
Голяма водна жаба • Горска жаба • Гръцка жаба • Дървесница • Жълтокоремна бумка • Зелена водна жаба • Зелена крастава жаба • Кафява крастава жаба • Обикновена чесновница • Планинска жаба • Сирийска чесновница • Червенокоремна бумка |
||
