Ерик Ериксън

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Ерик Ериксън немски прихолог и психоаналитик

Роден:	15 юни 1902 Франкфурт на Майн, Германия
Починал:	12 май 1994 Харуич, Масачузетс, САЩ

Ерик Ериксън (на немски: Erik Homburger Erikson) е немски психолог и психоаналитик от еврейски произход, известен с теорията си за социалното развитие на човешките същества.

[редактиране] Теория

Теорията му обяснява различните процеси по време на развитието на човешката психика.

Първият период е наречен младенчество и приключва около дванадесетмесечна възраст. Дали нуждите на детето ще бъдат удовлетворявани винаги и навреме (да бъде нахранено, приспано или подсушено) предопределя дали възрастният индивид ще бъде оптимист, песимист или реалист, защото периодът е от изключителна важност за изграждане на доверие.

Яслената възраст (от 1 до 3 години) е период, в който детето трябва да се научи да бъде сравнително самостоятелно. Ако не успее, то трябва да преглътне унижението и срама.

Третият период продължава приблизително до шестата година на детето. Ако то успее да се справи с игрите и заниманията в детската градина или у дома и да бъде достатъчно инициативно, детето ще е преминало през етапа успешно. В противен случай ще се чувства непълноценно.

Същата е задачата му и през ,училищната възраст (до 12 години), когато то трябва да се научи на труд.

Юношеството е ключовият период в теорията на Ериксън. То продължава от тринадесетата до деветнадесетата година от живота на човека. В този период младият индивид търси себе си, опитва се да определи кой е, да се разграничи от другите и да се възприеме като отделен, уникален индивид. Важен елемент от този експеримент е юношеската любов. Ако юношата не успее да опознае себе си, той се губи в другите (дифузия).

Ранната зрялост Ериксън нарича периода между двадесетата и четиридесетата година от живота на човека. Това е период, в който основната задача е намирането на партньор или спътник в живота. Въпросът, който трябва да бъде решен, е дали човек ще успее да постигне интимност с друг индивид или ще остане в изолация.

Зрелостта също продължава двадесет години (40-60 г.). Това е времето, в което човек вече е създал семейство и сега на него се пада отговорността да отгледа следващото поколение.

Последният етап според теорията на немския психолог е старостта (след шестдесетата година). Тогава човек вече е изпълнил своята задача и гледа смъртта право в очите. Въпросът е дали ще успее да погледне назад към живота си и ще бъде доволен от постигнатото или ще намери за какво да съжалява. Ако не успее да стигне до мъдростта за преходността на живота, човек се отчайва. В този период човек би трябвало да престане да се страхува от смъртта, той просто я приема.