Ел Ниньо
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ел Ниньо (El Niño) и Ла Ниня (La Niña) са влиятелни температурни колебания в тропическата част на Тихия океан. Те са основен белег на глобалния феномен ЕНЮК (Ел Ниньо-Южно колебание). Въздействието им върху климата в южното полукълбо е чувствително. Ролята им за глобалното затопляне или застудяване все още се проучва, като не е постигнато съгласие за нея.
Първите хора, които говорят за Ел Ниньо, са рибарите около брега на Южна Америка (Перу и Еквадор), които го свързват с необичайно топлата вода в Тихия океан. Ел Ниньо е затоплянето на водата на повърхността в източноекваториалната част на Тихия океан, като това явление няма точна честота — тя варира между 2 до 7 години, като трае около 1–2 години. Южните ветрове по западното крайбрежие на Южна Америка допринасят за появата на студена и богата на хранителна вещества вода, която издържа големи рибни стада. Малко преди края на всяка календарна година идва топло течение с тропическа и бедна на хранителни вещества вода, което измества студената вода на Перуанското течение.
Тъй като това се случва по Коледа, явлението е наречено Ел Ниньо (на испански „момченце“, което се свързва с Младенеца Исус). Повечето пъти затоплянето трае едва няколко седмици или месец, след което времето възвръща своето изходно състояние и риболовът се стабилизира. Когато Ел Ниньо има по-голяма продължителност (месеци) обаче, затоплянето на океана е по-драстично и икономическите последици могат да се окажат катастрофални.
Въздействието, което Ел Ниньо оказва върху времето, зависи от географското положение, сезона и отделния случай. Типично за зимите е да са по-топли от обикновено в северните щати от Средния запад в САЩ, докато в Централна и Южна Калифорния, както и в югоизточните щати, са по-топли от обичайното. Тихоокеанските северозападни щати, от друга страна, са по-сухи по време на Ел Ниньо.
За разлика от Ел Ниньо, по време на Ла Ниня щатите в Средния запад са по-сухи от обикновено. Често Ел Ниньо се свързва със сухи и горещи лета в части на Южна Америка и Европа, въпреки че западното крайбрежие на Южна и Централна Америка могат да бъдат много по-топли от обичайното. Често има засушаване в Австралия и Африка.
Скорошни прояви на Ел Ниньо се наблюдаваха през 1986–87, 1991–92, 1993, 1994 и 1997–98. Последният Ел Ниньо през 1997–1998 беше особено силен, а периодът 1990–94 е необичаен, тъй като рядко се случва този феномен да се прояви толкова често за кратък период от време. Ла Ниня често ходи след Ел Ниньо и имаше силна проява през 1988–89 и слаба през 1995–96.