Елхово
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Елхово.
Елхово (старо наименование: Къзъл Агач) е град в Югоизточна България. Той се намира в Област Ямбол и е втори по големина в областта след Ямбол. Градът е административен център на община Елхово.
| Елхово | |||
|---|---|---|---|
|
|
|||
| Данни * | |||
| Население: | 11 663 [1] | ||
| Надм. височина: | 106 m | ||
| Пощ. код: | 8700 | ||
| Тел. код: | 0478 | ||
| МПС код: | У (Я) | ||
| Администрация | |||
| Област: | Ямбол | ||
| Община: - кмет |
Елхово Петър Киров |
||
|
|||
| промяна на тази таблица | |||
Съдържание |
[редактиране] География
Град Елхово е разположен на левия бряг на река Тунджа в югоизточната част на Тракийската низина между Странджа и Сакар.На 38 км от град Ямбол и 27 км от град Тополовград.Селищна система Елхово се намира в югоизточната част на Ямболска област. Обхваща част от низинно-хълмистата и нископланинска Тунджанска област – район на средното поречие на р. Тунджа, и част от Дервентските възвишения.
Централно място заема Елховското поле. Неговата равна повърхнина се простира от двете страни на протичащата от север р. Тунджа. Надморската височина е 100 - 150 м. В периферните си части полето постепенно преминава в полегатите склонове на Манастирските и Дервентските възвишения.
Равнинният релеф в северната част постепенно преминава в нископланински - тук се включва част от Дервентските възвишения, които в географския си облик имат много общи черти със Странджа. Условна граница между тях е плоската седловина, от която води началото си р. Поповска. По гърбището им минава държавната граница с Турция. Надморската височина на включената в селищната система част от Дервентските възвишения достига до 450 м. От северните им склонове събират водите си десните притоци на р. Тунджа – р. Поповска и р. Араплийска.
Дълбочината на разчлененост на релефа на района е много малка, а почвената ерозия е слабо изразена.
Река Тунджа пресича нископланинската верига в южната част, като разделя Дервентските възвишения от Сакар. Между тях реката образува дълъг пролом. Стръмните долини и многобройните извивки го превръщат в живописен и привлекателен край.
Mинерални ресурси
Върху територията на селищна система Елхово са разпространени южнобългарски гранит, триаски пясъчници, доломити и варовици, песъчливо-глинести скали, палеогенски гранити. Находищата на минерални и енергийни ресурси, попадащи на територията на община Елхово, са в два района. Устремското рудно поле обхваща югозападната част от общината, в която са съсредоточени основните количества запаси от оловно-цинкови руди и попътни компоненти в тях. Това находище се експлоатира чрез рудник “Лесово”, който е закрит през 1995 г. Елховското лигнитно находище обхваща територии по поречието на река Тунджа. Доказаните запаси се изчисляват на около 600 млн. т с ниска калоричност и високо съдържание на сяра. Прогнозни запаси от медни руди се съдържат в находище Лалково, което не е разработено. На територията на общината има запаси от барит (Дервентските възвишения) и строителни материали – сиенит, гранит, андезит, чакъли, пясък. Единствената регистрирана кариера е при с. Гранитово, където се добива гранит за настилки и облицовки.
Почви
Почвите на територията на общината са разнообразни - смолници, канелени горски и жълтоземни, разпространени единствено в тази физикогеографска област. В ниската част на района край реките са разпространени алувиално-ливадните почви и чернозем-смолниците, които притежават редица качества, предпоставка за високоефективно плодородие.
Водните запаси се съдържат в преминаващите реки, изградените язовири, в карстови извори и водоносни хоризонти на плиоцена. В хидрогеоложко отношение територията на общината се отводнява от р. Тунджа и притоците ѝ - р. Поповска и р. Араплийска. Поливните площи на територията на общината възлизат на 50 712 дка. Пълноводието на р. Тунджа се формира през декември-януари, а маловодието - през август-октомври
Горският фонд е 314 019 дка. Дървесни видове: иглолистни - черен бор, атласки кедър широколистни - червен дъб, летен дъб, благун, цер, бряст, акация, айланд, орех, топола, чинар, липа и др.
[редактиране] Климат
Община Елхово попада в обсега на две климатични области – Севернотунджанската (преходноконтинентална) и Сакаро-Странджанската (преходносредиземноморска, с мека зима, топла пролет и сухо и горещо лято). Северната част на района се отличава с преходноконтинентален климат. Тези особености са отражение на низинно-хълмистия характер на релефа. Температура Средната януарска температура е около 0оС, средната юлска температура - около 23оС, а средната годишна температура - 11-13оС. Валежи
По сезони валежите се разпределят почти равномерно с минимум през зимата – 130 мл, и максимум през есента – 140 мл. Годишната сума на валежите е от 500 до 750 мм/кв. м. Главният минимум е през август, вторичният - през март, главният максимум е през юни, вторичният - през ноември–декември. Ветрове Липсата на високи оградни планини и близостта на морето обуславят североизточни ветрове. Средната годишна скорост на вятъра е 3.3 м/сек. С големи скорости се характеризира южният вятър, който духа по долината на р. Тунджа. В началото на пролетта този вятър се проявява на буйни топли вълни. През пролетта и есента, когато ветровете са носители на черноморски въздух, често се образуват мъгли и ниска облачност. Средният брой на мъгливите дни е 71, като максималният брой е през януари - 20, а минималният е през септември - 4 дни.
[редактиране] История
Елхово е град, разположен в поречието на Долна Тунджа.
Благоприятните природни условия обусловили появата на човешки живот още през неолита (6000-4000 г. пр. Хр.) . За това свидетелстват откритите каменни и медни оръдия на труда и работената на ръка керамика, украсена с врязани орнаменти.
Бронзовата епоха е представена от културата на траките. Запазили са се останки от тракийски крепости, селища, надгробни могили. Сред откритите в тях предмети преобладават фрагментите от битова керамика, оръжия и оръдия на труда, оброчни плочки с изображения на Тракийския конник. От траките са останали и интересните по своя градеж мегалитни гробници, наречени долмени. Именно траките създават първото селище в близост до днешния град, известно под името Орудица.
През 72 г. пр. Хр. този район попада под властта на римляните. Те укрепили селището и го нарекли Орудица ад бургум - пътна станция между Кабиле и Адрианопол. От времето на римското господство са останали твърде много следи от материалната култура, най-вече фрагменти от строителна и битова керамика, монети, бронзова пластика.
През ранното средновековие градът е известен с името Йоаница. През VII век на Балканския полуостров трайно се заселват славяните. В техния изговор името на града зазвучава като Яница.
По времето на хан Крум (802-814 г.) Елховският край е включен в пределите на създадената през 681 г. славянобългарска държава. За това свидетелства прочутият Хамбарлийски надпис, намерен в околностите на днешното с. Маломирово.
През 1373 г. градът е завладян от войските на Тимурташ бей. С това събитие започва най-тежкият период в историческото развитие на Елхово - периодът на петвековното османско владичество.
През епохата на Възраждането Елховският край дава своя скромен принос в борбите за нова българска просвета, самостоятелна църква и национално освобождение. През 1833 г. в града е открито първото училище, а през пролетта на 1874 г. елховци изгонват омразния гръцки владика Дионисий. На мястото на малкото параклисче, полувградено в земята, започва строителство на нова трикорабна църква, завършено през 1877/1878 г.
Съпротивата против турските поробители първоначално намира израз в хайдушкото движение, като особено популярни тук са Индже войвода и Кара Колю. Началото на организирано революционно движение се поставя през 1872 г., когато се създава таен революционен комитет начело с терзията Дженко Димитров. Давайки много свидни жертви, градът посреща своето освобождение на 21 януари 1878 г.
Годините в края на XIX и началото на XX в. са белязани от борбите на българския народ за осъществяване на своя национален идеал - свободна и обединена България. Войниците от Елховския край се сражават храбро по бойните полета и много от тях загиват с името на България на уста. Във войните от 1912 до 1918 г. градът дава 103 убити.
В следващите години Елхово постепенно укрепва като административен и стопански център. С Указ № 86 от 18 март 1925 г. турското му название Казълагач е заменено с българското име Елхово и юридически е оформен фактическият му статут на селище от градски тип.
През 40-те години на XX в. историческото развитие на Елхово навлиза в нов етап. На 10 септември 1944 г. тук е установена власт на Отечествения фронт и веднага започва активна подготовка за участие в Отечествената война. 16 са загиналите от Елхово във войната, над 100 от цялата община.
През втората половина на XX в. градът постепенно коренно променя своя облик, утвърждавайки се като водещ административен и стопански център.
Градът съществува от времето на траките под името Орудица. Римляните са го наричали Орудица ад Бургум а славяните Йоаница и Яница. През османско владичество последователно е носел имената Янидшали, Енидже Казълагач и Казълагач. Името Елхово произтича от времето преди Освобождението. Турската потеря преследвала известен хайдутин, който се укрил в града качен на върха на едно елхово дръвче - от там и идва името Елхово. До септември 2001 г. в града е разположен 12 мотострелкови полк ( създаден през 1885 г. като 11 Сливенска дружина), от състава на 7 мотострелкова дивизя.
[редактиране] Население
Община Елхово обединява 22 населени места – 1 град и 21 села, разпределени в 11 кметства. Кметствата са селата: Гранитово, Малък манастир, Бояново, Мелница, Лесово, Изгрев, Пчела, Маломирово, Кирилово, Раздел и Жребино. Населението на гр. Елхово е 13 365 души, а селата в зависимост от броя на населението си могат да бъдат разделени на няколко групи :
· до 100 жители - 4 села;
· до 200 жители - 5 села;
· от 200 до 500 жители - 6 села;
· над 500 жители - 6 села.
Почти всички хора, живеещи на село, са постоянно пребиваващи там. Това се обуславя от възможността за развитие на частната инициатива. Намалява броят на жителите, които пътуват за работа до друго населено място. През лятото все повече хора, живеещи посттоянно в по-големите градове (Елхово, Ямбол, Бургас и др.), пребивават в селата.
По териториална близост на населените места се обособяват четири групи:
· На север от гр. Елхово – 5 села: Кирилово, Бояново, Жребино, Стройно, Борисово.
· На запад от гр. Елхово – 4 села: Изгрев, Пчела, Трънково, Малък манастир.
· На югоизток от гр. Елхово – 6 села: Добрич, Маломирово, Чернозем, Лалково, Славейково, Раздел.
· На юг от гр. Елхово – 6 села: Гранитово, Мелница, Вълча поляна, Малко Кирилово, Голям Дервент, Лесово.
[редактиране] Религии
Основна религия: източно-православно християнство. В града има православен храм-черквата "Свети Димитър Солунски" . Град Елхово и цялата Елховска община е част от Тополовградското архиерейско наместничество ,което пък от своя страна е в рамките на Сливенската Митрополия .
[редактиране] Политика
Кметове на Елхово (1878 - 2007)
ДИМИТЪР ТАБАКОВ
на окръг Къзъл-агач до 21 юли 1878 г.
При Временното руско управление в България, Одринският административен съвет назначава за Председател на Временния окръжен съвет на окръг Къзъл-агач Димитър Табаков, който изпълнява тази длъжност до 21.VІІ.1978 г. , когато я предава на Атанас Илиев.
Цялата му администрация се състои от 1 чауш / полицай / и писаря В. Лолов. Опитва се да въдвори що-годе някакъв административен ред и да намали върлуващото разбойничество в пограничния район.
поручик АЛЕКСАНДЪР МАСЛОВ
Окръжен началник на окръг Къзъл-агач
от юли 1878 г. до 9 ноември 1878 г.
В средата на юли 1878 г. в Елхово е назначен нов Окръжен началник - поручик Маслов.
Александър Маслов е руски офицер от 1-ва Туркестанска артилерийска бригада. Изпълнява длъжността Окръжен началник на окръг Казъл-Агач в състава на Сливенска губерния до 9.ХІ.1878 г., когато е преместен за окръжен началник на Новозаторски окръг.
АТАНАС ИЛИЕВ Председател на Окръжен съвет на окръг Къзъл-агач
от 21 юли 1878 г. до 9 ноември 1878 г.
Окръжен и Околийски началник на окръг и околия Къзъл-агач от 9 ноември 1878 г. до 31 май 1879 г.
В средата на юли 1878 г. заедно с поручик Александър Маслов, в Къзъл-агач пристига и новоназначения Председател на Окръжен съвет- Къзъл-агач, българина Атанас Илиев. Роден е на 2 февруари 1852 г. в гр. Стара Загора - учител, общественик, фолклорист, действителен член на БАН от 1900 г. Завършва гимназия в гр. Табор в Чехия през 1871 г., и славянска филология в Прага през 1974 г. Учител е в Стара Загора 1874-1875 г., в Горна Оряховица 1878 г. и София 1888-1892 г. Директор на Девическата гимназия в Стара Загора 1892-1900 г., 1903-1905 г. Председател на Окръжен съвет Елхово от 21 юли 1878 г. до 9 ноември 1878 г. и Околийски началник на Елхово от 9 ноември 1878 г., до 31 май 1879 г.Окръжен управител на Стара Загора 1884 -1885 г., Шумен 1885 -1886 г., Началник на училищния отдел при Българската екзархия в Цариград 1900-1903 г. Атанас Илиев е депутат в V-то ВНС 1911 г. Награден от Временното руско управление със Сребърен медал “ЗА УСЪРДИЕ”, за носене на гърди на Станиславска лента. Умира на 12 февруари 1927 г. в гр. Стара Загора
чНа 21.VІІ.1878 г. Атанас Илиев приема длъжността Председател на Окръжен съвет на окръг Къзъл-агач от Димитър Табаков.
По това време Окръжният съвет е единствената управленска и административна структура. В това си качество, заедно с Окръжния началник поручик Маслов управляват окръга, състоящ се от 160 села
ЖЕЛЯЗКО ПЕТКОВ Околийски началник на околия Къзъл-агач от 4 юни 1879 г. Желязко Петков е роден в Стара Загора през 1845г. в патриотично занаятчийско семейство. На 4. VІ. 1879 г. на мястото на Атанас Илиев, за Околийски началник на Къзъл-агаческа околия е назначен Желязко Петков Жетварски. Роден е през 1840 г. в с. Карпосча, Старозагорско. През 1878 г. участва в боевете на Шипка като опълченец. От май 1878 г. до юни 1879 г. е Председател на Административния окръжен съвет - Стара Загора, а от 4.VІ.1879 г. е Околийски началник на Казъл-агаческа околия .
Умира на 30.VІІ.1913 г.
СТОЯН КЪНЕВ Кмет на Къзъл-агач от 1880 г. и от 1887 г. до 1889 г. Стоян Кънев е кмет на Къзъл-агач 2 мандата. Учредител е на Земеделската банка в Елхово- през 1880 г. По време на втория му мандат, до към края на 1889 г. помощник кмет е Димитър Добрев.
КОСТАДИН ДОНЧЕВ Кмет на Къзъл-агач от 1883 г. до 1884 г. През 1883 и 1884 г. кмет на Къзъл-агач е Костадин Дончев. Учител от преди Освобождението на България, известен сред населението като “Стария даскал”. Един от основателите на Революционния комитет в Къзъл-агач през 1871 г., вероятно с личното участие на Васил Левски.
ВАСИЛ МАРКОВ Кмет на Къзъл-агач от 1885 г. до 1886 г. Председател на Тричленна комисия на Къзъл-агач от 25 май 1910 г. до10 юли 1910 г. Васил Марков се заселва се в Къзъл-агач след Осбождението. Завършил е Робер-колеж в Цариград. Бил е Околийски началник на Къзъл–агач. Член е на Народно-либералната партия /Стамболовистката партия/ и касиер на същата в околията. Един от основателите на Къзъл-агаческата Популярна банка, кооперативно дружество за кредит и спестовност - 15 август 1911 г.
ЖЕЛЯЗКО БАХЧЕВАНОВ Кмет на Къзъл-агач 1892 г. Няма данни за биографията и дейността му като кмет .
ИВАН ЖЕЛЯЗКОВ Кмет на Къзъл-агач от 1892 г. до 1893 г. от 23 ноември 1902 г. до 19 декември 1906 г. Иван Желязков е кмет на Къзъл-агач 2 мандата. По време на първия му мандат, през 1892 г. с доброволен труд на населението, общински средства и помощ от държавата е завършена сграда за училище: двуетажна с 12 класни стаи и 4 кабинета . През втория му мандат /1906 г./ в Къзъл-агач започва да излиза в-к “Забравен край “, 4 пъти в месеца-вестник за стопанство, икономика и книжнина. Прекратява съществуването си през 1907 г
ДИНКО КАСЪРОВ Кмет на Къзъл-агач от 1894 г. до 17 януари 1897 г.
Динко Касъров е бил е учител в Къзъл-агач около1883 г
От 1894 г.е кмет на Къзъл-агач, като кметува до 17 януари 1897 г. След това е помощник кмет.
СТОЯН ЯЛАМОВ Кмет на Къзъл-агач от 18 януари 1897 г. до 16 октомври 1898 г. от 2 март 1914 г. до 11 април 1915 г. от 30 юли 1918 г. до 7 февруари 1919 г. Стоян Д. Яламов е кмет на Къзъл-агач 3 мандата и Помощник-кмет през 1906 -1907 г. Той е един от основателите на Къзъл-агач ката Популярна банка - дружество за кредит и спестовност (15 август 1911 г.). През 1914 г. е създадено Културно-благотворително дружество “Тракия” в Елхово. Починал на 18.10.1937 г.
ГЕОРГИ СТОЯНОВ Кмет на Къзъл-агач от 17 октомври 1898 г. до 1899 г. от 10 ноември 1901 г. до 13 ноември 1902 г. Няма биографични данни и сведения за дейността му като кмет.
МИНЧО ЯНЧЕВ Кмет на Къзъл-агач от януари 1900 г. до 10 ноември 1901 г. По време на неговия мандат - във връзка с предстоящото ново административно деление на страната, делегация от Къзъл-агач заминава за София. Обходени са всички министри, водачите на различни политически партии и голям брой народни представители. В резултат на активната политика на населението , ръководството на Къзъл-агач и Народното събрание с 90 срещу 15 гласа решава Къзъл–агач да остане център на новата околия, а съседната Каваклийска околия е закрита.
ЖЕЛЬО МИХОВ Кмет на Къзъл-агач от 20 декември 1906 г. до 31 декември1907 г. Председател на Тричленна комисия на Къзъл-агач от 13 април 1923 г. до 10 юни 1923 г. Занимава се със земеделие. Регистриран е като виден земеделски производител в Българския алманах за 1911 г. Няколко мандата е и общински съветник. Той е един от основателите и член на Контролния съвет на Популярната банка – кооперативно дружество за кредит и спестовност ( 25 март 1911 г.)
ДИМИТЪР Ив. ПОПОВ Кмет на Къзъл-агач от 4 април 1908 г. до 24 май 1910 г. По време на мандата му за първи път към читалище “Развитие “ е образувана театрална трупа .
Създадено е дружество за културно и икономическо повдигане на Елхово под името “Яница” , един от учредителите е Кръстю М. Върбанов.
ИВАН ПЕЕВ Кмет на Къзъл-агач от 10 юли 1910 г. до 11 декември 1913 г. Избран за кмет от Общинския съвет с Протокол № 48 от 10.VІІ.1910. Кметува до 11 декември 1913 г.
през 1912 г. започва да излиза в-к “Пробуждане” – вестник за икономическо и културно повдигане на Къзъл-агач и района.
През есента на 1912 г. започва Балканската война. Къзъл-агач е изходна точка за офанзивата на българските войски срещу Одрин.
ЖЕЛЯЗКО КАРАКОЛЕВ Кмет на Къзъл-агач от 12 декември 1913 до 1 март 1914 г. На 12 декември Общинският съвет избира за кмет Желязко Дженков Караколев, който кметува до 1 март 1914 г.
РУСИ ПАНЕВ Кмет на Къзъл-агач от 18 април 1915 г. до 22 юли 1918 г. Руси Панев Яръмов е роден през 1880 г.в гр. Ямбол, починал през 1943 г в гр. Елхово. Със Заповед № 332 от 22 юли 1918 г. на Министъра на вътрешните работи, Руси Панев е уволнен с искане да бъде осъден на 1 година тъмничен затвор, но Общинският съвет категорично застава в негова защита и до дело не се стига.
ДИМИТЪР ДЯНКОВ Председател на Тричленна комисия на Къзъл-агач от 8 февруари 1919 г. до 26 август 1919 г. Няма данни за биографията му и дейността на Тричленната комисия. По закон тя управлява общината до провеждане на нови местни избори
ЯНЧО БАКАЛОВ Председател на Тричленна комисия на Къзъл-агач от 26 август 1919 г. до 19 декември 1919 г. Янчо Петров Бакалов е търговец. Починал е през 1942 г.
ДИМИТЪР НЕДЕВ Председател на Тричленна комисия на Къзъл-агач от 19.ХІІ.1919 г. до 15.VІІІ.1920 г. Кмет на Къзъл-агач от 15 август 1920 г. до 12 октомври 1920 г. Председател на Тричленна комисия на Къзъл-агач от 12 октомври 1920 г. до 20 декември 1920 г. Димитър В. Недев е избран за кмет с Постановление 31 на Общинския съвет от 15.VІІІ.1920 г. Избран за председател на тричленна комисия с Протокол 67 от 12.Х..1920 г.
ИВАН ГЕВРЕКОВ Кмет на Къзъл-агач от 15 януари 1921 г. до 16 юли 1922 г. Иван Костадинов Гевреков е роден през 1882 г. Починал е през 1965 г. Земеделец. На 15 януари 1921 г. на заседание на Общински съвет е избран за кмет. След мандата си е общински съветник, а през 1931 г. е член на Тричленна комисия.
ВЛАДИ ГЕОРГИЕВ ПЕЕВ Кмет на Къзъл-агач от 16 юли 1922 г. до 1 март 1923 г. Кмет на Елхово от 10 юни 1923 г. до 15 септември 1926 г. и от 28 декември 1926 г. до 16 октомври 1927 г. Влади Георгиев Пеев е роден на 09.12.1880г. кмет е на Елхово 3 мандата. С Протокол 35 от 16.VІІ.1922 на заседание на новоизбрания Общински съвет е избран за кмет. На 7.ІV.1926 г. с Протокол 15 е преизбран за кмет. По време на неговото управление започва подготовката за строителството на широколинейна ж.п. линия до Елхово. С Постановление № 75 Общинският съвет отрежда и дарява общински терен от 560 кв.м за строителство на сграда на читалище “Развитие”. По решение на Общото събрание на читалището на 13 септември 1925 г. започва строителството. Основния камък полага сливенския митрополит Иларион . През 1925г. е създадено женско просветно-културно дружество “Елховка”. В началото на 1927г. вече функционира Елховската държавна третокласна болница - приема нуждаещи се от болнично лечение и амбулаторно преглеждане.
Н. ВЪЛЕВ Председател на Тричленна комисия на Къзъл-агач от 1 март 1923 г. до 13 април 1923 г. Няма данни за биографията му и дейността на Тричленната комисия. По закон тя управлява общината до провеждане на нови местни избори
ВЛАДИ ЯЛАМОВ Кмет на Елхово от 15 септември 1926 г. до 28 декември 1926 г. и от 16 октомври 1927 г. до 2 октомври 1928 г. Влади Христов Яламов е кмет на Елхово 2 мандата. По време на неговите мандати е завършено трасето на широколинейната ж.п. линия. В централната част на града е открит кино-театър “Елха”. След Чирпанското земетресение от април 1928 г., в Елхово е създаден граждански комитет за събиране на помощи за пострадалите с председател д-р Хар. Буроджиев и зам. председател - кмета на Елхово Влади Яламов.
ДИМИТЪР КОЛАРОВ Председател на Тричленна комисия на Елхово от 3 октомври 1928 г. до 2 януари 1929 г. Кмет на Елхово от 2 януари 1929 г. до 5 септември 1931 г. Димитър Георгиев Коларов е роден през 1888 г. Участник в Балканските войни и в Първата световна война, Кавалер на четири ордена “ЗА ХРАБРОСТ”. Избран е за кмет от Общинския съвет. Ж.п.линията и гарата в Елхово са завършени в края на 1930 г. Умира през май 1972 г.
ГЕОРГИ МИХОВ Председател на Тричленна комисия на Елхово от 5 септември 1931 г. до 19 декември 1931 г. Няма данни за биографията му и дейността на Тричленната комисия. По закон тя управлява общината до провеждане на нови местни избори. Георги Михов е член на Демократическата партия.
инж. ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ Кмет на Елхово от 19 декември 1931 г. до 31 октомври 1933 г. и от 30 май 1934 г. до януари 1935 г. Георги Георгиев Кожухаров е роден в Ямбол през 1888 г. Инж. Георги Кожухаров е кмет на Елхово 2 мандата. Голяма е неговата заслуга за строителството на пътната инфраструктура в околията. Избран е за кмет на Елхово от Общинския съвет. Открита и осветена е новата читалищна сграда.
През 1933 г. се работи по електрификацията на града . През втория му мандат започва да излиза в-к “Елховска трибуна”, с тираж от 500 до 1000 броя с издател и редактор Г. Димитров. Умира на 12 декември 1940 г. на 59 години в гр. Ямбол.
ДИМИТЪР ПОПОВ Председател на Тричленна комисия на Елхово от декември 1933 г. до 26 април 1934 г. Димитър Попов е известен адвокат и общественик в Елхово и околията. От м.октомври 1935 г. до м.януари 1937 г. е Околийски управител на Елховска околия. Съпругата му е известната учителка в Елхово Сия Попова
ЛЮБОМИР НИКОВ Председател на Тричленна комисия на Елхово от 26 април 1934 г. до 30 май 1934 г.
Любомир Ников е роден в гр. Елхово. Завършил е средно икономическо образование в гр.Бургас и Търговско – стопански науки в Свободния университет в София. Член на Демократическата партия.
д-р ВАСИЛ ПАНАЙОТОВ ЛОЛОВ Кмет на Елхово от януари 1935 г. до 10 март 1936 г. Васил Панайотов Лолов е роден в 1878г. в Ямбол. Д-р Васил П. Лолов е адвокат. По време на неговия мандат бюджета на общината за 1935 г. е 4 200 000 лв. На 2 юни 1935 г. опустошителна градушка унищожава посевите. На 22 юни силна буря и пороен дъжд предизвикват наводнения в района на ж.п. гарата. Голямата суша в Елховско през 1934 г. и опустошителните градушки през 1935 г. лишават населението на Елхово и множество села от зърнени храни за изхранване. За целта се отпускат храни от фонд “Обществени бедствия”.
На 29.12.1935г. е осветена и открита детска забавачница, която се урежда в града от Женско дружество “Елховка”.
Умира през 1972г.
ДИМИТЪР ДИМОВ Кмет на Елхово от 10 март 1936 г. до април 1937 г. По време на мандата на Димитър Димов през 1936 г. съществуват изградени 5 електрически мрежи с дължина 6 540 м. , телефонна мрежа с дължина 2 835 м., телеграфна мрежа 2 400 м., частна канална мрежа 600 м., водоснабдителна мрежа 4 020 м. , раждаемостта е 34,19 %0 . Смъртността е 17,20 %0, Елхово при последното преброяване е 5 098 жители.
Общинския съвет определя място от 150 дка. за градска градина срещу ж.п. гарата в местността Герена.
ХРИСТО ЧЕРВЕНКОВ Кмет на Елхово от април 1937 г. до ноември 1937 г. Христо Червенков е от гр.Пловдив. По негова инициатива е благоустроен площада пред църквата “Св. Димитрий Солунски” в Елхово. Построена е сградата на Популярна банка /днес Банка ДСК/ . Завършено е новото квартално училище в Маджурската махала / днес “Св.Отец Паисий Хилендарски”/. Тогава то носи името на Стефан Караджа.
ЮРДАН РАЙНОВ Кмет на Елхово от ноември 1937 г. до януари 1940 г.
Юрдан Марков Райнов е роден на 02.01.1904г. Кмет е на Елхово от ноември 1937г.
На 09.04.1938г. училищното настоятелство с председател кмета Юрдан Райнов и Общинският съвет на Елховската градска община учредяват фонд - постройка на гимназия. Създаден е комитет, който да привлича граждани, организации и институции, които да подкрепят начинанието морално и материално. Елховската Популярна банка с председател на Управителния съвет Димитър П. Иванов и подпредседател Юрдан М. Райнов взема решение да отпусне сумата от 100 000 лв. за строеж на сграда на гимназията. В 1938г. читалищното настоятелство при читалище “Развитие” решава да направи кино в салона на читалището. Сключен е договор с Крум Паскалев – собственик на кино в Нова Загора, който се задължава да преустрои салона, да инсталира електричество, да отвори южна врата и да пригоди балкона за нуждите на киното. Договорът е за шест години, от които първите четири без наем. Читалищната управа от своя страна ще прокара вода в сградата и постави гръмоотвод. През февруари 1939г. с решение на Министерство на благоустрояването е открита автомобилна линия Ямбол-Елхово.
Юрдан Марков Райнов е кмет на Елхово до януари 1940г. От 1941г. е кмет на Гюмюрджина.
ИВАН п.ЯНЧЕВ Кмет на Елхово от януари 1940 г. до 21 август 1941 г.
Иван п. Янчев е роден в с. Раздел, Елховско на 17.03.1891г.
През 1914г. е студент по право в Брюкселския университет, но след обявяване на мобилизацията влиза във войската. В 1917г. завършва курс в Школата за запасни офицери.
След войните завършва юридически науки в Софийския университет и до януари 1921г. е на стаж в Ямболския окръжен съд В 1926г. Иван п. Янчев е окръжен съветник в състава на Бургаския окръжен съвет и като такъв се застъпва за възстановяване на закритата през 1901г. Каваклийска административна околия, както и държавата да поеме издръжката на училищата, в които учат деца на бежанци.
През 1923, 1926/1927г. е избиран за народен представител с листата на БЗНС.
От 17.04.1935 до 30.09.1936г. Иван п.Янчев е на служба в Тополовград като помощник-кмет на Тополовградската градска община. Назначен е за кмет на Елхово през м. януари 1940г. като изпълнява тази длъжност до 21.08.1941г.
По данни на Съюза на многодетните в Елхово през този период населението на града се състои от 7000 души, занимаващи се основно със земеделие и от 1 381 семейства, половината са многодетни. Започнато е строителство на “бараж” на р.Тунджа, който лятно време ще напоява 50000 дка от Елховското поле. Иван п. Янчев е изпълнявал длъжностите кмет на Дедеагач, кмет на Правище и помощник кмет на Кавала. През май 1944г. Иван п. Янчев внезапно умира. Погребан е като запасни офицер с военни почести от Кърджалийския и Ямболския гарнизон.
ПЕТЪР ВЛАДЕВ ЖЕЛЯЗКОВ временно изпълняващ длъжността Кмет на Елхово от 21 август 1941 г. до февруари 1942 г. Роден на 16.07.1900г. След преместването на Иван п. Янчев в Деде-агач няколко месеца гр.Елхово остава без кмет-титуляр и до февруари 1942 г. временно изпълняващ длъжността кмет е зам. кмета Петър Владев. Секретар при кметуването на Георги п. Станчев, от 1941г. – заместник кмет.
ГЕОРГИ п. СТАНЧЕВ Кмет на Елхово от февруари 1942 г. до 1 октомври 1944 г. Георги п. Станчев е роден на 19.07.1902г. в с.Екзарх Антимово, Карнобатско. Завършва правни науки. Работи като учител в родното си село, по–късно е чиновник по мерки и теглилки, чертожник в пристанищно управление – Бургас, съдебен кандидат. Кмет на с. Екзарх Антимово в 1939г. и на Елхово от 15.09.1941г. Женен с две деца.
На 07.05.1942г. започва годишен тридневен елховски пролетен панаир за покупко-продажба на едър и дребен рогат добитък, колониални и манифактурни стоки, провеждан в местността “Горният герен” при Гарата.
На 11.10.1942г. е учреден околийски читалищен съюз.
В 1942г. царица Йоанна благодари за изпратената й народна носия от Елховско.
До 1942г. Елхово ползва частната електроснабдителна централа. Новата електроразпределителната мрежа е започната на 1 май 1942 и е завършена на 15 юли същата година. На 16.11.1942г. е сключен договор между мини Марица и Елховската община за електроснабдяването на града от мините. Строи се далекопровод, който да свърже Елхово с далекопровода на мината при гара Бояново.
По статистически данни към април 1943г. населението на Елхово брои 5110 души, занимаващо се основно със земеделие, по-малко със скотовъдство и занаяти.
ГЕОРГИ ДРАЖЕВ Председател на Временна общинска управа на Елхово от 1 октомври 1944 г. до 14 февруари 1949 г. Георги Белев Дражев е роден на 10.07.1893г., участник в Балканските войни и Първата световна война, Кавалер на Ордена “ЗА ХРАБРОСТ”. След 19.05.1934г. е кмет на с.Маломирово. Разработен е градоустройствен план на града. Към общината е изградено Общинско стопанско предприятие с търговска и производителна дейност. От 1944 до 1949г. е кмет на Елхово. На 18.12.1948г. е учредено ТКЗС – Елхово.
През 1948 г. се създава и Елховската Машинно-тракторна станция / МТС /. През 1951 г. тя има вече 52 трактора, 50 тракторни плуга, 11 редосеялки, 41 вършачки и различен друг прикачен инвентар
ГЕОРГИ ВАСИЛЕВ Председател на Временна управа на Градски народен съвет-Елхово от 14 февруари 1949 г. до 31 декември 1950 г. едседател на Градски общински народен съвет-Елхово
от 1 март 1956 г. до 30 септември 1957 г. Георги Станчев Василев е председател на Градски общински народен съвет 2 мандата . Роден е в с. Воден през 1907 г. С Постановление на Министерския съвет, от 1 август всички предприятия към народните съвети се оформят като околийски промишлени комбинати, които съсредоточават в свои ръце местната промишленост.
в града е открит детски дом. Пусната е в действие нова конопено-чукачна фабрика с национално значение. Разширена е градската болница с ново детско отделение.
На 1 юли е открит Универсален магазин – непознато до тогава явление за елховчани по мащаба и обхвата на търговската дейност.
ГЕОРГИ КЪНЕВ Председател на Градски общински народен съвет-Елхово от 1 януари 1951 г. до 28 февруари 1953 г. Георги Тодоров Кънев е роден на 12 януари 1915 г. в гр. Елхово, починал е на 11 декември 1985 г. След мандата си е общински съветник, директор на “Промкомбинат”- Елхово, началник на “Градска търговия” Елхово, председател на ГТП “Наркооп”, управител на ОТП, директор на “Текстилни влакна” и ДПП “Тунджа”. Носител е на ордени и отличия .
По време на мандата на Георги Кънев, към Общинската болница се създава Противотуберкулозен диспансер и Санитарно-епидемиологична станция .
ПЕЙО СТОЯНОВ Председател на Градски общински народен съвет-Елхово от 1 март 1953 г. до 28 февруари 1956 г.
Пейо Стоянов Пеев е роден през 1922 г. в гр. Елхово.
След мандата си е директор на Промкомбината и директор на Завод за хидравлични цилиндри – Елхово. По време на неговото управление , в началото на 1954 г. се обединяват кооперациите “Метал”, “Напредък” и “Единство”. Създава се специализираната ТПК “Метал”.
Умира през 1997 г.
ДИМИТЪР МИХОВ Председател на Градски общински народен съвет-Елхово от 1 октомври 1957 г. до 31 декември 1958 г. Димитър Т. Михов е роден през 1916 г. в гр. Елхово. Каменна кариера-Гранитово се обособява като самостоятелно предприятие под името ДП “Каменна кариера” – Елхово.
Умира през 1994 г.
РАДИ КОСТОВ Председател на Градски общински народен съвет-Елхово от 1 януари 1959 г. до 2 декември 1968 г.
Ради Костов Жечев е роден на 2 март 1920г в с.Бояново, Ямболско . По време на мандата му е извършено мащабно строителство, което постепенно придава на Елхово градски вид. През 1962 г. е първото “Тракийско надпяване” – събор – надпяване от национален мащаб.
ГЕОРГИ АТАНАСОВ Председател на Градски общински народен съвет-Елхово от 2 декември 1968 г. до 5 юли 1971 г. Георги Димитров Атанасов е роден на 22 юли 1940 г. в гр. Елхово. Завършва икономика в София. През 1968 г. се извършва концентрация и специализация на предприятията на местната промишленост. Създават се три производствени формирования – ДПП “Тунджа”, ДПП “Металик”, а специализираният промкомбинат е преустроен в ДПП “Дружба”, като е усвоено производството и на бетонови изделия Пуснат е в експлоатация ЗЕАЧ “Елпром” .
НЕДКА РАКАДЖИЕВА Председател на Градски общински народен съвет-Елхово от 5 юли 1971 г. до 17 януари 1978 г. Недка Господинова Ракаджиева е родена на 10 октомври 1936 г. в с.Хлябово, Тополовградско. Завършила е руска филология в СУ „Климент Охридски”. Работи като учител по руски език, директор на Гимназията в Елхово, а след приключване на кметския мандат като директор на ОУ „Св.Св.Кирил и Методий “- град Елхово. Починала на 15 май 2000 г. По време на нейното управление е завършена сградата на базовото Основно училище „Св.св.Кирил и Методий” в града. Извършена е нова реконструкция на автоматичната телефонна централа и до началото на 80-те години се установява пряка телефонна връзка с всички градски центрове на страната.
ГЕОРГИ ЦАНКОВ Председател на Градски общински народен съвет-Елхово от 17 януари 1978 г. до 12 декември 1983 г. Георги Христов Цанков е роден на 16 октомври 1936 г. в с. Бояново, Елховско. Завършва АОНСУ, специалност “Икономика и организация на селското стопанство”. Работи като Директор на Потребителска кооперация, Председател на Общински съвет Бояново. След мандата му като Председател на ИК на ГОНС е Зам. генерален директор на Балканбас – Сливен. През мандата му започва изграждането на новия корпус на ОУ “Св. Паисий Хилендарски” с нови 10 класни стаи и столова с кухня. На 4 март 1981 г. е първата копка на разширението на ЦНСМ “Яница”, завършено през 1984 г. Започва се работа по изпълнение на 22 Постановление на МС за развитие на района “Странджа-Сакар”. Започва изграждането на допълнителни водоснабдявания от с. Голямо Шарково и терасата на р. Поповска. Благоустрояване на централната градска част. Изграждат се подземните комуникации на инфраструктурата.
КОЛЬО КОЖУХАРОВ Председател на Изпълнителен комитет на Общински народен съвет-Елхово от 13 декември 1983 г. до 5 юли 1985 г. Кольо Начев Кожухаров е роден на 9 август 1940 г. в гр.Елхово. По време на неговия мандат са изградени пешеходните зони в гр. Елхово, реконструирана е главната улица. Завършено е разширението на ЦНСМ “Яница” .
АТАНАС ЧУНЧЕВ Председател на Изпълнителен комитет на Общински народен съвет-Елхово от 5 юли 1985 г. до 28 септември 1990 г. Кмет на община Елхово от 27 октомври 1991 г. до 1 ноември 1999 г.
Атанас Пеев Чунчев е роден е през 1937 г. в с. Момина църква, Община Средец. От 50-те години работи в Елхово, отначало в МТС – Елхово, след това е Главен механик в ЗЕАЧ “Елпром”, първи Директор на Завода за биоконцентратни смески “Янчо Бакалов” / Фуражен завод /, Зам. Председател на Изпълнителен Комитет на Общински народен съвет от 1979 г., а от 5 юли 1985 г. е негов председател. От 10 юни 1990 г. е народен представител в VІІ Велико Народно Събрание. От 27 октомври 1991 г. е кмет на община Елхово.
инж. ЗОЯ ДИМИТРОВА Председател на Временен изпълнителен комитет на Общински народен съвет-Елхово от 28 септември 1990 г. до 27октомври 1991 г.
инж. Зоя Стоева - Димитрова е родена през 1952 г. в гр. Елхово. Завършила е Висш инженерно строителен институт в София. Председател на Временен изпълнителен комитет на Общински народен съвет-Елхово от 28 септември 1990 г. до 27 октомври 1991 г. Зам.председател на Изпълнителен комитет на Общински народен съвет – Елхово от 1985 г. до 28 септември 1990 г.
инж. ДИМИТЪР ДИМИТРОВ Кмет на община Елхово от 1 ноември 1999 г до 4.11.2007 г.
На работа в общината от 02.12.1991г. като секретар в общинска администрация, от 1995 – 1999 г. – зам. кмет, от октомври 1999 г. – кмет.
ПЕТЪР КИРОВ Кмет на община Елхово от 4 ноември 2007 г Роден е в гр. Елхово през 1968г. През 1999г. завършва Икономически университет гр. Варна, специалност “Маркетинг и мениджмънт”.
[редактиране] Икономика
Градът е разположен върху Елховския лигнитен въглищен басейн. Залежите са 600 млн. тона, което го прави втория по големина въглищен басейн в България след Маришкия. Добив не се осъществява поради факта, че използването им ще означава преместване на целия град. Елхово има много добре развито млекопреработване-изнася млечни продукти като сирене и кашкавал. Има и предприятие за луксозни трикотажни изделия. Понастоящем нови възможности за развитие на бизнеса дава откритият на 19 юни 2005 г. ГКПП - Лесово-Хамзабейли на българо-турската граница. Пунктът е разположен на 36 км. южно от града в близост до село Лесово.
[редактиране] Обществени институции
- община
- районен съд
- районна прокуратура
- районно полицейско управление
- общинска служба земеделие и гори
- данъчна администрация
- следствен арест
- ргс/регионален граничен сектор/-елхово
[редактиране] Училища
Мрежата от държавни и общински училища, детски заведения и обслужващи звена включва: 1 гимназия, 2 професионални гимназии, 7 основни училища, 1 помощно училище - интернат, 5 целодневни детски градини, 1 обединено детско заведение, 1 общински детски комплекс, както следва:
а/общински Г "Св. Климент Охридски" - Елхово ОУ "Св. Кирил и Методий" - Елхово ОУ "Отец Паисий Хилендарски" - Елхово ОУ "Васил Априлов" - с. Малък манастир ОУ "Хаджи Димитър" - с. Гранитово ОУ "Христо Ботев" - с. Лесово ОУ "Васил Левски" - с. Маломирово ОУ "Отец Паисий Хилендарски" - с. Бояново ЦДГ "Надежда" - Елхово ОДЗ "Невен" - Елхово ЦДГ "Звънче" - с. Гранитово ЦДГ "Здравец" - с. Лесово ЦДГ "Господин Велев" - с. Маломирово ЦДГ "Щастливо детство" - с. Бояново Общински детски комплекс - Елхово б/държавни ПГ "Стефан Караджа" - Елхово ПГМСС "Ернесто Че Гевара" - с. Бояново ПУИ "Н. Й. Вапцаров" - Елхово
На територията на общината няма частни училища и детски заведения. В държавните и общинските училища са разкрити 109 паралелки с 2111 ученици.
Професионално обучение се осъществява в професионалните гимназии в гр. Елхово и с. Бояново по направленията лека промишленост, машиностроене и селско стопанство. В двете професионални гимназии освен ученици от общината се обучават и ученици от двете съседни общини - Болярово и Тополовград.
За развитие на интересите, способностите и наклонностите на учениците работи Общински детски комплекс- Елхово.
[редактиране] Културни и природни забележителности
[редактиране] Музеи
В Елхово функционира етнографски музей, който е част от Стоте национални туристически обекта.
[редактиране] Природа
- Резерват Долна топчия — землището на с. Изгрев-площ — 537.8 дка растителност — гора лонгозен тип; птици — колхидски фазан, кос, дрозд, скорци, бухал, кукумявка; бозайници — лисица, чакал, заек, дива свиня, елен лопатар
- Местност Балабана с интересна лонгозна растителност, където гнездят чапли.Резерват „Балабана“ — землището на Елхово -площ — 672 дка растителност — лонгозна гора; птици — бели, нощни, гривести чапли; бозайници — чакал, лисица, заек
- Няколко хижи като Гьол Бунар край с. Голям Дервент, Студеното кладенче край с. Раздел, Дрънчи Дупка край с. Мелница.
[редактиране] Театри
- Театър „Сълза и смях“
[редактиране] Читалища
В населените места на Община Елхово функционират 11 читалища:
- „Развитие“ — гр. Елхово
- „Христо Ботев“ — с. Лесово
- „Светлина“ — с. Бояново
- „Възраждане“ — с. Изгрев
- „Развитие“ — с. Раздел
- „Пробуда“ — с. Маломирово
- „Паисий Хилендарски“ — с. Малък манастир
- „Съгласие“ — с. Гранитово
- „Кирил и Методий“ — с. Мелница
- „Съгласие“ — с. Кирилово
- „Христо Ботев“ — с. Пчела
[редактиране] Редовни събития
Пазарът е събота и сряда. Празникът на града е през последната събота на месец март.
[редактиране] Личности
- Маргарита Моллова, акробатка (р. 1964)
- Димитър Иванов, бивш футболист на ЦСКА
- Велко Кънев, актьор
- Васил Василев, дизайнер
- Стоян Денчев - президентски съветник на Жельо Желев; бивш посланик във Финландия, депутат в 37-ото Народно събрание, ректор на Висшето училище по библиотекознание и информационни технологии в София
- Атанас Чунчев -депутат от Великото Народно Събрание
- Велко Вълканов - депутат от Велико Народно Събрание и Обикновено Народно Събрание, кандидат за президент, подкрепен от БСП, на изборите през 1992 г.
- Иван Желязков - създател на Специализиран етнографски музей - Елхово. Автор на експозиционния план и осъществяването му в експозиция, открита през 1971 г. Просъществувала вече повече от 30 години. Всъщност неговата книга - етнографска експозиция, плод на многогодишен изследователски и научносъбирателски труд се чете вече повече от 30 години. А събраните експонати са безценното богатство на Елховския край. Тук в този край съществуват някои названия на елементи от чудесните носии, които бележат сериозна връзка със Средиземноморската култура.
- Иван Джорев ,национален състезател по борба ,носител на пояса "Дан Колов" ,
[редактиране] Литература
[редактиране] Други
[редактиране] Кухня
Кухнята е разнообразна, предимно ястия от пилешко, свинско и риба. Най-разпространени ястия са пилешки хапки, пилешка и свинска кавърма, дроб в було, пилешки дробчета, език в масло, стек "Антоанета", скумрия на скара, цаца, бахур и други. За закуска се приготвят и гюзлеми /пекат се от тесто, напълнено със сирене, върху сач, а после обилно се намазват с домашно масло/.
[редактиране] Външни препратки
- Официален сайт - http://www.elhovobg.org/; http://bulgaria.domino.bg/elhovo/
- Портал Елхово - http://www.elhovo.net/
- Радио и телевизия в Елхово
