Елагабал
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Вижте пояснителната страница за други значения на Хелиогабал.
Елагабал или Хелиогабал, роден като Варий Авита Васиан (Varius Avitus Bassus), познат и като Варий Авита Васиан Марк Аврелий Антонин (Varius Avitus Bassianus Marcus Aurelius Antoninus), е римски император от династията на Северите, който се отъждествява с едноименното сирийско божество и управлява от 218 до 222 г.
Елагабал е един от най-спорните римски владетели. По време на управление си, той показва незачитане на римските религиозни традиции и сексуални табута. На официалната римска религия е нанесен силен удар с въвеждането на култа към сирийския слънчев бог, в чест на когото е издигнат храм на хълма Палатин. Божеството олицетворявано от голям черен коничен къс от метеорит се съхранявало в храм в град Емеса, където било върнато след падането на Елагабал.
Съдържание |
[редактиране] Произход
Хелиогабал е син на Секст Варий Марцел, римски конник и сенатор, управител на императорските имоти при Септимий Север и на Юлия Соемия - дъщеря на Юлия Меса, сестрата на Юлия Домна. Така по майчина линия той е наследник на местна аристократична фамилия, от която произхождали жреците на култа към семитското божество Ел-Габал (латинизирано като Елагабал, елинизирано като Хелиогабал) популярно в Сирия. Същото божество е еквивалент на Сол и Юпитер, но почитано с доста необичайни за гръко-римската цивилизация ритуали, доведени до крайност от този владетел възприел и статуса на върховен жрец и дори на самото божество.
[редактиране] Идване на власт
Доведен на власт неочаквано, до голяма степен и поради слабото управление на Макрин, Елагабал бил крайно непригоден за император младеж, който вероятно би прекарал живота си в богослужения на любимото си божество ако не били амбициите неговите баба и майка, подпомогнати от случая и родството си с династията на Северите. Чрез пари и обещания Юлия Меса спечелила на своя страна много от войските в зимните лагери на изток продължавайки започнатата от сестра си бившата императрица борба за сваляне на узурпатора Макрин и връщане на династията на власт. Наследените средства и местният авторитет на семейството, разпространяваният слух че Хелиогабал е незаконен син на Каракала от братовчедка му Соемия, а и провала на непопулярния Макрин срещу Партия осигурили бърз път на едва 14 годишното момче към трона. Като логичен ход той приел официалното династично име Марк Аврелий Антонин.
Първоначално след обявявяването му за император от един легион в Сирия (16 май 218) Елагабал не бил смятан за сериозна заплаха от Макрин, който се намирал в Антиохия. Той изпращал писма до Сената в които осмивал и омаловажавал непълнолетния претендент заобиколен с жени и евнуси вместо пълководци, наричайки го "Псевдо-Антонин" и "Сарданапал" и дори обявявайки го за луд. Сената в Рим обявил узурпатора и семейството му извън закона. Много войски обаче минали на страната на противника и скоро Макрин бил разбит пред Антиохия. При опита си да избяга той бил заловен и убит, а Сената побързал да узакони новия владетел проклинайки името на предишния.
[редактиране] Скандално управление
Още от самото начало станало ясно че Елагабал е прекалено ексцентричен и неподготвен за да държи властта. Реално делата се ръководели от Юлия Меса, която побързала да посети Рим за да подготви ситуацията преди идването на внука ̀и. Самият император прекарал близо година в триумфално пътуване придружено от пищни тържества, минавайки през източните провинции, Тракия, Гърция и Италия. Кулминацията било самото влизане на Елагабал в Рим, който сред свита от танцьори, евнуси и всевъзможна паплач доведена от Ориента носел свещенното изображение на Ел-Габал или извършвал приношения съпътствани от танци в които се премятал презглава.
Множество истории са се запазили за това с какво и как е Елагабал е запълвал дните си като римски император. Вероятно много от тях са преувеличени и доразвити от по-късните летописци. Например позволявал си да живее сред разюздан разкош дори при първото си влизане в Сената отказал да сложи тога защото била направена от обикновена тъкан. Вместо това всеки ден се носел в различни копринени мантии отрупани със злато и скъпоценности дотолкова че се превивал под тежестта им. Не минавал и ден без пиршества, дори по няколко на ден, като не оставял никого от приятелите си без подаръци. Известна е историята в която по време на празненство от подвижните тавани на трапезарията се изсипали толкова много розови листа че затрупали тези от гостите които били твърде пияни за да се измъкнат и така те се задушили.
[редактиране] Бунтове и сваляне от власт
Още през първите месеци на управлението в много провинции и легиони избухнали бунтове в резултат от странностите, които показвал новият император. Чрез употреба на пари и оръжие бунтовете били пресечени но правителството останало нестабилно. Безразличен към държавните дела и погълнат изцяло с крайностите си Елагабал скоро се оказал неконтролируема тежест дори и за баба си. Същевременно майка му Соемиа насърчавала неговите дела и развлечения и сама участвала в тях. В появилият се конфликт Юлия Меса действала бързо и успешно като отстранила дъщеря си и нейния син използвайки преторианците. Хелиогабал се опитал да се скрие в една от тоалетните на двореца където според Херодиан бил намерен и убит, а тялото му влачено по хиподрума и улиците след което било хвърлено в Тибър.
Смъртта на най-позорният римски император зарадвала и народа и армията и сенаторите, а името му било проклето навеки и изличено от надписите. Сенатът постановил никой император да не използва занапред славното някога име на Антонин, вече необратимо опетнено.
| Римски императори | ||
| Макрин (217 - 218) | Хелиогабал (218 - 222) | Александър Север (222 - 235) |
|---|---|---|
| Римска империя | ||
