Езичество

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Езичество в общ смисъл е всяка етническа религия, почитаща Природата и различните ѝ проявления. Като езически могат да бъдат определени почти всички природни религии, които са естествено формирани и не са резултат от проповедническа и философска дейност на определена личност. С термина „езичество“ най-често се свързват предхристиянските религии в Европа.

В по-широк смисъл, езичеството включва и древногръцката теософия, а също и днес разпространените народностни религии като индуизъм, шинтоизъм и даоизъм, и вярванията на някои примитивни общности.

В по-тесен смисъл думата езичество се използва като нарицателно за древната славянска религия. В българския език тя се развива от старославянското понятие iе^нзычьство, което значи „народна вяра, народна традиция“ (от iе^нзыкъ — народ, племе). Първоначално това понятие не е имало отсенъчни нюанси, но след процесите на християнизация, при които християнската идеология е въвлечена в борба с традиционните религии, думата придобива изключително негативен смисъл, под давление на средновековната религиозна литература и поученията на Църквата. Днес терминът отново се използва сравнително неутрално.

В съвременния български като синоним на езичество се използва и чуждицата паганизъм, която, обаче, има малко по-различна семантична натовареност. Производният от паганизъм термин поганци в миналото често е употребяван по отношение на исляма.

Като резултат от възстановката на древните езически религии, днес биват създавани изкуствени религиозни, гностични и философски течения, познати под общото наименование неопаганизъм.

[редактиране] Характеристика

Езическите религии имат силно изразен племенен характер — всяка една от тях е типична за определен народ и се различава от тези на другите народи, макар отделните вярвания да са съпоставими. Тези религии споделят една обща основа: те са политеистични, базирани са на определена митология, съставени са от множество отделни култове — към земята, към прадедите, към мъртвите, към фетиши, към фалоса, към природните сили и пр.

Езическата ритуалност почти винаги има характер на „идолопоклонничество“ и е тясно свързана с култови изображения на божества или духове. Като под „идолопоклонничество“ се разбира не почитане на самия идол като материя, а на божествената енергия, на която е проводник даденият предмет. Характерна ритуална проява на езичеството е магията и т.нар. шаманизъм — общуване на човека със свръхестествени сили, често посредством „преминаване“ в други светове (на мъртвите, на духовете).

Определението на езическите религии като „природни религии“ касае обвързаността им с природните сили и явления, и тяхното обожествяване. Пречупено през съвременна гледна точка, може да се каже, че езическият светоглед има екологична насоченост; в него не само човекът, а и природата има водещо значение.

[редактиране] Развитие

За разлика от универсалните религии (християнство, ислям, будизъм), езическите не са плод на проповедите, размислите и поученията на един човек, а са естествено оформени комплекси от племенни вярвания, митове и религиозни идеи, предавани и доразвивани през поколенията.

Появата на езичеството съвпада с появата на самото религиозно мислене у първобитните хора и търпи непрекъснато развитие и обогатяване до момента на изместването му от универсалните религии. В много страни по света, обаче, местните религии са се запазили и продължават да съществуват. Примери за това са индийският индуизъм, японският шинтоизъм и религиите на някои аборигенски общности.

[редактиране] Езичество и християнство

Макар да се казва, че християнството „измества“ или „замества“ традиционните религии, исторически погледнато то само ги асимилира. Тъй като езическите религии са етнически, те са тясно свързани с бита и начина на живот, с манталитета и духовната култура на съответнияОбразите на някои езически божества и техните функции се запазват под маската на християнски светци. Множество езически храмове и светилища биват превърнати в църкви и така са съхранени. Езическите обреди са свързани от Църквата с библейски събития и така продължават да съществуват под прикритието на християнски празници.

Проява на двоеверието е почитането на „чудодейни“ икони, статуи, дървета и извори (аязми), засилената роля на светците, преклонението пред мощи, народните игри и обреди по време на някои църковни празници, и пр.