Едуард VII
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Едуаурд VII (на английски: Edward VII), е крал на Великобритания и Ирландия, император на Индия (1901-1910), първи от династията Сакс-Кобург-Гота (по-късно преименувала се на Уиндзорска).
Най-голям син на кралица Виктория и принц Алберт фон Сакс-Кобург-Гота. Тъй като майка му живее дълго, сяда на престола едва на 59 годишна възраст. До коронясването му е известен с кръщелното си име Алберт (умалително - Берти), но тъй като такова име не е имало в империята (и, по-важно, това име на много англичани им прилича на немско), приема второто си име - Едуард.
Получава прозвището „Чичото на Европа“ (англ. the Uncle of Europe), тъй като в действителност е чичо на няколко европейски монарси, царуващи по същото време в което и той, включително Николай ІІ и Вилхелм ІІ.
Краля играе важна роля в създаването на Антантата, посещава в официални визити Франция (1903) и Русия (1907). Той е и първия британски монарх посетил Русия. Участва активно в реформите в британския флот и военно-медицинската служба след Англо-бурската война.
Едуард VII е първия държавен глава който открива лично Олимпийски игри (Летните Олимпийски игри Лондон 1908).
Още като Уелски принц се жени през 1863 г. за Александра Датска, сестра на Руската императрица Мария Фьодоровна. От този брак се раждат пет деца, включително бъдещия крал Джордж V.
Като младеж, Едуард VІІ, бил известен като голям любител на спорта, лова и нежния пол. Има няколко извънбрачни деца. Правнучката на неговата любовница - Алис Кепел, също така става първо любовница а по-късно и съпруга на Уелски принц. Това е Камила Паркър Боулс, съпруга на Чарлс принц на Уелс.
Едуард е активен член на масонското движение и участва в много събрания в Британската империя и на континента.
Ползва се с голяма популярност както на острова така и по света.
| Виктория | >>> | крал на Обединеното кралство (1901 – 1910) | >>> | Джордж V |
