Дюлево (Област Пазарджик)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- Вижте също: Дюлево.
Дюлево е село в Южна България. То се намира в община Стрелча, Област Пазарджик.
| Дюлево (Област Пазарджик) | |
|---|---|
|
|
|
| Данни * | |
| Население: | 268 [1] |
| Надм. височина: | 513 m |
| Пощ. код: | 4529 |
| Тел. код: | 035392 |
| МПС код: | РА (Пз) |
| Администрация | |
| Област: | Пазарджик |
| Община: - кмет |
Стрелча Ильо Ильов (ГСНБ) |
| промяна на тази таблица | |
Съдържание |
[редактиране] География
Село Дюлево е разположено в южните предхълмия на централна Средна гора. Намира се на 513 м. над морското равнище. На североизток землището на селото граничи с река Калаващица, а на северозапад с връх Окопана. През самото село преминава малка река носеща името Юрушка. Дюлево се намира на около 38 км. от областният център Пазарджик и на 8 км. от общинския център Стрелча. На 23 км. в посока северозапад се намира Панагюрище, а на 32 км северно е Копривщица. В посока югоизток, Дюлево отстои на около 70 км от Пловдив, с който е свързан и посредством железопътна линия.
Климатът в Дюлево е мек, континентален. Средногодишните валежи са около 610 л/м2, а относителната влажност на въздуха е в рамките на 70-75% средногодишно. Духат преобладаващо западни ветрове със средна скорост от 1,5 м/сек.
Землището на селото е среднопланинско и хълмисто, набраздено с многобройни ридове, между тях има обширни поляни.
От дървесните видове с най-голямо разпространение е дъбът. След него се нареждат габърите, ясеновите, дряновите и акациевите дървета. Из тях се въдят сърни, елени, зайци, лисици и диви свине.
[редактиране] История
Наченките на живот в землището на с.Дюлево датират от преди 5000 г., и са от периода на каменно-медната епоха. Първите признаци на живот са открити в местността Чучурчето, на коло 800 м. южно от селото, където са открити останки от първобитно селище.Останките от това селище се намират до 150 м. в диаметър, а пепелно сметният му насип достига до 1 м. дебелина.
В землището на Дюлево са открити около 10 стари селища, могили и безмогилни некрополи от тракийско и римско време.
Според историците с. Дюлево е възникнало през 3-тото хилядолетие преди новата ера.
За първи път старото име на селото - Айвъджик, се среща в турските регистри от 1576 год.До 1934 село Дюлево се нарича Айваджик, Айааджикъ според Стефан Захариев в неговото описание на Татар-Пазаржишката кааза. От същия автор е дадено заедно с Ерелiе като североизточна граница на каазата.
Познато ни е и от Захари Стоянов (също като Айваджик), който го споменава в „Записките“ по повод Априлското въстание - "В Панагюрище бяха прибягнали на защита и следующите села: Баня, Бъта, Елшица, Калаглари, Джумата, Попинци, Балдево, Кепелий, Ерелий, Айваджик, Стрелча, Саръгьол и Кавакдере. Те бяха напуснали съвсем своите села."
След Освобождението попада в ново административно деление, което има за център днешния град Съединение. Тази околия (Коюн Тепе наясъ) е отменена през 1901, и занапред Дюлево е вече част от Панагюрската околия.
[редактиране] Поминък
- Поминъкът на населението се състои в земеделие и скотовъдство.
[редактиране] Културни и природни забележителности
Дюлево се слави като екологично чисто място с много красива природа.
[редактиране] Редовни събития
- Събор се провежда всяка година на 6 май. В деня на събора се организират народни борби. В тях навремето са могли да участват само мъже и младежи от селото, но днес се събират борци от цялата страна. Наградата на победителя е коч, за второто място се дава овца, а останалият на трето място взема едно агне.
