Данък върху добавената стойност
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Данъкът върху добавената стойност (ДДС) е косвен данък. С него се облагат продажбите, като в крайната фаза се плаща от потребителите на стоката или услугата.
[редактиране] История и значение
ДДС е създаден през 1954 от френския икономист Морис Лоре[1] (Maurice Lauré), изпълнителен директор на френската данъчна администрация (Direction générale des impôts). Най-напред е обложил с ДДС (на френски: taxe sur la valeur ajoutée - TVA) големите френски компании през април 1954[1], а на по-късен етап - всички компании. Във Франция ДДС е най важният източник на приходи за държавата, като към 2003, от ДДС във френската хазна постъпват 112 млрд. евро, което представлява около 45% от нейните общи приходи.[2]. Подобно е и положението в България, където от при общи приходи в бюджета за 2007 от 14 541 464.5 лева са заложени 6 301 000.0 лева приходи от ДДС, което прави 43% от всички приходи.[3]
В други страни като Австралия, Канада, Нова Зеландия и Сингапур този данък се нарича "данък върху стоките и услугите (goods and services tax - GST)", а в Япония се нарича "данък върху потреблението (consumption tax)".
ДДС е косвен данък, тоест той се дължи на държавата от трето лице, за чиято сметка в действителност е данъкът. Продавачът го внася в бюджета, но в действителност той се плаща от купувача, тъй като е включен в цената на стоките. ДДС до голяма степен определя равнището на цените на стоките. При внос на стоки в Европейския съюз се начислява ДДС, за да могат стоките, произведени в общността да са равнопоставени с еквивалентните вносни стоки[4].
[редактиране] Освобождаване от ДДС
Тъй като ДДС се разглежда като данък върху потреблението, то износът на стока от страната или предоставяне на услуга в чужбина (за страните от ЕС - извън общността) по правило е освободен от ДДС или данъкът се възстановява[4]
През последните десетилетия се разширява практиката на възстановяване на ДДС за чужди граждани при/след илизането им от страната продавач. Крайният потребител, закупил стока в страната, където живее, няма право на възстановяване на ДДС. Това обаче не се отнася за физическите лица (при определени условия) и юридически лица, регистрирани по закона за ДДС. Те имат право на приспадане или възстановяване на дънъка върху покупките на стоки или услуги.
