Григорий Синаит
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Григорий Синаит е византийски православен духовник и писател. Чества се като светец и един от най-големите исихасти, подвижници и духовни учители на Балканите от славянските Православни църкви на 8 август (21 август стар стил) и от Гръцката православна църква (на 27 ноември, както и на 11 февруари и 6 април).
Григорий е роден в Кукулос, ок. Клазоменe при град Смирна, Мала Азия (днес Измир, Турция). Замонашва се на остров Кипър. Наречен е Синаит, защото е бил монах в Синайския манастир, кьдето става схимник. След това е бил в Йерусалим и на Крит, където става исихаст под влиянието на монаха Арсений. Около 1330 г., по времето на император Андроник II Палеолог, посещава манастирите на Света Гора. Основава на Атон 4 скита. Едни от учениците му са Калист, патриарх Цариградски, който написва неговото житие, и всеросийският митрополит Киприан (1330-1406). Григорий Синаит напуска Атон, пътешества из Балканите и се установява в източна Бьлгария под закрилата на българския цар Иван Александър (1331-1371 г.). Основава 4 манастира в Тракия, средища на български, сръбски и гръцки монаси, в които се практикува светогорската исихастка традиция. От школата на Григорий Синаит произлиза Свети Теодосий Търновски (1300-1363 г.), основател на Килифаревския манастир. Патриарх Евтимий (1325/30-1411/12) е също един от последователите на Григорий Синаит и цариградския патриарх Филотей Кокинос. Григорий Синаит умира в основания от него "Скрит" (на гръцки Парориа, на български Парорийски) манастир на планината Катакриуменос в Тракия (предполага се, че се е намирал около село Воден).
Автор на "Добротолюбието" - съчинение от 15 глави за безмълвието и 142 глави с наставления за умствената молитва и за подвижничеството. Написал е и припева към Пресвета Троица "Достоино есть", който се пее на възкресната полунощница, и други канони.
[редактиране] Литература
Wassil Pandursky, Gregorios Sinaites und seine Mystik (Diss. Marburg), 1945; - Émile Turdeanu, La littérature bulgare du XIVe siècle et sa diffusion dans les pays roumains, Paris 1947, 5 ff.; - J. Meyendorff, Introduction à l'étude de Grégoire Palamas, ebd. 1959; - F. Halkin, Un ermite des Balkans au XIVe siècle. La Vie grecque inédite de saint Romylos, in: Byzantion 31, Brüssel 1961, 111 ff.; Eiji, Hisamatsu, Gregorios Sinaites als Lehrer des Gebetes, (Münsteraner Theologische Abhandlungen 34), Altenberge 1994.
