Гамбит

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Гамбит е вид дебют в шахмата. При него една от двете стани предлага в началото на партията жертва на фигура - обикновено пешка. Ответната страна има право да приеме или да откаже жертвата, оттам гамбитът се нарича приет или отказан.

Приемането на гамбита обикновено води до остра, изпълнена с тактически комбинации игра, включваща понякога допълнителни жертви на фигури . Като компенсация предлагащия жертвата получава темп/предимство в развитието, често печели преимущество в центъра и по фланговете, открита и позволяваща редица комбинации игра, и като правило - шансове за успешна атака на притеснен откъм развитие и пространство противник.

Стремежа на ответната страна да запази материалното преимущество по-често води до задълбочаване на проблемите, отклоняване от бързото развитие на фигурите, тяхното нефункционално разполагане, а оттам и неспособност за адекватна защита или атака.

Добра защита от страна на приемащия гамбита е връщането в определен момент на завоювания материал - тактически добре отиграно това често води до изравняване на играта. Спазвайки тези правила шансовете ви не са стопроцентови защото богатството на шахмата ни поднася много партии спечелени от едната или от другата страна. В много от случаите наблюдаваме остри и сложни ситуации, неподдаващи се на подробна преценка и тогава често усетът, нюхът към позицията, към комбинацията печели играта.

Гамбитът е бил често срещан в турнирната практика през 19. и началото на 20. век. В някои от срещите фаворитът дори е предлагал пешка или фигура в аванс (т.е. започва е партията без тях, докато противника започва с всичките си фигури). В такива партии е по-оправдано да се играят гамбитни и нестандартни отигравания, които водят до остри позиции, позволяващи тактическа и комбинационна игра. Изненадата от психологична гледна точка също играе определена роля. Ето един блестящ пример от миналия век (тук и по-долу е използвана алгебрична шахматна нотация):

Гамбит Евънс, Пол Морфи-Любител (белите без топ на а1), Ню Йорк 1857 г.
1. e2-e5 e7-e5 2. Kg1-f3 Kb8-c6 3. Of1-c4 Of8-c5 4. b2-b4 Oc5:b4 5. c2-c3 Ob4-a5 6. d2-d4 e5:d4 7. 0-0 Kg8-f6 8. Oc1-a3 Oa5-b6? Грешка, тук беше наложително 8. ... d7-d6.
9. Дd1-b3 d7-d5 10. e4:d5 Kc6-a5 11. Tf1-e1+ Oc8-e6 12. d5:e6 Ka5:b3 13. e6:f7+ Це8-д7 14. Oc4-e6 Цd7-c6 15. Kf3-e5+ Це6-b5 16. Oe6-c4+ Цb5-a5 17. Oa3-b4+ Ца5-a4 18. a2:b3x

Отказването на гамбита води до по-спокойни и позиционни партии. В съвременността гамбитите са рядко срещани в турнирната практика (но все още се радват на популярност сред любителите). Професионалистите разиграват по-често позиционни игри и партии подчинени на стратегията. Има разбира се и богати на комбинации шедьоври, но те са по-редки поради изравнените сили и рутинираност на състезателите.

Подробното изучаване на главните варианти на гамбитите в по-ново време дава при много случаи средства (ходове) за изравняване на играта, но това зависи и от знанията и опита на разиграващите. В други случаи се показва 'некоректността' на гамбита - при правилна защита не се получават очакваните предимства. В някои случаи жертвата на материал е само привидна, ответната страна няма средства да задържи придобитото (виж например Дамски гамбит).

Ето началните ходове на някои гамбити:

1. Царски гамбит
   1. e2-e4 e7-e5 2. f2-f4 e5:f4 и тук 3. Kg1-f3 (приет царски гамбит)
2. Контрагамбит Фалкбеер
   1. e2-e4 e7-e5 2. f2-f4 d7-d5
3. Централен гамбит
   1. e2-e4 e7-e5 2. d2-d4 e5:d4 3. Дd1:d4
4. Шотландски гамбит
   1. e2-e4 e7-e5 2. Kg1-f3 Kb8-c6 3. d2-d4 e5:d4 4. c2-c3 d4:c3
5. Северен гамбит
1. e2-e4 e7-e5 2. d2-d4 e5:d4 3. c2-c3 d4:c3 4. Of1-c4 c3:b2 5. Oc1:b2
6. Латишки гамбит
   1. e2-e4 e7-e5 2. Kg1-f3 f7-f5
7. Гамбит Евънс
   1. e2-e4 e7-e5 2. Kg1-f3 Kb8-c6 3. Of1-c4 Of8-c5 4. b2-b4 Oc5:b4 5. c2-c3
8. Дамски гамбит
   1. d2-d4 d7-d5 2. c2-c4 e7-e6
9. Приет дамски гамбит
   1. d2-d4 d7-d5 2. c2-c4 d5:c4
10. Контрагамбит Албин
    1. d2-d4 d7-d5 2. c2-c4 e7-e5