Вандали
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вандали (лат. Vandili) -съюз на източно-германски племена, близки до готите, който влиза в състава на Римската империя през 5 век и създава в Северна Африка държава със столица Картаген. Подразделяли се на две -силинги и асдинги.
Съдържание |
[редактиране] История
Вандалите, живеели в Скандинавия (Норвегия, Швеция, Дания). Към 2 -1 в. пр.н.е. те се преселили на юг, по Балтийското крайбрежие, а към 3 в. стигнали до Дунав. Заедно с други германски племена нападали римски владения. Претърпели поражение и попаднали под зависимостта на Рим. През 335 г. получили позволение от римския император Константин да се заселят в в провинция Панония (съвр. Унгария, Югославия, Австрия) като федерати. В началото на 5 в., заедно с аланите се преселват в Галия, а през 409 заемат западната и южна част от Испания. Силингите живеели в Андалусия, а асдингите в Източна Галиция. Именно вандалите дават името на провинция Андалусия (първоначално Вандалусия, а след това Ал-Андалус), в Испания, където те са се установили временно преди на тръгнат към Африка. През 429 г. наместникът на Африка Бонифаций вдигнал бунт срещу император Валентиниан III и поканил вандалите за съюзници, но те превземат римската провинция и основават свое кралство. През 432 г. вандалският крал Гейзерик сключил нов мир с Рим. В резултат на преговорите алани и вандали останали като федерати на империята.
Били им предоставени Проконсулска Африка и провинциите Нумидия и Мавритания.
Обстоятелството, че Картаген не влиза в посочените земи довело до влошаване на обстоятелствата.
Крал Гейзерих завладял Картаген, както и Проконсулска Африка и Бизацена. Формирано било кралство със столица Картаген. Оттам те извършвали набези по островите (Балеарските острови, Сардиния и Корсика) и брега на Западното Средиземноморие.
През 455 г. римският император Валентиниан III е убит по заповед на Петроний Максим, който заема трона. Според Гейзерих това обезсилва мирния договор, сключен с Валентниан през 442 г., и малко по-късно той прехвърля войските си в Италия и тръгва към Рим. Той се споразумява с папа Лъв I да не разрушава града и да не избива жителите му, след което вандалските войски влизат в Рим без съпротива. Петроний Максим е убит от тълпа римляни край града.
Гейзерих спазва споразумението с папата и вандалите не причиняват съществени разрушения в Рим, но заграбват значително количество ценности. Гейзерих отвежда със себе си вдовицата на Валентиниан Лициния Евдоксия и нейните дъщери, както и много знатни римляни, за които по-късно е искан откуп. Една от дъщерите на Валентиниан, Евдокия, става съпруга на Хунерик, наследника на Гейзерих.
Единственият по-голям опит на римляните да им се противопоставят и да си възвърнат Африка бил през 460 г., но вандалите унищожили римската флота, още преди десантът да се качи на корабите. Източната Римска империя също събрала флота, но и тя била унищожена при нос Бон през 474 г., а Гейзерих приел титлата "Крал на Земята и Морето". Устройството на кралството било изградено по модела на Римската империя. Вандалите били робовладелци, издържащи се чрез средсвата на войната.
Изповядвали арианството, а католическото духовенство било подложено на преследване. Това е и причината за постоянните нападки на други държави поддържани от папата.
През 533 г. армията на вандалите била разбита от византийския пълководец Велизарий и така кралството на вандалите престанало да съществува.
[редактиране] Крале
- Годигизел (-407)
- Гундерик (407-428)
- Гейзерик (428-477)
- Хунерик (477-484)
- Гунтамунд (484-496)
- Трасамунд (496-523)
- Хилдерик (523-530)
- Гелимер (530-534)
[редактиране] Вандалски език
Малко е известно за вандалски език, който е от Източно германското езиково семейство и е близък до готския. Някои следи се виждат от андалуския диалект, част от южната група на испанския диалекти.
[редактиране] Вандали и вандализъм
Въпреки че вандалите се споразумяват с папа Лъв I и се отнасят относително хуманно с жителите на Рим след превземането на града през 455 г., те заграбват значителна собственост, с което си навличат ненавистта на римляните. По тази причина името им става нарицателно за самоцелно разрушение - вандализъм.
