Антон Кецкаров
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Антон Евтимов Кецкаров (Андон Кецкаров, Андон Кецкар) е български просветен и обществен деец, революционер.
Съдържание |
[редактиране] Биографични данни и просветителска дейност
Роден е през 1865 година в Охрид. Основното си образование получава в Охрид и Струга при Григор Пърличев и други български учители. Известно време учи в гимназия в София и във Военното училище в София. Завършва средното си образование през 1887 година в Солунската българска мъжка гимназия.
През 1887-1889 г. Антон Кецкаров е учител в Охрид, а през 1889-1897 г. - в Битоля. През 1890 г. той е инициатор за създаване на неделно училище в същия град. Един от учениците му, Симеон Радев пише за своя учител по математика в Битоля следното: "Бяхме привързани към него, защото от цялото му същество идеше лъх на сърдечност и доброта"[1].
През учебната 1897-1898 година А. Кецкаров е учител в Солунската девическа гимназия, а през следващата учебна година в българското девическо училище в Одрин. През 1899-1900 година по настояване на ВМОРО Антон Кецкаров е преместен в родния си Охрид, където е директор на българските училища.
След Илинденско-Преображенското въстание, в което взима участие, живее в България и работи като учител в Добрич, Каварна и Сливен. През 1908 г., след Младотурската революция се завръща в Македония и работи като учител в Битоля. В 1911 г. е един от основателите на местната структура на културно-просветното дружество "Българска Матица", чието седалище е в Цариград. В 1912 г., преследван от турските власти, отново бяга в България, където за кратко е учител в Дупнишката девическа педагогическа гимназия. Участва в Балканската война в състава на Седма Рилска дивизия. През 1913 г. прави опит да се завърне в Битоля като преподавател в девическата прогимназия, но е прогонен от сърбите. По-късно за кратко е учител в Пиринска Македония. От февруари 1916 година е директор на пригминазията в Битоля, но през ноември същата година е принуден заедно с голяма част от местната интелигенция да избяга поради завземането на града от войските на Съглашението. През 1917 година за кратко е гимназиален учител в Скопие.
Изживява тежко крушенията на България и необходимостта от постоянна смяна на дома си и през голяма част от времето между 1918-1921 г. е болен. По това време е пенсионер и живее в нововъзникналия Софийски квартал "Модерно преградие", за чието благоустрояване полага немалко усилия. През 1922 г. Антон Кецкаров е инициатор за създаването на местното културно-просветно и благотворително дружество "Св. св. Кирил и Методий", което в 1932 година прераства в читалище, съществуващо и до днес.
След прогонването на сръбските власти от Македония през 1941 година Антон Кецкаров се завръща в родния си град, заедно със съпругата си Екатерина и един от синовете си, скулптора Методи Кецкаров. Умира на 30 януари 1945 година. Погребан е до църквата "Свети Константин и Елена" в Охрид.
[редактиране] Революционна и друга обществена дейност
Антон Кецкаров е сред онези интелектуалци в Македония от 80-те и началото на 90-те години на ХІХ век, които (често независимо един от друг) търсят нови форми за организиране на населението, като съчетават просветната с революционна агитация. Още като ученик Антон Кецкаров е сред инициаторите за основаването на просветното дружество "Свети Климент" в Охрид, чиято дейност днес е обект на фалшификации в Република Македония. Дружеството подкрепя Охридската българска община в споровете ѝ с Екзархията, а впоследствие прераства в неделно училище. През 1886 г. заедно с Климент Зарoв, Наум Деребанов и други охридчани Антон Кецкаров участва в създаването на революционен кръжок. Членовете на кръжока обикалят селата в Охридската каза и агитират населението да отваря училища и да използва по-активно временното разрешение на османските власти да се въоръжава срещу върлуващите по това време албански разбойници.
А. Кецкаров се включва във ВМОРО след нейното основаване през 1893 г. Неделното училище в Битоля, което ръководи, е прикритие за организационната дейност и агитация на ВМОРО. След 1899 г. Кецкаров е един от ръководителите на организацията в Охрид. В 1903 г. е делегат на Смилевския конгрес на Битолския окръг на ВМРО, където е избран за Охридски районен началник. По време на Илинденско-Преображенското въстание той е член на т.нар Горското началство в Охридско и действа с чета в района на Дебърца. След неуспешния край на въстанието заедно с други ръководители на ВМОРО като Лука Групчев, Лазар Димитров и други се оттегля през Албания и Черна гора в България. За отмъщение местните власти разграбват дома му, изтезават семейството му и го прогонват в България.
След завръщането си в Македония през 1908 година е един от активистите в Битоля на Българските конституционни клубове, а по-късно е арестуван от турските власти с обвинение, че е председател на революционна организация.
След Междусъюзническата война се включва в редица дейности по подпомагането на бежанците от Македония. Междувремнно, както и други македонски българи се включва в масонското движение с идеята, че така може да допринесе за македонската кауза. А. Кецкаров е един от майсторите на Великата масонска ложа на България.
От 1922 година Антон Кецкаров се включва в дейността на македонските легални бежански организации, в които дълго време е касиер и счетоводител. Особено активно е участието му в Илинденската организация. При настъпилото през 1928 г. разцепление във ВМРО на протегеровистко и махайловистко крило, както и други охридчани той е по-близък до протогеровистите.
Антон Кецкаров е известен и с благотворителната си и друга обществено-полезна дейност. Като учител в Охрид той заделя немалка част от своего възнаграждение за подпомагане на охридските училища и на българската църковна община. Той е инициатор за създаването на трапезария за бедни деца в Софийския квартал "Модерно преградие" и е един от спомоществувателите на Македонския научен институт, учреден през 1923 година в София. През 1942 година А. Кецкаров е един от основателите на Охридската общогражданска фондация "Св. Климент Охридски", чиито цели са предимно благотворителни.
[редактиране] Бележки
[редактиране] Литература
- Илюстрация "Илинден", г. VІІІ, 1936, бр.3-4 с. 14;
- Илюстрация "Илинден", г. ІХ, 1937, бр.2 с. 3;
- Шкуртов, К. Антон Е. Кецкаров, Илюстрация "Илинден", г. ХІІ, 1940, бр.2, с.1-6.
- Владимирова-Железарова, Снежинка. Спомени за Антон и Методи Кецкарови. С България в сърцето, в: Охридският род Кецкарови. Каталог - изложба в Националния исторически музей, София 2005, с. 158-161.
