Каварна

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тази статия се нуждае от подобрение.
Необходимо е: проверка за достоверност и авторски права, форматиране, препратки. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.

Каварна е град в Североизточна България, Област Добрич. Той е трети по големина в областта след Добрич и Балчик.

Намира се на 64 километра от град Варна и на 49 километра от град Добрич на главен път Е89. Населението е около 12 000 жители. Градът разполага с малко яхтено пристанище, риболовна база, просторен плаж и курортен комплекс, обособил се край залива, образуван и от малката река с очарователното име Долината на авлигите. Прорязаните варовикови скали и целия бряг са изключително живописни, особено ако се погледнат от вътрешността на морето. Каварна има обширен център, на който се намират Шадраваните, Пощата, Читалището, както и много офиси, банки, и много барове и кафенета.

Каварна

43° 26' N, 28° 20' E
(карта - карта - сат. снимка)

Данни ^*

12 040 ^[1]

121 m

9650

0570

ТХ (Тх)

Администрация

Област:

Добрич

Община:
- кмет

Каварна
Цонко Цонев
(независим)

Адрес на общината
ул. „Добротица“ 50 тел.: 0570/820-02 obshtina@kavarna.bg

промяна на тази таблица

Съдържание

1 География
2 История
3 Религии
4 Икономика
5 Културни и природни забележителности
- 5.1 Паметници и Музеи
6 Популярни местности в района на Каварна
7 Литература
8 Известни каварненци
9 Други
- 9.1 Кухня
10 Външни препратки

[редактиране] География

Релефът е равнинен, равнинно - хълмист. По живописното каварненско крайбрежие е с дължина 42 км са развити малки плажни ивици. На брега е създаден просторен изкуствен плаж. До морето се издига труднодостъпният, с почти отвесни скатове нос Чиракман. В миналото Чиракман се е врязвал на километри навътре в морето, но при силно земетресение, той се срутва и постеопено ерозионното действие на водата оформя сегашния му непристъпен вид. На неговото равно плато са запазени развалините на крепостни стени, ровове, църкви, некрополи, където и до днес се провеждат археологически разкопки и изследвания. Районът е богат на минерални води, които се причисляват по качества си към трапезните. Каварненският край предлага великолепни възможности за развитието на екотуризъм и специализиран туризъм - наблюдения и фотографии на растения, на делфини и различни риби в крайбрежните води. Любителите на птици могат да останат с незабравими впечатления по всяко време на годината. Богатото разнообразие на птичи видове привлича туристи от цял свят и допринася Калиакра и Яйлата да се превърнат в едни от най - предпочитаните места у нас за развитие на орнитоложки туризъм.

[редактиране] История

Каварна е притегателен град не само като курортен, но със своята дълга история и като културно исторически център. Провеждат се много археологически експедиции, а находките от подводните експедиции провокират и чуждестранни учени и специалисти. Вече повече от три поредни години проучванията в региона се провеждат съвместно с учени от Франция и Италия.

Градът е основан през V век пр. н.е. от гръцки колонисти разположили на платото на нос Чиракман колонията Бизоне. През III – II век пр. Хр., временно се заселват скитите. През тези години градът играе важна посредническа роля в търговията между местните селища и търговците от о-в Родос, Хераклея и Синоп, Египет и други. Северното добруджанско българско крайбрежие, въпреки че е неудобно за пристан, поради скалистите си брегове, е било притегателен център за търговците от Черноморието и Средиземноморието, поради това, че местните хора са произвеждали и търгували с висококачествено пшенично зърно. През втората половина на I век пр. н.е. катастрофално земетресение поглъща античния град в морето. Челната част на нос Чиракман се откъсва и заедно с нея във водите на Черно море потъват и най-богатите жители на града. През римския период градът е бил възстановен под същото име и бързо процъфтява, селището се възражда, а пристанището се оживява. Градът съществувал в този си вид до VII век, когато бива разрушен от славяните и прабългарите, които създават селището Карвуна. През средновековието селището се развива значително, като през XIII – XIV век достига своя най-голям разцвет при добругжанските деспоти Балик и Добротица. С днешното си име селището се споменава за първи път в началото на XV век. През времето на турските нашествия градът е бил почти разрушен, но през втората половина на XVII век отново е застроен. Градът е значителен икономически и културен център през Античността и Средновековието с богати и разнообразни културни останки - крепостни стени, раннохристиянска базилика, средновековни църкви, обществени сгради.

Тук са открити интересни богати художествени предмети - монети от различни исторически епохи, златни накити, уникални образци с висока художествена стойност, златно тракийско съкровище от апликации и др. През XV - XIX в. средновековния град става известен под името Каварна, като християнско селище и пристанище за зърнени храни. От това време са запазени хамам (баня), средновековен некропол, мост, чешми, християнски църкви, множество надписи. По време на Руско - Турската освободителна война (1877 г.), каварненци въстават в защита на града от башибозушки и черкезки орди. След освобождението градът е включен в пределите на Княжество България. От началото на XX век Каварна бележи бърз възход като стопански и културен център на региона, прекъснат през 1913 г. когато градът пада под румънска окупация. Българското население се противопоставя на асимилаторската политика на румънските власти чрез активна културно - обществена дейност на църквата, читалищата и културно - просветните дружества. През 1940 г. градът е върнат в пределите на България.

Ръководителят на завършилия първи етап на подводната археологическа експедиция „Каварна’2005” Асен Салкин съобщи, че римскиат град Бизоне е потъвал два пъти в морето. За това свидетелстват локализираните от леководолази граници на потънал квартал от римския град Бизоне в Каварненския залив. За наличието на жилищни сгради на дъното на морето археолозите съдят от откритите дялани каменни блокове и парчета от тухлена стена. Находките датират от втори век от новата ера. Според ръководителя на експедицията този квартал няма нищо общо с катастрофалното земетресението от първи век преди новата ера, описано от елинските географи Страбон и Помпоний Мела. Подводните находки свидетелстват за друго явление, за което учените изказвали само предположения. Става дума за трансгресия и регресия на земните пластове или движение на сушата. Тя е започнала да се издига през Първи век преди новата ера и това е продължило до втори век. . През този период морският бряг вероятно се е издигнал с 4 метра, а един ден внезапно е пропаднал и крайбрежните квартали на Бизоне се озовали под водата.

[редактиране] Религии

[редактиране] Икономика

Днес икономиката на града се развива на базата на селското стопанство което все още създава най-голяма част от БДС. Въпреки оскъдната, изкуствено създадена пясъчна ивица в града се възлагат надежди на морския туризъм. Търсят се и други варианти за почивка, например голфтуризъм.

Северно по бреговете на Каварна, в непосредствена близост до курортната зона, съществува действащо рибарско селище. В Каварна често се осъществява дейността тралене (начин за ловене на рапани), което е особено доходоносно, но наскоро забранено от закона, поради вредния си ефект върхо морското дъно и неговата флора и фауна.

Камаш-Каварна е най-големият завод за багери в България. Заводът е приватизиран от италианска фирма, част от италианската промишлена палата (годишен оборот от 8 млрд. евро). Заводът работи със вносни суровини.Камаш-Каварна дава работа на 85 души с тенденцията те да станат до 120.

Калацерка - Каварна е една от големите фирми в град Каварна. Занимава се с производство на мебели. Фирмата съществува от повече от 10 години и е доказана както на вътрешния, така и на външния пазар с доброто си качество и конкурентни цени. "Калацерка" е старото име на нос "Калиакра".

Друг отрасъл, който дава поминък на живущите в Каварна е производството на алуминиева и PVC дограма. Като водещи имена в тази сфера могат да бъдат назовани фирмите Иванекс, Левинс- Левент Ахмедов, Васкес и други. В производствения процес на тези предприятия е заета немалка част от работещото население на града.

[редактиране] Културни и природни забележителности

[редактиране] Паметници и Музеи

Експозиция "Добруджа и морето"

Експозицията представлява малък морски музей. Намира се в реставрираната стара турска баня - Хамама. Строена е в началото на XV век и представлява масивна куполна баня от камък. Разположена е в началото на долината, водеща към пристанището на 0,5 километра от центъра на града. В експозицията могат да се видат множество каменни котви, амфори, керамични съдове, извадени, при подводни археологически експедиции. В зала "Съкровищница" са изложени: уникален полиметален свитък - домонетно средство за размяна, монети от различни епохи, тракийско златно съкровище. Цветни карти от античността и средновековието допълват представата за древното корабоплаване по северното Черноморие.

Градски музей

Намира се непосредствено до реставрираната стара турска баня - Хамама. В експозицията на Градския исторически музей могат да се видят материали, които показват хилядолетната история на града. Тук са изложени свидетелства за живота на населението в околността от древни времена до наши дни. Представен е макет на праисторическо пещерно селище, множество сечива, оръжия и предмети от бита, пушки и пистолети от освободителните войни, както и етнографски материали - облекла, накити, битови тъкани и други.

Етнографски музей

Представлява красива стара къща от края на XIX в. Принадлежала е на богато семейство. Интериора разкрива домашния бит и култура на основните групи населяващи този район- добруджанци, котленци и гагаузи - турско говорещи християни; помещения характерни за добруджанската къща, различни предмети от бита и ежедневието на населението. Сградата е заобиколена от прекрасна градина, пълна с черничеви дървета, божури и лалета.

Църквите

Църквата "Свети Георги" е построена през 1836 година, а църквата "Успение на Света Богородица" през 1860 година. Двата храма са играли важна роля в през Османското иго и след Освобождението, като образователни и културни средища.

Старите чешми

Това са били 12 изворни чешми разположени в протежение на 2км в долината към пристанището. Част от тях са разрушени, а останалите са реставрирани наскоро. Голямото количество изворна вода образува малка рекичка.

Народно читалище “Съгласие”

Читалище "Съгласие" е най-старото в община Каварна и е основано през 1890 година. Още от основаването му там съществува читалищна библиотека, която разполага с около 68200 тома литература. Читалището поощрява творческата самодейност в града и осигурява терен за осъществяването на различен вид мероприятия - концерти, театрални постановки, танцови представления и т.н. Читалището винаги е било важен фактор за духовното облагородяване на жителите на Каварна.

Шадраваните

Шадраваните се намират в обширния център на града, разположени са между Пощата и Читалището. Представляват няколко на брой водоизточника от изкуствен тип, пресъздаващи автентичната атмосфера на града. Място за срещи и отдих за "гражданите" на Каварна.

[редактиране] Популярни местности в района на Каварна

Калиакра

Нос Калиакра е издаден 2 км навътре в морето. Намира се на 8км от село Българево, община Каварна. Носът е природен и археологически резерват. Там гнезди аристотелевият корморан и могат да се видят делфини. През IV в. пр. Хр. тук израства селището Тиризис, по името на местното тракийско племе "тиризи". Според древногръцкия историк и географ Старбон, тук, наместникът на Александър Македонски - Лизимах е разположил своята войска във войната с черноморските градове - колонии, където скрил съкровище от четиридесет товара злато. През римската епоха крепостта се разраства под името Акрос Кастелум (укрепен нос) - строят се водопровод, баня, крепостни стени, обществени сгради.В края на XIV век крепостта става столица на Карвунското княжество на Добротица, който сече монети с името на Калиакра. Запазени са много архитектурни останки от крепостни стени, средновековни църкви, римска баня, водопровод, гробница, обществени сгради.

Яйлата

„Яйла“ е национален археологически резерват. Той е приморска тераса, отделена от Добружанското плато с 50 - 60 метрови скални масиви. Яйлата е неповторимо място, което съчетава археологически останки с природни дадености. Тук се намира пещерно селище от над 100 пещери от V хилядолетие пр. н. е. От Античността са запазени светилище, жертвени камъни, винарни, четири некропола от скални гробници, вкопани в скалния масив, запазена и частично реставрирана крепост от V-VI век след Хр. и други паметници на културата.През Средновековието пещерите са били използвани като манастирски комплекс. По стените на някои от тях се различават прабългарски знаци - руни, кръстове и каменни икони.

„Русалка”

Ваканционно селище Русалка е разположено на 20 километра източно от град Каварна в уникалния природен резерват “Птичия залив” и на север от нос Калиакра. В силно урбанизираната Европа районът на “Русалка” е една от малкото опазени в наши дни диви степи на континента. Изключително красиво насеченият скалист бряг, малките закътани пясъчни ивици, вековните дъбове и растителни видове привличат милиони представители на пернатия свят и превръщат “Птичия залив” в оазис на недокоснатата от векове природа. Многобройни археологически паметници, най – старите от които са от преди 8000 години, превръщат крайбрежието на “Русалка” в неповторим археологически резерват. Античните и средновековни крепости, скалните гробници, пещерите, жертвените камъни и днес са притегателен център за учени и специалисти от цял свят.

[редактиране] Литература

Каварна е спомената в известната книга на Свобода Бъчварова "Опасен чар", по която е направен едноименният филм с Тодор Колев. В началото на книгата, действието се развива в Каварна, където по време на театрална пиеса, главния герой се запознава с млада учителка, с която има кратък романс. Във филма обаче е пропуснат много живописен откъс от ежедневието на каварненци.

[редактиране] Известни каварненци

Киряк Цонев - професионален дипломат в системата на Министерството на външните работи, Работил в посолствата на България в Дамаск, Кайро и Алжир, бил е посланик в Алжир и Мавритания и първи български консул в Обединените арабски емирства

[редактиране] Други

Голф-игрища в селата Топола и Божурец.

Стадион "Калиакра", където се провеждат не само футболни двубои, но с подкрепата на кмета Цонко Цонев, гостуват и множество известни рок групи от целия свят. Така в последните години Каварна получава наименованието "Лятна рок-столица на България". Футболният отбор на град Каварна се нарича "Калиакра". По време на кметския мандат на г-н Цонко Цонев, отборът се завърна в "Б" Източна футболна група след 26-годишно прекъсване. Под ръководството на Вили Вуцов "Калиакра"/Каварна/ се представя доста убедително и има вероятност да се появи в по-горния футболен ешелон на страната.

Тенис игрища и спортен салон - намират се непосредствено до стадиона. Редовно се провеждат различни тенис турнири. От 2007-ма година на стадиона в Каварна е монтирано модерно осветление, като предстои и тренировъчното игрище до самия стадион да бъде осветено също.

[редактиране] Кухня

Кухнята се състои от традиционни български ястия. Специалитет на град Каварна е ястието "Катено мезе", произлязал от необиковените кулинарни умения на леля Катя в далечните години на Балканската война, когато тя е била гарнизонна готвачка на 18 пехотен полк. Традиционните български ястия, характерни за североизточна България са и основно заложени в трапезата на каварненци.